13908 | 12 юли 2015 | 14:20
Първо се наслушах на мненията на най-светлите ни и далновидни умове и златни усти за това какъв ще е изходът от гръцкия референдум. Видя се, че - дето викаме в нашата махала - пак не познаха! Не познаха, но веднага започнаха точно толкова ентусиазирано да анализират смазващия резултат.
Хубаво, нека анализират, макар че мен ако питат - като им видях прогнозите, мога да си им представя анализите...
Пък тя работата пак опира до добрия стар виц. Вицовете винаги са по-точни от анализите на политици и финансови експерти, сериозно!
Та значи Киркор цяла нощ не може да заспи. Мята се в завивките, пъшка, отива в тоалетната, пуши там - е, не може и не може да заспи.
И по едно време жена му не издържа и му вика:
„Бе ти караконджул ли ще ставаш? Заспивай вече, моля ти се!...“
А той й вика:
„Ама как да заспя, като утре трябва да върна едни пет хиляди лева на Гарабед от горния етаж, пък аз тез пет хиляди лева ги нямам...“
„Това ли било?“, рекла жена му, станала, излязла на балкона и се провикнала нагоре:
„Гарабед! - викнала. - Да знаеш, че утре Киркор няма да ти върне петтяхто хиляди!...“
Върнала се в спалнята и му казала:
„Хайде сега заспивай - сега вече той няма да може да заспи!...“
Добре, това е виц, при това хич не е смешен, признавам.
Обаче ето сега и една абсолютно истинска история.
Имахме тук, в Ямбол, един голям чешит, който искаше пари назаем от де когото срещне. И веднъж пак така запря на площада пред Безистена един познат и му поиска едно 50 лева назаем. (До аванса, разбира се - пари назаем винаги се искат до аванса, много убедително звучи, предполагам...)
Човекът май нямаше нищо против да му услужи, но все пак рече:
„Бе да ти дам, защо не, ама ти само дотука ми дължиш двеста и петдесет лева?!... А двеста и петдесет лева - каза - са си двеста и петдесет лева... С тях какво смяташ да правим?“
А нашият човек махна бодро с ръка и му вика:
„Аааа... ти онез двеста и петдесет лева ли имаш предвид?!... E! Тия двеста и петдесет лева ти ги опрощавам!“
Случката е истинска. Елате и питайте в Ямбол, ако мислите, че си измислям. Мнозина ще си я спомнят, защото голям смях падна.
ПП. На вниманието на светлите ни умове и златни уста: И ви уверявам, че като си я спомнят, ще си спомнят още и това, че онзи човек наистина му даде нови петдесет лева.
Назаем. До аванса, естествено.
Мобилна верси
RSS
