16075 | 20 ян. 2024 | 12:31

Една любовна история, не сладникаво-романтична, а на живот и смърт. За оцеляване. Самотата и безнадеждността, породени от разяждащото ги усещане за загуба и вина, карат Джени и Алекс понякога да се чувстват сякаш са в края на живота си.

Режисьорът Николай Волев ще зарадва своите почитатели с новия си театрален спектакъл "Принципът на несигурността" по пиесата на английския драматург Саймон Стивънс. 

В постановката Волев развихря творческия си гений като автор на постановката в качеството си на режисьор, сценограф, художник на костюмите, както и автор на музикалната, светлинната и аудио-картина.

Премиерата е в сталичния театър "Театро" на 21 февруари 2024.

Това е една от най-щурите любовни истории, написани за сцената или екрана, казва Волев.

И обяснява какво го е привлякло в този текст: “Страстен почитател съм на удоволствията, особено на изтънчените. Каквито са способни да доставят госпожици като Калиопа, Мелпомена, Талия, Ерато, Терпсихора … Духовният оргазъм, който изпитвам от съприкосновението с тях, е несравнимо по-разтърсващ от обикновения, биологичния”.

Историята е прелюбопитна - американката Джени и лондончанинът Алекс – двама много различни по характер, темперамент, привички, възпитание, възраст и манталитет наши съвременници, се запознават в идиотска ситуация. От сблъсъка им изригва фойерверк от искри: на привличане и отблъскване, на страст и съмнение, на ярост и състрадание, на омраза и любов. 

Или както в такива случаи казваме, помежду им пламва ненадейна, неподозирана, отдавна жадувана, омайна любов. 

Една любовна история, не сладникаво-романтична, а на живот и смърт. За оцеляване. Самотата и безнадеждността, породени от разяждащото ги усещане за загуба и вина, карат Джени и Алекс понякога да се чувстват сякаш са в края на живота си. 

Но те намират сили да предприемат съвместно пътуване, достатъчно голямо за да прекоси океани.

Това е разказ за двама души, които въпреки огромните различия

помежду им намират смелостта да се впуснат в едно щуро,

рисковано, но удивително житейско приключение.

Но какво е любовта? – се питат те. Ха сега де!?!

“А нима има човек, който не си е задавал този въпрос? Едва ли. И

всеки от нас си има своето мнение. Лично на мен най-много ми допадат думите на един мъдър писател: „Вярвам в теб напълно. Ти си най-скъпият ми човек. Моята причина да живея”, споделя Николай Волев.

Пиесата е докоснала дълбоко съзнанието на Николай Волев, който има бурен и пълен с приключения живот. Преди шест години той взриви публиката с автобиографичната си книга „Девствената проститутка“ -  400 страници от един живот. Сред тях са бягството от България по времето на комунизма, завръщането, снимането на филми като „Маргарит и Маргарита”, „Двойникът”, „Господин за един ден”, "Козият рог" (1994)q  „Да обичаш на инат”, "Дом № 8" - оставили дълбока следа в културната ни памет. Със смайваща откровеност Волев разказва и за големите си любови, за жените и за разделите.

„Не мога да се оплача от липса на сполука. Обичам и съм обичан. До себе си имам любяща жена, която се гордее с мен. Както и аз с нея. Радвам се на добър син и гальовна внучка. На отзивчив и предан брат. Живях и продължавам да живея волно. Не се подчиних на никого освен на собствената си съвест. Тези съкровища не бих могъл да си ги купя с всичките пари на света.” С тези думи Николай Волев затваря страниците от историята на живота си, в която той безжалостно разсъблича същността си. 

В годините на прехода назад режисьорът задълго се отдели от столицата и живя като отшелник в Странджа. Избяга от София и киното, защото отказваше да се бори със зъби и нокти за пари, които да му гарантират пускането на нов филм. Разочарован от мутризацията на обществото, потърси спасение вдън горите тилилейски и се самоопределя като емигрант в собствената си държава. 

Шестнайсет години след последния си филм Николай Волев  се завърна с лентата "Извън пътя" - съвременна любовна история за избора на път в живота... Главните роли бяха поверени на  Деян Донков, Сали Ибрахим и Аня Пенчева, а оператор на филма бе Орлин Руевски. 

През 2018 година Волев “ постави в “Театро” Сексът - начин на употреба”, когато повери всичките 26 роли от пиесата само на една актриса - младата надежда Кристина Топалова. Представлението бе по пиесата на покойната вече Франка Раме, съпруга на нобелиста Дарио Фо.

Сега интересът му е насочен отново към сцената, за да се докосне за пореден път до "най-интимните човешки взаимоотношения, които са най-върховното изкуство".