С личния асистент на Лили Иванова - Николай Недеков разговаряме за последните събития около най-голямата звезда на българската попсцена, която не спира да реализира все нови и нови творчески проекти, подчинявайки се на една-единствена цел - да бъде пред своята публика.
Но какво се крие зад това неспиращо движение все напред и нагоре?
"Нейният почти иконичен образ в българската култура често е идеализиран в посока на това, че защото е Лили Иванова, при нея всичко се случва лесно и „на готово“. Но истината е друга. Тя ежедневно се сблъсква с трудности", казва Недеков и споделя в разговора ни моменти на разочарования, които съпътстват и личния, и професионалния живот на Лили Иванова.
Изкачила се на върха с цената на огромни усилия и запазила професионален престиж, изграждан повече от 6 десетилетия, Лили Иванова има принципи, от които не отстъпва. Точно в това интервю Недеков подчертава:"Тя не търпи неуважително отношение от хора, на които е показала своето уважение, внимание и подкрепа през годините. За нея неуважението към творчеството ѝ е момент, който може да прекъсне отношенията ѝ с някой, като решенията ѝ са окончателни."
За преимуществото да си близо до Лили Иванова Николай Недеков споделя: "Когато започнахме да работим заедно тя ми каза“ Виж какво, сега, когато си толкова близо до мен, злобата и завистта, която ме съпътстват, наред с огромната обич на публиката, ще се прехвърлят и към теб!“ Тогава не осъзнавах какво точно ми е казала, но сега вече го усещам. Това наистина е нейният живот – изпълнен с обич и омраза".
И така още няколко щриха към един живот, "изпълнен с обич и омраза"...
- Много динамично започна годината за Лили Иванова - отново национално турне, издаване на книгата “Моят личен дневник”, бутиковият концерт в Народния театър. Какво още да очакваме, Николай, в убийствения ритъм на Лили Иванова до края на годината?
- Това всъщност е обичайният ритъм на Лили Иванова. Тя твори непрестанно и търси нови и нови предизвикателства – нови песни, нови аранжименти, нови проекти. 2023 г. започна с изяви, планирани още през 2022 г.
Бутиковият концерт в Народния театър беше събитие, което дълго време подготвяхме с екипа ни. Не мога да скрия, че беше нещо ново за нас, тъй като изискваше усилия в различни посоки, предвид гостите на концерта. Логистиката и синхронът с толкова много екипи и служби, като НСО например, изискваха прецизност до най-малкия детайл. В България подобно събитие, с толкова държавни мъже и жени на едно място, не беше организирано от десетки години, някои медии дори твърдят, че въобще не се е провеждало. Това постави нелеката задача всичко да бъде на много високо ниво и стиковано до най-дребните подробности. Като добавим и представянето на книгата „Моят личен дневник“ – задачата стана много отговорна.
Още нещо съвсем ново за екипа ни – издаването на книга. Решихме тя да бъде издадена от фирмата на Лили Иванова и да нямаме издател. Това също беше огромно предизвикателство. Целият процес отне около 2 години, тъй като сама знаеш, книгата изискваше обем на информация и снимков материал, достойни за такова издание. И тук е моментът да ти благодаря за твоята огромна заслуга книгата да изглежда и да съдържа всичко това, което ти и Лили Иванова в екип успяхте да подредите и да пресъздадете - живота й по този интересен начин, през очите на журналистите и нейните интервюта. Благодаря ти, Валерия! Най-после почитателите могат да се сдобият с такова четиво, което дава допълнителни щрихи към образа на Лили Иванова.
Нейният живот не е бил само бляскавото обаяние на успеха. Имала е доста трудности, завист, омраза, предателства. Като всеки човек – и добро, и лошо. Но характерът ѝ я е съхранил и въпреки всичко, тя е останала изключително добър човек.
- БГ радио връчи на Лили Иванова приза “Най-големият български поп изпълнител за всички времена”. Какво означава за нея тази награда?
- Благодарим на БГ радио за това признание! За Лили Иванова наградите нямат стойността на награди, които да я главозамаят. Да, подобно признание е израз на уважение и тя го приема с благодарност. Но, като цяло, всекидневната работа и обичта и оценката на публиката са най-голямата ѝ награда – удовлетворението от добре свършената работа на всеки концерт. Това я радва истински – че е успяла да развълнува своята публика.
- Известни сме със завистта си. Не предизвика ли наградата завист сред някои от музикалната гилдия у нас?
- Разбира се, че предизвика. И то публично – със злобни коментари, намесването дори на името на Ванга. Самоизтъкването на постиженията на други творци-композитори с „35 филмови песни и над 20 златни хита“… Злобата няма почивен ден в страната ни. На всичко това Лили Иванова отговоря с пренебрежение, както тя сама казва: „Ако знаят с каква стена от пренебрежение се сблъсква злобата им, ще се почувстват още по-незначителни!“ Но темата е доста показателна за това „Можем ли да се зарадваме на чуждия успех?“ и защо в България успелите хора са най-мразените?!
- Голямата изненада, която поднесе Лили Иванова, беше бутиковият концерт в Народния театър. Наблюдавайки препълнена зала и присъствието на целия политически елит моят колега Антон Хекимян ми каза: Това е събитието на годината. Как Лили разчете това, което видя по време на концерта и след него?
- Тя за пореден път си свърши работата както трябва. И естествено беше удовлетворена от резултата, както и признателна за уважението от политическия и артистичния елит, приятелите и всички почитатели, които присъстваха на концерта. Лили Иванова имаше идея за това събитие - прецени дали ще се справи, дали е достойно за нея, тръгна уверена да реализира тази своя идея и с екипа ни доведохме всичко до финала, който съпреживяхме на 19 май. Това е тя – визия за нещата, стратегия, ясни правила, дисциплина, изключително високо ниво на взискателност първо към нея самата, след това и към всички останали и професионализъм до най-дребния детайл.
Често нейните изисквания се схващат по друг начин. Ще ви разкажа и забавен, но показателен щрих от работата ни в Народния театър. На една от поредните срещи с екипа на театъра седмици преди концерта аз поисках да прегледам гримьорните, за да се информирам от какво имат нужда за деня на концерта. В този момент дама от Народния театър се обърна пред всички на срещата и каза: „Няма нужда, аз знам всички претенции на Лили Иванова…“ На този коментар отвърнах, че „Лили Иванова няма претенции, има изисквания – от вида на гримьорните за екипа й, до представянето на творчеството й на сцената!“
В България всеки смята, че да имаш изисквания те прави „надут“ или „се правиш на някого“. Не! За да се работи професионално всеки трябва да има изисквания. Това показва първо уважение към себе си и после към работата на всеки друг в екипа ти.
- Всъщност каква е причината Лили Иванова да пожелае да направи този мини-концерт, който се оказа с такова огромно значение и въздействие?
- Срещите с публиката в София в последните 4-5 години винаги се случват в огромни зали – Зала 1 на НДК, зала „Арена Армеец“. Лили Иванова реши, че е дошъл моментът за по-интимен контакт с публиката, от едно по-различно преживяване на песните. Залата на Народния театър допринесе за различното усещане, както на екипа ни, така и на гостите – тържественост и същевременно смирение пред този храм на духа и символ на културата ни.
- Кое предизвика най-голямото ѝ вълнение около това събитие от нейния музикален календар?
- Вълненията около всяко събитие са едни и същи. Дали ще се справи, как ще я приеме публиката. Колкото и странно да звучи Лили Иванова се вълнува преди всеки концерт от това дали публиката ще съпреживее песните й, дали ще успее да докосне душата на всеки в залата. Тя е много емоционален човек и това са нещата, които истински я вълнуват.
Винаги след концерт, в първите секунди още в кулисите пита своите музиканти: „Как се справих?“ и им се извинява, ако е сгрешила някъде под силната емоция, която я обзема на сцената.
И до ден днешен, например, тя не е попитала какъв е финансовият резултат от концерта, това не я вълнува. За нея е важно да се е разплатила с всички и да е спокойна, че всеки е получил достоен хонорар. Тя държи нейните музиканти да са високо платени и да се чувстват комфортно по време на концертите ѝ. А както тя казва шеговито: „Ако остане нещо и за певицата е добре, ако не – здраве да е!“ Аз съм изключително впечатлен и щастлив, че работя с Лили Иванова и тя е точно такъв творец. Това да не броиш всеки ден колко билета си продал и да не пресмяташ предварително колко ще спечелиш, дава огромен порив на душата към истинското творчество, което не допуска битовизма и бакалските сметки да го съсипват.
- И сега да се спрем на “Моят личен дневник”. Защо Лили реши да ни допусне в този свой интимен свят на мисли, сентенции и изстрадани истини?
- Лили Иванова е човек, който много анализира всичко около нея. Тя не е безразлична за радостите и болките на хората не само в България, но и в света. Ние, например, сме отменяли репетиция, тъй като Лили Иванова беше разстроена от случващото се при последните земетресения в Турция. Това истински я развълнува и каза, че не може да пее, в момент, в който толкова хора са загинали. Това не е поза или защото така се очаква, защото не беше публична изява, а репетиция. Но въпреки това, тя го е усетила по този начин. Няма как вътрешният свят на толкова чувствителен и деликатен човек да не е изпълнен с мисли по всякакви теми. Слава Богу, тя ги е записвала старателно, преписвала е цитати, които я вълнуват от хилядите книги, които е прочела. И в един ден, подкрепена от екипа ни, тя се осмели да издаде тези мисли, за да усетят почитателите ѝ, какъв е вътрешния й свят. И успя да го направи, защото книгата вълнува много!
- Хора, които вече са прочели книгата, ми споделят изненадата си, че са видели Лили Иванова в човешка светлина – не образа от пиедестала на славата, а земния човек. Има ли нужда Лили от това възприемане?
- Почитателите ѝ имаха нужда да видят още един пласт от нейната душевност, за да изградят пълен и плътен образ на своята Лили Иванова. Нейният почти иконичен образ в българската култура често е идеализиран в посока на това, че защото е Лили Иванова, при нея всичко се случва лесно и „на готово“. Но истината е друга. Тя ежедневно се сблъсква с трудности.
От най-прозаичните – завист и омраза, до професионални трудности със завишени многократно хонорари за всякакви услуги, до бойкотиране на продажби на билети от касиерки, през самозабравяне на композитори. Всеки ден пред нея стои някакъв проблем, който трябва да реши сама.
Представяте ли си, че дори се опитаха да откраднат част от цветята, които ѝ бяха поднесени след концерта в Народния театър… И това бяха хора, които познаваме от много години и на които вярвахме безрезервно, точно те се опитаха да изнесат скришом част от цветята… Лили Иванова се сблъсква с разочарование и предателства ежедневно!
- Когато реши да издаде този дневник, имаше ли притеснения Лили Иванова, че може да не бъда разбрана правилно?
- Именно увереността, че трябва да представи на почитателите си и тази страна от душевността си, я мотивира да издаде дневниците си. Да, Лили Иванова често не е разбирана правилно в много от своите жестове и постъпки към определени личности. Но това е проблем на самите тях. Тя не търпи неуважително отношение от хора, на които е показала своето уважение, внимание и подкрепа през годините. За нея неуважението към творчеството ѝ е момент, който може да прекъсне отношенията ѝ с някой, като решенията й са окончателни.
- Николай, ти си най-близкият човек до Лили Иванова. Как се работи с нея в този убийствен ритъм, който тя задава?
- С Лили Иванова се работи изключително лесно и точно. Тя никога не мрънка, не проявява ненужни претенции. Изключително уважителна е към всеки, с който не само работи, но и общува изобщо. А относно ритъма на работа – това е мечта за всеки в нашата сфера, да работиш с най-големия професионалист в своята област в България.
Когато започнахме да работим заедно тя ми каза“ Виж какво, сега, когато си толкова близо до мен, злобата и завистта, която ме съпътстват, наред с огромната обич на публиката, ще се прехвърлят и към теб!“ Тогава не осъзнавах какво точно ми е казала, но сега вече го усещам. Това наистина е нейният живот – изпълнен с обич и омраза.
- Какво я вълнува сега най-много? Знам, че след всяка реализирана цел-мечта идва следващата. И тя е...?
- „Спреш ли на едно място – загубен си!“