6798 | 26 юни 2021 | 12:53
Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало се изхитриха да пътешестват, не само без да пресичат границите на страната, където живеят, ами дори без да напускат пазара, в който са се озовали. Оказва се, че те могат да обиколят света, бродейки между сергиите и дюкяните.
Възстановената държава Израел е събрала преселници от цял свят, запазили уменията, знанията и вкусовете на страните, в които са родени или където от столетия са живели дедите им. Често това е било единственото богатство, което са могли да донесат бягайки от погромите в Русия и Украйна, от Холокоста в Западна Европа, от ислямските революции в арабския свят или от геноцида в Йемен и Етиопия.
Цялото пътешествие по Пазара на надеждата и на пазара Левински в Тел Авив, четете тук
В миналото издание на Покана за пътуване с екскурзовода Нуртен Еролан разговаряхме за пътешествието с яхта по турските брегове, където пада голмо целуване.
Нищо пикантно! Средиземно целува Егейско море. Боровите гори целуват плажовете. Пчелите целуват корите на дърветата и произвеждат чам бал – незабравим на вкус боров мед. И най-вече настоящето целува миналото – по средата на улицата изниква каменен саркофаг. Над гиздави къща надничат ликийски гробници. Както каза Нуртен, тази част на Турция е като музей под открито небе.
Най-хубавото на плаването с яхта е, че можеш да акостираш пред всяка забележителност, било то безлюден плаж, рибарско селце или античен град. При това пътуване моето сърце се закотви при мистичните ликийски гробници.
На няколко километра от Далян е древното селище Каунос. Там високо в скалите се открояват изсечени в скалите вечни домове на големци, които невероятно много приличат на каменните дантели в Петра. Колоните на гробниците са високи по 5 метра. Местата за вечен покой са издялани в по-меките каменни пластове. Урните с праха на бедните жители на близкия древен град Каунос били зазиждани в малки ниши. Ликия е обхващала южното крайбрежие на Турция, днешните Анталия, Мугла и Бурдур. Данни за тази цивилизация черпим от исторически свидетелства на древните египтяни и хетите.
През VI в. пр.н.е. Ликия става част от империята на Ахеменидите. Убедени, че митично крилато същество отнася духовете им в задгробния живот, ликийците се стремели гробниците им да бъдат възможно най-високо в зъберите. А това силно е зависело от личното им богатство. Най-ранните от тях са от 5-и век пр. Хр. Те силно наподобявали с релефите си фасадите на къщите в Ликия. С идеята за вечен дом събирали телата на покойници от едно и също семейство.
Както вече споменах, подобни гробници има в Петра в Йордания, но и в Киренайка в Либия. Онова, което отличава ликийските вечни домове са огромните размери, които в тази част на Турция са над 20. На очите на покойника поставяли монети, за да има с какво да плати на лодкаря пренасянето си в отвъдния свят. А в гробницата оставяли всичко, което ще му е необходимо за един удобен живот там. Може би затова гробниците са били ограбвани още в древността и сега туристите оглеждат само кухите им каменни обвивки.
Скалните ниши са изсечени в мек монолитен скален блок и имат четири лъвски глави на всеки ъгъл. В така наречената Гробница на Царя са открити осем все още неразгадани древноликийски изречения. Четирите фриза, които очертават контурите на отвора, символизират четири врати, през които трябва да се премине по пътят към другия свят и много напомнят за вградените арки на средновековните християнски храмове.
Смята се, че числото 4 е цифровото изображение на кръста.
Ликийските гробници са обвити в мистерия и бълбукат от въпроси без отговор.
Почитателите на историята (и на… Дядо Коледа) могат да отскочат до скалните гробници в град Мира, които са в същия вилает - близо до Анталия. Скалните ниши са издълбанив отвесна скала през 4-3 век пр.Хр., заобиколени са от буйна растителност и гледат директно срещу амфитеатърот римско време.
Ако се чудите каква е връзката с Дядо Коледа по никое време – изключително пряка е. Негов прототип е Свети Николай. Той проповядвал християнската вяра в Мира до смъртта си през 345 година и от там идва името му Мирликийски. Светецът е служил като епископ в малка църква, чиито останки могат да се видят в непосредствена близост до ликийските гробници. Обителта на Свети Николай в Мира е била разграбвана и разрушавана от земетресения. За последно е въздигната през 1042 година, но вруините й могат да се различат запазени фрески.
Преди да бъдат преместени в италианския град Бари, тук са се съхранявали мощите на светия човек. Той е раздал наследеното си богатство на бедните и се е прочул с умението си да цери и най-нелечимите болести.
В памет на безсребърника, дал първообраза на Дядо Коледа, всяка година през декември хиляди туристи от цял свят се стичат в Турция, за да получат благословия и да прекарат Рождество Христово на слънчевия средиземноморски бряг на древна Ликия.
Докато обикаляхме на яхта с Красимир Златанов, собственик на турстическата агенция Exotic holiday https://exoticholiday.bg/ и весела компания, по местата, за които ви разказвах до сега, подхванахме разговор.
В него се включиха и останалите пасажери, а аз неусетно пуснах репортерския диктофон, защото в него стана дума за най-удобните и изгодни начини за придвижване на българите до турския бряг.
Палубата на яхтата е като лагерния огън – всички се събират и споделят съкровени мисли. Точно това ни се случи на нас в разговора с Красимир Златанов, който се превърна в колективно интервю на пасажерите.
Мобилна верси
RSS
