15870 | 5 авг. 2026 | 11:03

Международна практика е водачът в такъв рисков и скъп проект да отстъпи дялове на друг заинтересован, който да поеме част от риска

Влизането на турската петролна компания в проекта „Хан Тервел“ няма връзка с договора с „Боташ“ и не е доказателство за предателство на българските интереси, твърди инж. д-р Николай Качаров, експерт с дългогодишен опит в енергийни проекти. Според него решението за привличане на партньор е на концесионера „Шел“, а участието на финансово стабилен инвеститор увеличава шансовете за осъществяване на скъпото и високорисково проучване за газ.

„Засега скандал няма“, заключава авторът и призовава темата да не се използва за създаване на медийни легенди и обществено негодувание. Инж. д-р Ники Качаров, главен изпълнителен директор на Energean International и енергиен експерт с над 30 години международен опит, коментира медийните твърдения около влизането на турска компания в проекта „Хан Тервел“.

Ето и целия коментар на Николай Качаров във Фейсбук:

Първо, да сме наясно : НЕ подкрепям нито една партия, и най-малко управляваща такава с абсолютно мнозинство и с червеникави оттенъци. Смятам обаче, че е безотговорно да се създават медийни легенди с единствена цел да се генерира обществено негодувание. Това не помага нито на демокрацията, нито на България.
Такъв е случаят с коментарите по влизането на турската пертролна компания в проекта Хан Тервел. Тече медийна кампания, твърдяща че има връзка със замразяването на договора с Боташ и че, видите ли, Румен Радев предал България. Не е лошо, преди да пише, пишещият да се осведоми максимално и да попита поне един експерт за мнение. В интерес на обществото и на държавата е нещата да се обмислят преди да се палят клади. Повтарям : не защитавам никой и нищо, само давам оценка като професионалист с опит в този тип проекти - по същия начин, по който съм давал вече много критични оценки относно безумния договор с Боташ. В сегашния казус нещата стоят по-иначе, и трябва да се третират по-спокойно.

По същество :
Концесията за проучване е вече отдадена от държавата на оператора Шел срещу заплащане и гаранции за проектно изпълнение и инвестиции. Международна практика е водачът в такъв рисков и скъп проект да отстъпи дялове на друг заинтересован, който да поеме част от риска. Това е единствено и само решение на оператора концесионер, в случая Шел, а не на правителтвото. От последното се изисква само да одобри предложеното прехвърляне на дялове, и е голяма рядкост в световната практика такова одобрение да не се даде. В случая мотивация за отхвърляне няма - кандидатът е регионален, финансово стабилен, с успешен опит за намиране и развитие на залежи точно в тази зона. Единственият интерес на държавата тук е проектът да се осъществи, и ако Шел не успее да привлече партньор, такъв риск определено има. Решението за това не минава през парламент, защото не се променят условията на концесията. Но е възможно парламентът да ратифицира договора за прехвърляне, когато е готов, и ако законодателството го изисква.

Припомням че обществото дори не хлъцна когато ОМВ отстъпи половината от дяловете си в Хан Аспарух на израелската НюМед.Там процедурата бе идентична.
Лично аз дълбоко се съмнявам за каквато и да била връзка между договора с Боташ и въпросния проект.

България има интерес да привлича инвеститори, които иначе отиват другаде. Те поемат рисковете, не държавата. Само за да щриховам за какво става въпрос, типично за такъв проект : инвестират се само в първата фаза на проучване между 100 и 200 милиона евро за търсене на газ с калкулиран шанс за успех между 10 и 20 процента. Ако първият сондаж е успешен и открие газ, се правят следващи - допълнителни инвестиции в този размер - за да се картографира и потвърди физически находището и обема на резервите. Ако има икономически смисъл този обем да се произведе, операторът Шел представя за одобрение на правителството плана за развитие, който типично може да струва около и по-скоро над 2 милиарда евро. Ето, когато и само когато се стигне до този етап, аз бих бил много внимателен с избора на сценарий, защото един възможен такъв би бил свързването на находището със съществуващата вече инфраструктура в турските териториални води (казано по-директно, българският газ да се монетизира през турска инфраструктура). И не, това не би било нито абсурдно, нито престъпно, а единствено мотивирано от икономически разчети, от стратегическия интерес на България и оценките на българската екпспертиза. Дано я има, защото при Боташ такава отсъстваше!

При откриване на залежи и производство България ще получава дивиденти и част от продукцията (дори да оставим настрана енергийната сигурност като основен мотив). Ако не се открият такива, инвеститорът губи залога от стотици милиони и си отива.
Та, скъпи негодуващи, засега скандал няма.