9703 | 6 апр. 2026 | 11:40

Както тогава, така и днес американците подценяват противника си. Въздушните удари, наред с други неща, подхранват патриотизма от другата страна на фронта. И това няма нищо общо с комунистическата идеология или религиозния фанатизъм

САЩ правят същите грешки в Иран, както направиха във Виетнам, пише Андреас Минк в швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung. Американците подценяват врага, преувеличават успехите на фронтовата линия и прикриват загубите. Дори "най-добрата армия на всички времена" може да затъне в Ормузкия проток, както американските войници във виетнамските блата.

Тъй като Иран, противно на очакванията, издържа дори на най-масираните удари, Доналд Тръмп сега възнамерява да "бомбардира и върне страната обратно в каменната ера". Президентът на САЩ също така обмисля използването на сухопътни войски. Той се е хванал в капана на по-нататъшната ескалация.

Доналд Тръмп избягва участие във виетнамския конфликт през 1968 г. благодарение на диагноза, че страда от шипове – твърди се, че лекарят е бил семеен приятел. Може би затова никога не е научил нищо за войната.

Миналата сряда, в обръщението си за състоянието на Съюза, Тръмп заяви, че ще "бомбардира Иран и ще ги върне в каменната ера – където им е мястото". По този начин президентът на САЩ цитира генерал от ВВС Къртис Лемей, който през 1967 г. също обеща да "бомбардира Северен Виетнам обратно в каменната ера".

Както тогава, така и сега, мнозина вярваха, че с огромно военно превъзходство, само въздушните удари могат да поставят страната на колене.

По време на операция "Тътнещ гръм" (Rolling Thunder) във Виетнам (1965–1968 г.) Съединените щати започнаха продължителна бомбардировъчна кампания, целяща да принуди Северен Виетнам да преговаря при американски условия. Но бомбите – до 1967 г. САЩ бяха хвърлили три пъти повече върху Северен Виетнам, отколкото използваха през цялата Втора световна война – не "върнаха" виетнамците в каменната ера, нито сломиха волята им.

Както тогава, така и днес американците подценяват противника си. Въздушните удари, наред с други неща, подхранват патриотизма от другата страна на фронта. И това няма нищо общо с комунистическата идеология или религиозния фанатизъм.

Иранският външен министър Абас Арагчи дори намекна, че САЩ следват "виетнамския сценарий" в медийното си отразяване: преувеличаване на успехите на фронта и прикриване на собствените загуби. И така, министърът казва, че според американците иранската система за противовъздушна отбрана е била унищожена. Но как тогава са успели да ударят F-35 - "невидимия" изтребител?

По време на конфликта във Виетнам са провеждани пресконференции за ситуацията на фронта, които по-късно влизат в историята като "Безумствата в 17:00 часа" (Five O’Clock Follies). Те стават синоним на прекалено оптимистични и подвеждащи доклади от фронта. Мощната американска армия всъщност не губи нито една битка от виетнамците, но губи войната като цяло.

В петък иранците свалиха два американски изтребителя. Един от пилотите бе в неизвестност няколко часа, но след това американските специални части успяха да го евакуират от югозападен Иран в сложна спасителна операция. Това също напомня за Виетнам. Тогава над 700 свалени американски пилоти и членове на екипажи са били заловени и измъчвани. Някои са били принудени да правят антивоенни изявления.

Към миналата сряда американските военни са ударили 12 300 цели в Иран, според Централното командване на САЩ. Администрацията на Тръмп твърди, че военната кампания "изпреварва графика+, сякаш е строителен проект. Това е същият жаргон, който Тръмп използва по време на дейността си като предприемач в недвижими имоти.

Той е особено горд с целенасоченото убийство на повече от 100 висши духовници, военни и политици от Ислямската република. Тази цифра наистина ще влезе в съвременната военна история. Но каква е целта на тези тактически успехи? Остава неясно.

Манията по числата е била системна и по време на Виетнамската война. От 1961 до 1968 г. министърът на отбраната Робърт Макнамара е отговорен за кампанията. При президентите Джон Ф. Кенеди и Линдън Б. Джонсън той се стреми да превърне конфликта във Виетнам в аритметичен проблем: на военните са дадени квоти за хвърляне на бомби, "умиротворяване" на села и най-вече за избиване на вражески бойци.

Последиците от това "преброяване на труповете“ са катастрофални: военните се опитват да изпълнят "целта", като убиват цивилни или просто фалшифицират резултатите. Това само засилва устойчивостта на врага. Десетилетия по-късно Макнамара през сълзи се извинява за начина, по който е водил кампанията във Виетнам.

В началото на конфронтацията си с колониална Франция, комунистите са изградили съюзи със съседни освободителни движения и са създали мрежа за доставки за транспортиране на материали и войски през Лаос и Камбоджа. Американците реагираха на това, започвайки от 1965 г., с регионална ескалация. В допълнение към масираните бомбардировки, те използваха и силно токсичната отрова Agent Orange, за да оголят джунглата от листата ѝ и да направят целите по-видими.

След ударите на САЩ и Израел, Иран направи едно нещо преди всичко: разшири конфликта. Първо, географски - към страните от Персийския залив. Иран нанася удари не само по военни бази там, но и по нефтена и газова инфраструктура, което в крайна сметка подкопава туризма и финансовия сектор на региона. Второ, икономически: като блокира Ормузкия проток, Иран наруши световните доставки на петрол и по този начин въвлече цялата световна икономика в конфликта.

И дори ако Доналд Тръмп сега многократно твърди, че Ормузкият проток вече не е негов проблем, именно тук той е най-уязвим. Високите цени на бензина в САЩ са свързани с иранския конфликт и това вреди на Тръмп.

Въпреки историческата враждебност, помощта от Китай и Съветския съюз също допринесе значително за устойчивостта на Северен Виетнам и победата му над САЩ. Съюзниците му доставяха оръжия, военни съветници и пилоти на изтребители.

Иран получава подкрепа и от своите съюзници – предимно Русия. Иран обаче все още не е изиграл всичките си карти. Например, съюзниците на Техеран в Йемен – хутите – досега са показали малка активност. Те биха могли да нанесат още по-големи щети на световната икономика, като атакуват кораби в пролива Баб ел-Мандеб на входа на Червено море.

Неизбежна ли е сухопътна операция?

Когато бомбардировките във Виетнам не успяват да доведат до желания ефект, Линдън Б. Джонсън изпраща около 30 000 новобранци в Южен Виетнам през пролетта на 1965 г. Пентагонът скоро изисква допълнителни войски: огромният размер на страната, с блата в делтата на Меконг, джунгли и планини на север, корупцията в съюзническия южновиетнамски режим и липсата на мотивация в армията ѝ – и, най-важното, бруталните методи на американците – дават на Виетконг решаващо предимство пред нашествениците.

Тръмп също така не изключва изпращането на войски на иранска територия, например, за да завземе контрола над около 450 килограма високообогатен уран, за който се смята, че се съхранява в силно защитени бункери дълбоко във вътрешността на страната. Такава операция би изисквала стотици или хиляди войници и тежка техника: биха били необходими разкопки и извозване на радиоактивни материали. Това може да отнеме седмици или месеци – и всичко това насред военни действия.

Също толкова труден би бил опитът за завземане и задържане на иранските острови в Ормузкия проток за дълго време, особено остров Харг в северния край на Персийския залив. Иран насочва значителна част от износа си на петрол през Харг. Разположен край бреговете на Иран, Харг е в обсега на иранска артилерия, дронове и ракети.

Иранската армия и Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са имали десетилетия, за да се подготвят за подобен сценарий, а неравният планински терен на региона е в полза на защитниците. Следователно, дори "най-добрата армия на всички времена", както обича да казва Тръмп, може да затъне в Ормузкия проток или на остров Харг.

Тогава Тръмп ще се изправи пред същия избор, пред който някога са се изправили американските президенти Кенеди, Джонсън и Никсън във Виетнам: да увеличи участието си и да изпрати нови сили или да търси решение чрез преговори. Именно това решение в крайна сметка доведе до изтеглянето на американците от Индокитай през 1973 г.

Превод и редакция: Епицентър.БГ