62525 | 28 окт. 2022 | 07:35

Присъединяването на България към еврозоната е логична и необходима последваща фаза в рамките на евроинтеграционните процеси, заяви подуправителят на БНБ Нина Стоянова

Вчера парламентът в присъствието на ръководството на БНБ повече от 6 часа заседаваше по въпроса за приемането на страната в еврозоната.

Позицията на БНБ е, че политическото решение за еврозоната ще има своята цена и тя няма да е малка. В изложението си пред депутатите управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че инфлацията е рисков фактор.

В специално интервю за "Епицентър.бг" подуправителят на БНБ Нина Стоянова заяви, че опасенията за повишиване на цените са неоснователни.  „Техническата смяна на едно законно платежно средство с друго при прилагане на фиксиран курс, ясни правила и механизъм за обмяна само по себе си не може до доведе до проинфлационни ефекти“, подчерта Нина Стоянова

Ето акценти от интервюто:

- Присъединяването на България към еврозоната е логична и необходима последваща фаза в рамките на евроинтеграционните процеси, в които участваме

- Ще бъде въведено лицензиране на издателите и търговците на криптоактиви, регулиране на тяхната дейност от публичен орган и мерки за опазване на средствата на клиентите

- Един от последните реализирани проекти, които спомагат и за подготовка за въвеждане на еврото, е миграцията на клиентските кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA), които се прилагат и за плащанията в еврозоната

Ето и самото интервю:

- Госпожо Стоянова, доколко системите за разплащане в България са подготвени за приемането на еврото?
- Българските банки и сега могат да извършват разплащания в евро в страната и в Европа. Това е възможно благодарение на участието още от 2010 г. на БНБ в TARGET2 – системата за брутен сетълмент в реално време на еврозоната. При въвеждане на еврото като национална валута левовите плащания ще започнат да се изпълняват като плащания в евро през националния системен компонент TARGET2-BNB. В изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото в Република България, приет през м. май 2022 г. от Министерския съвет, е създадена работна подгрупа „Платежни системи и доставчици на платежни услуги“, в рамките на която се обсъждат и реализират необходимите дейности по адаптиране на платежните системи и подготовка на банковата общност за преминаване към разплащания в евро.

- Приемането на еврото и свързаните с това технически трансформации могат ли да окажат влияние върху равнището на цените в България?
- Техническата смяна на едно законно платежно средство с друго при прилагане на фиксиран курс, ясни правила и механизъм за обмяна само по себе си не може до доведе до проинфлационни ефекти. Данните на ЕЦБ и Евростат за някои от последно присъединилите страни към еврозоната – Литва, Латвия и Естония показват пренебрежимо малки инфлационни разлики при сравнение на хармонизирания индекс на потребителските цени за годината на приемане на еврото спрямо средногодишната стойност за предходните 12 месеца. За Словения изчисленият ефект при прехода към еврото върху годишната инфлация също е много нисък - от порядъка на 0.2% - 0.3%.

В тази връзка притесненията, че приемането на еврото ще доведе до значителна инфлация, са неоправдани и по-скоро се дължат на недостатъчно добра информираност. Тезата, че приемането на еврото няма да повиши цените в България, бе подкрепена и в публикувания наскоро доклад на Катедра „Икономика“ на Стопанския факултет на Софийския университет.

Важна стъпка в тази насока, която способства и за по-добрата осведоменост на гражданите, представлява публикуваната на 20 октомври тази година от Министерски съвет концепция на Закон за въвеждане на еврото в Република България, изготвена от междуведомствена работна група. Законът ще урежда принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като официална валута в България.

- Какви са тези процедури?

- Сред тях са принципът за превалутиране от лева в евро при прилагане на фиксирания валутен курс от 1.95583 лева за 1 евро, период от един месец на двойно обращение на лева и еврото от датата на въвеждането му, безплатната физическа обмяна на български банкноти и монети от Българската народна банка без ограничение във времето, а от търговските банки и „Български пощи“ АД – безплатно за първите 6 месеца от въвеждане на еврото, период на двойно обозначаване на ценните – започващ един месец след вземане на решение от Съвета на ЕС за въвеждане на еврото в България и завършващ 12 месеца след въвеждането му като законно платежно средство в България и др.

Законът ще гарантира защитата на потребителите при превалутиране на цените и съблюдаване на принципа, че те няма да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не беше въведено. Предвидени са необходимите контролни и санкционни механизми за обезпечаване спазването на тези правила.
Присъединяването на България към еврозоната е логична и необходима последваща фаза в рамките на евроинтеграционните процеси, в които участваме. Бих искала да напомня, че през  юли 2020 г. българският лев беше включен към Валутен механизъм II (ERM II) при запазване на фиксирания валутен курс на лева към еврото. От м. октомври 2020 г. страната ни се присъедини към Единния надзорен механизъм (т. нар. Банков съюз) и към Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции, в резултат на което банковият сектор у нас на практика вече работи по правилата, приложими за еврозоната.

- Какъв тип дигитални услуги трябва да приемем с оглед влизането ни в еврозоната?

- Всички дигитални услуги и канали, налични в Европа, се предлагат и на нашия пазар. Това е възможно в резултат на дългогодишните и последователни усилия на БНБ, БОРИКА като оператор на платежни системи и банковата общност, в резултат на което е създадена съвременна, сигурна и динамично развиваща се инфраструктура. Един от последните реализирани проекти, които спомагат и за подготовка за въвеждане на еврото, е миграцията на клиентските кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA), които се прилагат и за плащанията в еврозоната. Този проект позволява от началото на годината клиентските кредитни преводи в страната да се изпълняват за по-малко от час от момента на нареждането им до заверяване на сметката на получателя. В момента работим за реализиране на подобен проект за миграция към SEPA стандартите и за плащанията в публичния сектор, което също ще подобри тяхната ефективност и времето за изпълнението им.

- Може ли да се каже вече, че мобилният ни телефон може до известна степен да изпълнява функциите на дигитална банка?

- В наши дни смартфонът наистина все повече се превръща в инструмент за иницииране на плащания, както и за изпълнение на множество други електронни операции. Това е възможно благодарение на услуги като дигитализиране на платежни карти, използване на дигитални портфейли и приложения за мобилно банкиране, които вече са широко разпространени у нас. Нова възможност е извършването на превод между сметки с посочване на мобилен номер вместо номер на сметка, на база на технология, позволяваща обвързване на телефонния номер с IBAN номера на сметката. Тази услуга също вече се предлага на българския пазар. Напоследък се работи за употреба на смартфоните и като своеобразни софтуерни ПОС терминали, способни да приемат плащания с физически платежни карти, както и платежни инструменти, интегрирани в мобилния телефон. У нас също вече има доставчици на платежни услуги, които предлагат услугата софтуерен ПОС.

- На какъв етап е идеята за незабавни преводи, тоест да получаваме превод за няколко секунди, как се развива той?
- Проектът за незабавни плащания в левове стартира миналата година и вече работи в реална среда с клиенти. Той позволява трансакциите да се изпълняват в рамките на 10 секунди, 365 дни в годината. В него вече участват някои от най-големите банки в страната, като близо 2/3 от клиентските сметки в България вече са достъпни за незабавни плащания. Крайният срок за миграция към новата платформа за незабавни плащания е м. април 2023 г. Успешната реализация на този проект и широкото участие на банковата общност в него създава предпоставки за по-лесна бъдеща миграция към незабавни преводи в евро, съобразно стандартите приложими в еврозоната.

- Има ли основания за притеснение относно операциите с криптовалута?

- Придобиването на криптоактиви, още известни като криптовалути, представлява инвестиция, свързана с определени рискове. Най-същественият риск, свързан с тях е, че те не представляват валути и не са законно платежно средство, зад тях не стои публична институция, която да е техен издател и в общия случай няма реален или финансов актив, обезпечаващ стойността им, което води до голяма волатилност на цените. В тази връзка европейските и националните регулатори нееднократно са публикували разяснения и предупреждения към потребителите.

Важно е да се отбележи, че в Европа предстои дейностите по издаването и търговията с криптоактиви да бъдат регулирани. До края на тази година се очаква да бъде приет детайлен европейски регламент за пазарите на криптоактиви (Markets in Crypto-Assets Regulation, MiCA). Ще бъде въведено лицензиране на издателите и търговците на криптоактиви, регулиране на тяхната дейност от публичен орган и мерки за опазване на средствата на клиентите.

Ще бъде гарантирано предоставянето на пълна и разбираема информация от издателя на даден криптоактив по отношение на функционалностите и рисковете, характерни за съответния продукт. Това ще спомогне потребителите да вземат решение при наличие на пълна и стандартизирана информация за актива, в който възнамеряват да инвестират.

Визитка:
От 29 юли 2015 г. Нина Стоянова е подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“ и член на Управителния съвет на БНБ. В периода 2007-2015 Нина Стоянова е главен юрист, директор на дирекция „Правна“ на БНБ. Член на Правния комитет към Европейската система на централната банки. От 1994 година заема различни длъжности в БНБ. Преди това е работила в Софийски градски съд.