4468 | 5 авг. 2026 | 14:58

Проблемът с наводняването на езерото в „Сребърна” датира отпреди две години, а през 2025-а започна експериментална операция за довеждане на вода от Дунав

Ниското ниво на река Дунав засили притесненията на еколозите, тъй като освен всички негативи, свързани с корабоплаването и с атомните централи, маловодието застрашава и екосистемата в резервата „Сребърна” и близките влажни зони. Липсата на естествено захранване с вода засяга пряко и най-голямата възстановена влажна зона у нас – „Калимок-Бръшлен“, намираща се на по-малко от 100 км по течението на реката.

Преди две седмици в района беше обявена извънредна ситуация, тъй като вода от Дунав не навлиза в езерото, където гнездят редица защитени птици. Заради сушата колониите от изчезващите къдроглави пеликани са били принудени да напуснат временно местообитанията си и да търсят храна по пясъчните коси на Дунав.

Започна спасителна операция, при която чрез хидропомпени агрегати се доставя вода. След като нивото на реката падна под всички критични норми обаче, възникна въпросът какво ще се случи със защитената зона.

Проблемът с наводняването на езерото в „Сребърна” датира отпреди две години, а през 2025-а започна експериментална операция за довеждане на вода от Дунав. Въпреки че нивата на реката са много по-ниски в сравнение с минали години и вчера при Русе паднаха до рекордните -94 см, екосистемата е подсигурена.

„Ситуацията е по-тежка, отколкото миналата година, но според опита, който имаме от миналата година, в момента няма сътресения в препомпването на водите към езерото”, коментира директорът на РИОСВ-Русе Дауд Ибрям в ефира на „Здравей, България”.

В момента работят четири тръбни линии за снабдяване с вода. Докато през миналата година максимумът на препомпване е бил около 1000 кубически метра на час, в момента обемът достига приблизително 1800 куб. м/ч.

„Мога да ви уверя, че в момента езерото с неговата екосистема е в добро състояние, размножителният период е в разгара си”, посочи Дауд Ибрям.

По думите му в резервата се наблюдава голям брой птици, включително къдроглави пеликани, чапли, гъски и лебеди, а понякога се появяват и ята от над сто розови пеликана. Растителността и ихтиофауната също са в много добро състояние.

Според директора на РИОСВ-Русе за цялата спасителна операция през миналата година до нейния край са били препомпани около 3 милиона кубически метра вода. За същия период от едва 20 дни тази година обемът вече надхвърля 1 млн. куб. м вода.

От Българското дружество за защита на птиците предупреждават, че влажни зони като „Калимок-Бръшлен“ трудно могат да поемат целия екологичен натиск при застрашена „Сребърна“. От дружеството настояват за дългосрочни решения, включително автоматизация на процесите, изграждане на работещи шлюзове и поставяне на помощни помпи, захранвани от слънчеви панели.

___

Къдроглавият пеликан е най-едрият вид пеликан в света и една от най-масивните летящи птици на планетата. Той е световно застрашен вид и обект на строга защита, като резерватът „Сребърна“ е едно от най-важните му гнездилища в България.

Тази внушителна птица достига тегло между 10 и 13 килограма, а размахът на крилата ѝ е до 3,2 метра. Характеризира се със сребристо-бяло оперение и специфичен „къдрав“ перчем на тила, откъдето идва и името ѝ. По време на размножителния период торбата под клюна на птицата променя цвета си и става яркочервена. Пеликанът се храни с риба, като изяжда около 1,2 килограма на ден. За разлика от розовия пеликан, къдроглавият ловува предимно самостоятелно или на малки групи, като само потапя главата и шията си, без да се гмурка изцяло под водата.

В резервата „Сребърна“ птиците пристигат още в края на зимата – през януари или февруари. Те гнездят върху естествени тръстикови острови и специално изградени изкуствени дървени платформи, които ги предпазват от хищници. Женската снася обикновено по две бели яйца, а двамата родители ги мътят на смени в продължение на около 40 дни, осигурявайки успешното отглеждане на новото поколение.

Биологичното и екологично значение на къдроглавия пеликан е огромно, тъй като той действа като ключов индикатор за здравето на влажните зони и заема важна роля на върха на хранителната верига. Неговото присъствие или отсъствие дава ясна информация за състоянието на цялата екосистема около сладководните басейни.