23867 | 19 юли 2017 | 00:05

Соцлидерът ще трябва сериозно да си поговори със своите другари. Не само с Антон Кутев и Красимир Янков

Корнелия Нинова ще трябва сериозно да си поговори със своите другари. В нейно отсъствие за една седмица червените сами създадоха пукнатини в образа на организирана, ярка опозиция, който дружно бяха изградили до този момент.

Само за седмица  парламентарната група БСП създаде усещането за хаос. Един депутат иска оставка на вътрешния министър, друг говори за вот на недоверие. А решения за това няма. В същото време лидерът на партията е от другата страна на Океана на форум на Социалистическия интернационал, където работи за международния престиж на организацията си. И е в пълно неведение за това какви ги върши същата организация у дома. При това соловите акции излизат от опитни депутати, не от вчерашни „зайци“, поддаващи се лесно на импулса на мига, когато в очите им светят камерите на телевизиите. Такива солови акции лесно могат да създадат не просто усещането за разнобой, но и, че зрее опозиция на лидера.

За какво става дума.

На 12 юли депутатът Красимир Янков, един от главните център нападатели на левицата по темата „Сигурност и МВР“ заявява пред медиите в парламента следното: „Призовавам министър-председателя да изиска оставката на Валентин Радев, преди това да се случи под обществен натиск и в резултат на основателните искания на служителите в МВР“ . Думите на Янков са изречени не просто пред медиите, а на специална „трибунка“ (както журналистите наричат кратките брифинги на политиците в кулоарите на парламента по определена тема), свързана с протестите на полицаите. С други думи, в такава ситуация искането на оставка от страна на опозицията си е съвсем в реда на нещата, защото създава усещането за сериозно обмислен политически акт на опозицията. И няма нищо чудно, че темата е подхваната веднага от медиите.

Едва ли самият Янков не си е давал сметка, че колкото и витиевато и под условие да се изказва, думите му ще бъдат предадени ясно: БСП поиска оставката на вътрешния министър.

Ето как „колата отива в реката“!

Журналистите веднага се втурват да искат коментар от министър Валентин Радев, където го сварят. И не само от него. „Съвсем нормално е за БСП винаги да искат оставка“, е реакцията на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов по темата. С което той затапва социалистите, омаловажавайки акцията им. И не просто днес и сега, но и утре, когато наистина стане дума за оставка на вътрешния министър (или на някой друг министър). Тогава Цветанов (и не само той) спокойно ще може да каже - „Колко пъти ще я искат тази оставка“ с изражение на лицето, което говори „оставете ги тези, нека си приказват – керванът си върви, кучетата си лаят!“

Всичко щеше да е ОК, ако социалистите наистина имаха намерение да искат оставката на Валентин Радев. Организирано, като сериозна партия, която не казва „хоп“, преди да скочи. А внимателно планира акциите си, за да предизвика определен обществен резонанс и политически резултат.

Да, ама не! По-късно се оказа, че ръководството на БСП не е взимало такова решение. 

Същото се повтори и когато четири дни по-късно (на 16 юли) друг депутат с дългогодишен опит – Антон Кутев, заговори за вот на недоверие срещу правителстото на Борисов. По националната телевизия! Вярно, питаха го. Но на журналистите това им е работата, а той да не е вчерашен, че „да се поддава на провокации“. В интерес на истината, докато отговаряше на въпроса на водещия Георги Любенов, Кутев явно се усети, че е направил гаф. И започна „да маже“ - такава била парламентарна тактика, нормално било една опозиция да иска вот на недоверие, често се случвало така да започва политическият сезон и т.н. Но думата е казана, камъкът е хвърлен, темата се завъртя в медиите, нищо че левицата не е обсъждала подобна тема.

Всичко това щеше да е дреболия, ако БСП беше млада, неопитна партия. Червените обаче искат обществото да ги възприема като алтернатива на ГЕРБ. И не просто алтернатива, а истинската, демократичната алтернатива.

Досега социалистите показваха подобно поведение. Инициираха разисквания по важни теми – по „Бялата книга“ на Жан-Клод Юнкер, по проблемите на хората с увреждане, по енергийната ефективност. Имат свои законопроекти по всички теми, внасяни от управляващите. Атакуват уверено от парламентарната трибуна, не дават минута спокойствие на ГЕРБ.

И изведнъж два гафа и то, докато председателят на партията не просто отсъства, а е на седем часови пояса разстояние.

С подобни акции обаче червените показват само, че за разлика от ГЕРБ, при тях има пълна свобода всеки да говори каквото му дойде на ум. Това може и да е добре за опозиция в девета глуха, чиято цел е просто да не я забравят съвсем. Но въобще не е добре за партия, която иска още утре да стане управляваща партия. Партия, която се държи така, не може да иска доверието на народа да управлява.

Същото се отнася и за партия, която веднага разваля дисциплината, когато лидерът й замине в чужбина.

С други думи - ако една партия иска властта, действа като юмрук, не като разпасана команда.