Голямата актриса Мария Русалиева, която ни напусна на 5 август 2015 г. на 87 години се е женила четири пъти, никога по сметка, винаги по любов и... за кратко. Изящното миньонче (155 см) с огнени черни очи, завещани й от татарската й баба, увлича мъжете като стихия с всепобеждаващия чар и интелект. Та тя израства по коленете на Елисавета Багряна, Дора Габе, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев и Ран Босилек. В хола на баща й, писателя, драматург и режисьор Владимир Русалиев, се събира цветът на нацията – творци от всички области. Мария всяка вечер е на опера или театър, или седнала на малкото си столче слуша разговорите за литература, музика и картини. Може би тази пропита от детството фина чувствителност я кара години по-късно горчиво да признае „И четиримата ми съпрузи ме гледаха като полезно изкопаемо”. А единственото, което Русалиева иска от тях е разбиране и споделени чувства. Безкомпромисно честна Мария, която 37 години радва публиката в Театъра на армията, разказва за брачните си неудачи и се шегува с репутацията си на „фатална жена”, но по отношение на голямата си любов се лута във вариации. Пред журналиста Венелин Митев тя твърди, че е изпитвала изпепеляващи чувства към брата на куклената актриса Слава Рачева (известна като Педа човек, лакът брада). Той бил говорител в радиото, а по-късно режисьор в телевизията, но си отишъл твърде млад и затова не успели да сключат брак. В гилдията Русалиева е известна с навика щом се влюби да се жени и мигом да се разведе, ако усети, че тръпката си е отишла. Преди години интервю за „Нощен Труд” обаче актрисата споделя, че голямата й любов е германец. „Как го обичах този човек, беше страшно. Но в онова време не можеше да се напусне България. Ставаш емигрант. Освен това с моите болни родители нямаше как да ги взема. Той беше много интересна личност. Изключителен. Не беше актьор. Видях го в радиото и останах като вцепенена...”
А междувременно Русалиева подлага на изпитание търпението на именития си баща-интелектуалец с често повтарящия се диалог „Татко, ще се женя! За кого? Ами, за един колега. Добре”. Не след дълго разговорът протича в обратна посока: Тате, мъжът ми нищо не струва, не го харесвам. Ще се разведа. Щом е така – разведи се”. На четвъртото повторение Владимир Русалиев стоически въздъхва „Ти не заслужаваш това!”. Не че не е бил предупреден. Самият Петър Дънов, негов добър приятел и съмишленик в окултното му казва, когато Мария е само на пет годинки:”Обърнете внимание на това дете. То много знае. Ще има тежък и славен път“.
„Чак след време разбраха, че е имал предвид да се развиват моите способности”, сподиля актрисата, която в последните десетилетия от живота си бе една от най-известните софийски нумероложки, предрекла кончината на Невена Коканова и Иван Балсамаджиев.
Въпреки огнения си темперамент и комплиментите на околните, Мария през целия си живот е убедена, че не е красива. Жигосал я е разговора на майка й с нейния чичо: „Ауу, Елена, е как можа да родиш туй жълто и грозно?”. Майка поглежда към мен и му отговаря троснато: „Що, бе Георги, че тя като порасне ще се разхубави?. Е, това цял живот не го забравих. Винаги, като се погледнех в огледалото, констатирах, че никак не съм се разхубавила. Мама беше еталон за красота, а баща ми я обожаваше. Те бяха невероятна двойка.В съзнанието ми са се запечатали прекрасните им разговори – много обичаха да разговарят. Като в пиесите на Шоу или на Чехов: сядат край една маса и почват да говорят. Това цял живот ми липсваше. Да седна с един човек – да седне срещу мен, и да си говорим дълго. Безкрайно дълго. Така си говореха майка ми и баща ми. Гледаха се любовно в очите и си говореха с часове. Аз си мислех, че това е най-лесното нещо: да седна срещу един мъж, той да ме гледа любовно и да си говорим с часове. Е, не можа да ми се случи”, споделя Русалиева.
Първият й съпруг е големият кинооператор Димо Коларов. Официално бракът им трае 28 дни, а реално – не повече от 72 часа. „Беше един особен човек, много талантлив, а аз винаги се прекланям пред добрите и талантливи хора. Това е моят девиз. Беше завършил филмовия отдел на Академияга за изящни изкуства в Прага. Срещнахме се на снимачната площадка на един филм, който така и не стигна до голям екран. Внезапно решихме да се оженим, в обедната почивка отскочихме до гражданското и се разписахме със свидетели от улицата. След това аз се върнах да озвучавам филма „Животът си тече” на Бинка Желязкова и Христо Ганев. Похвалих се на колегите и никой не ми повярва. Чак нпо-късно разбрах причината – Димо се бил оженил за мен за прикритие. Той не си падал по жени. Ама през 50-те години кой си лягаше с мъж пхреди да е минал под венчило?! Не можах да го разбера по-рано. Коларов ми казваше „Защо се развеждаш с мен? Ще бъдеш първа актриса в киното, ще имаш всичко, което пожелаеш”, но аз като се запънах „Не мога да живея така, в лъжа”. И след 28 дни се разведохме. Накрая той даже се зарадва, че отново се връща към своята си свобода”, разказва актрисата.
“Физическата връзка с един мъж никога не е била най-важното за мен. И слава Богу, защото енергиите, които човек трябва да влага в тези отношения, отнемат много от духовната сила. Последните 30 години от живота си бях сама и нито за миг не съм съжалявала, че нямам мъж до себе си”, споделя съкровено Русалиева. - Това, че съм била по-витална и по-шумна може би, че съм обичала и съм се отдавала, няма нищо общо с вътрешния морал. За мен мъжете никога не са били средство за преуспяване. Веруюто ми е било: „Никога не взимай бащата на децата, не го отделяй оттам, където му е мястото. Не виждам някой, който да е пострадал от моите флиртове. Това е истината. Много ми е било смешно, когато ме определяха като фатална жена. Мъжете бяха фатални за мен!”, отронва актрисата.
Тя твърди, че щом усетела лъжа или фалш в отношенията със съпруга си (независимо кой номер), веднага си тръгвала. „Но никога не съм лъгала и не искам и другите да ме лъжат. Пък и, колкото и странно да ви звучи, не съм имала опит. Защото и до сега приемам мъжете само откъм добрата им страна и хич не се интересувам от другите работи. Сигурно съм бъркала в избора си”.
Вторият съпруг на актрисата, позната от филмите „Димитровградци”, „Рицар без броня” и „Време разделно”, е бащата на единственото й дете – дъщеря й Елена (известна като една от най-добрите в озвучаването на филми). Срещат се в радиото, където Русалиева непрекъснато има участия, а Александър Александров е говорител. Семейният живот върви добре, но той е изпратев в Москва да чете емисиите на български по съветското радио, а Мария не иска да напусне Театъра на армията. Освен това по същото време се снима в киното и озвучава с Михаил Петров всички шекспирови роли в спектакли на Би Би Си, излъчвани по българската телевизия. Дори и най-коравият мъж трудно може да устои на настъпателна рускиня. Актрисата научава за изневярата на съпруга си и бракът им се разпада.
Съпруг номер три не е от артистичните среди. Русалиева среща инженера Габриел Марков, когато е на 45 и се надява, че този път женитбата й ще е последна, но човек извън театъра трудно може да понесе жена му да се целува на сцената с други, да се връща по нощите и да спи до обяд.
Доста по-младият осветител Жоро свързва живота си с Мария в трруден за нея момент. Тя е на 50 и са й поставили зловещата диагноза „рак”. Нормално е една чувствителна душа да изпадне в депресия. Четвъртият съпруг самоотвержено държи ръката й при болезнените процедури, ходи всеки ден в болницата и с него помощ успява да надвие болестта и да си върне душевното равновесие. Но в един момент разликата във възрастта започва да се усеща все по-осезателно и двамата се разделят. Равносметката на актрисата е по-горчива от хинин: „Мъжете, за които се омъжвах, бяха много егоистични спрямо мен. Искаха изцяло да ме овладеят и да притъпят моя темперамент на артистка. Искаха да бъда кротка домакиня, да правя манджи и да си седя вкъщи. Е, това не можеше да се случи на човек като мен, който се е отдал на театъра”.
Сценичните клюкари свързват името й с това на Апостол Карамитев. Русалиева до края на живота си се кълне, че са били само приятели, но единствено той я е обичал безрезервно и искрено. Дълги години не само преди да излезе на сцената, ами и преди всяко нещо, за което я е страх, Мария си повтаря заклинанието, „завещано й” от Карамитев „Кажеш ли си „Хайде, Апостоле!”, няма страшно. Аз ще бъда с теб!”. Главният аргумент срещу намеците за любовна връзка е моралното й убеждение никога да не отнема съпруг от жена и баща от деца. „За мен жененият човек е табу!”.
Легенди се разказват и за любовта на режисьора Николай Люцканов към нея, макар тя да отрича „консумиране на връзката”. Истина е обаче, че на едно
дълго театрално турне из България той изпраща цветя за Мария във всеки град, в който трупата играе. А по времето на социализма, когато куриерски фирми няма, това си е истински романтичен подвиг.
Актрисата през смях разказва как шест месеца е спала с Калоянчев на едно легло „на комсомолско разстояние” един от друг. За това свидетелства руската кинозвезда Инна Маркова. И двете се снимат във филма на Никола Корабов и Дучо Мундров „Димитровградци”. Мария е избрана за главната роля, а Инна е кранистка от СССР. Бригадирският град е един гигантски строеж – кал, пушилка, жилищна криза. Настаняват рускинята в единствената самостоятелна стая, а на двамата главни герои се пада втората – с едно огромно легло. „Щест месеца спахме в един креват, дори на една възглавница. Калата се оказа почтен човек. Дори не ме докосна през тази половин година. Единствено ме целуна... в последната сцена на филма, когато героите ни признават любовта си. Жена му Валя, която бе останала в София с първородния му син обаче умираше от ревност и когато дойде с бебето на ръце в Димитровград направо плачеще. Едва я успокоих, че няма от какво да се притеснява”, спомня си с усмивка Мария Русалиева, която в края на живота си страдаше от тежка форма на Алцхаймер.
54619 | 31 авг. 2015 | 15:36
Мобилна верси
RSS
