Изборите за Европейски парламент през май 2019 година да се превърнат във вот на недоверие за премиера Бойко Борисов и ГЕРБ.
Такава задача ще постави пред БСП лидерът на партията Корнелия Нинова на конгреса на 26 януари, научи Епицентър.бг.
Първата стъпка по този път обаче започва още в неделя на заседанието на Националния съвет на БСП. Тогава за пръв път ще с обсъжда подготовката за три вида избори догодина – предсрочни парламентарни, европейски и местни.
Червеният пленум ще одобри правила за номиниране на кандидат-депутатите за Европейския парламент от БСП.
Очаква се критериите, на които трябва да отговаря червената листа, да бъдат приемственост, лоялност към политиката на партията, баланс - както по пол, така и по възраст.
Веднага след конгреса през януари ще започнат и общинските конференции на БСП, на които ще бъдат издигани конкретните кандидатури.
Този въпрос обаче може да бъде повдигнат още на пленума в неделя. Някои от членовете на НС на БСП смятат, че Корнелия Нинова трябва да води евролистата, за да е сигурно, че партията ще прибави поне още едно място в ЕП от завоюваните досега четири. Други са на мнение, че водачеството по право трява да е на шефа на ПЕС Сергей Станишев, трети са убедени, че борбеният дух на Елена Йончева ще бъде най-силният стимул за привличане на повече гласове към БСП. Пленумът няма да реши тези въпроси сега. Първо партията трябва да посочи кандидатерите си за ЕП.
На заседанието на пленума обаче се очаква бурен спор по съдбата на вестник „Дума“ и главния му редактор. Според запознати предложението на партийното ръководство е да започне процедура по избор на нов главен редактор. Идеята е след вътрешнопартийно обсъждане, главният редактор на „Дума“ да бъде одобрен от Националния съвет.
В момента Йордан Мичев заема временно този пост. Опозицията в БСП смята обаче, че той не бива да участва в процедурата за излъчване на нов шеф. Според ръководството ничии права не бива да бъдат орязвани. Точно заради този разлом в мненията, се очаква на „Позитано“ 20 в неделя да бъде „горещо“.
Националният съвет на партията се свиква по решение на Изпълнителното бюро на 11 ноември 2018 г. от 11 ч.
Предлаганият от соцръководството дневен ред е: "Бюджет - 2019" - Алтернативата на БСП; определяне на дата и дневен ред за 49-ия конгрес; подготовка за участие в изборите за Европейски парламент, както и проект за стратегия за ляв медиен пул и развитието на в. "Дума".
По алтернативния бюджет и датата на конгреса едва ли ще възникнат спорове, но не така стои въпросът със самия дневен ред на форума. Според запознати вътрешнопартийната опозиция настоява да бъде включена точка за промяна в устава с цел – отпадане на прекия избор на председателя на БСП.
Революционната промяна в устава бе наложена на 5 февруари 2017 г. по идея на Корнелия Нинова. На заседание на 49-ия конгрес на БСП промяната, предвиждаща председателят да се избира пряко от цялата партия, бе подкрепена от 493 от делегатите. Против бяха 86 души, 37 се въздържаха.
Още тогава основните възражения се заключаваха в това, че един пряко избиран от цялата партия лидер получава прекалено голяма власт, а БСП никога не е била лидерска партия. Критиците на поправката в устава изтъкваха, че, ако председателят бъде избиран не от конгреса, ще се обезличат колективните органи на партията - особено Националният съвет.
Недоволните от промяната изтъкват и сега същите аргументи, надявайки се на реванш.
В момента в БСП членуват около 105 000 души. За да бъде валиден изборът за председател, в него трябва да участват 50% плюс един от социалистите. Смята се за избран този кандидат, който е получил повече от половината от гласовете.
Към този момент Корнелия Нинова има 85% от доверието на партийните членове.
Мълви се, че доста изявени социалисти гледат към стола на Нинова - Михаил Миков (бивш лидер на БСП), Красимир Янков (кандидат за председател на форума, на който бе избрана Нинова), Калоян Паргов (водач на столичната партийна организация), Сергей Станишев (президент на ПЕС).
Не ясно обаче откъде тръгват тези слухове - дали от среди на самата БСП или на нейни политически опоненти, уплашени от възможността да загубят позиции. Нито един от спряганите като представители на вътрешнопартийната опозиция не е оспорил публично и ясно водачеството на Нинова. Напротив, в медийните си изяви те изтъкват, че вътрешнопартийният разкол би бил пагубен за партията в година, в която се очакват поне два избора.