192137 | 20 апр. 2015 | 14:27

Младият кмет управлява три мандата и реформира всички сфери на обществения живот

НА 24 г. влиза в политиката - в едни от най-смутните времена на новата българска история. Става секретар на градското бюро на Демократическата партия в Плевен.
НА 25 г. поема управлението на града като председател на тричленната комисия, назначена след преврата на 9 юни 1923 г.
НА 26 г. е избран за кмет на Плевен като кандидат на Демократическия сговор.
НА 27 г. подписва договор с австрийската фирма „Бергман“ за построяването на първата електроцентрала в града.
НА 28 г. е избран за втори път за кмет на Плевен. Започва да реформира общинските предприятия и да създава нови.
НА 29 г. успява да принуди Дирекцията на железниците да намери пари за построяването на нова жп гара с товарителница в града.
НА 30 г. електрифицира голяма част от кварталите.
НА 31 г. плевенчани го избират за трети път за свой градоначалник.
НА 33 г. излиза от политиката и изпада в немилост от властимащите по онова време.
НА 46 г. си отива от белия свят след тежко заболяване.

Корените на рода му са в село Арбанаси. Мъжете от фамилията открай време търгували в Гръцко с дребен добитък и изкарвали добри пари. По време на голямата чумна епидемия през 1812 г. семейството изоставило имотите си в селото и се преселило в Плевен. Иван Миндиликов се ражда на 12 юни 1898 г. От предците си получава в наследство предприемчив дух и афинитет към обществените дела. Неговият дядо Анастас е бил адвокат. Избиран е с листата на народнолибералите за общински съветник в Плевен през 1890 г., бил е и помощник-кмет на града.

Иван Миндиликов се дипломира в плевенската Първа мъжка гимназия на 19 г. Веднага след това е мобилизиран, завършва школа за запасни офицери и е изпратен на фронта. След края на Първата световна се връща в Плевен и се пробва в търговията, но тя не му допада особено. В политиката влиза като технически секретар на градското бюро на Демократическата партия. Захваща се активно с партийните дела и след преврата на 9 юни 1923 г. е назначен в тричленната комисия, която поема управлението на града. Месец по-късно става и председател на тричленката.

След свалянето от власт на земеделското правителство начело с Александър Стамболийски основната задача на комисията била да организира нови местни избори, но те се провеждат чак през юни 1924 г.

На тях Миндиликов се кандидатира за кмет от Демократическия сговор и ги печели.
Въпреки младостта още в началото на мандата си започва промени в почти всички сфери на обществения живот в града. Реформите бързо дават положителен резултат, а замрялата след войните плевенска икономика стъпва на краката си. Плевенчани оценяват стореното от него като градоначалник и го избират още два пъти на този пост - на 3 март 1926 г. и на 17 април 1929 г. Завързва здраво кесията.

Първата задача, която Иван Миндиликов си поставя като кмет, е

да сложи ред в отънялата кесия

на общинските финанси и да потърси нови източници за попълване на местния бюджет. По онова време жителите на Плевен са малко над 32 000 души. Основното им препитание е земеделие и търговия със зърнени храни и едър рогат добитък. Промишлените предприятия са малко - едва мъждукали в следвоенната икономическа криза. Миндиликов тръгва към задачата си с необичаен подход - обикаля лично по-заможните търговци, индустриалци и първенци на града. Обяснява им тежката ситуация с опразнения бюджет, представя им планираната от данъци приходна сума и ги моли те сами да я разпределят според възможностите си. Резултатът се оказал неочаквано добър - за няколко дни в общинската каса постъпват над 1 млн. лв., пише историкът Маргарита Господинова-Дешкова в книгата си „Иван Миндиликов и неговото време“.

Още в началото на първия си мандат кметът съкращава близо 100 души от прекомерно раздутата общинска администрация. Така спестява на местната хазна 3 млн. лв., харчени дотогава за излишни чиновници. Въведеният от него режим на строги икономии продължава през цялото му управление. От 355 души през 1923 г. общинската администрация на Плевен в края на 1931 г. остава само 135 души.

Макар и само със средно образование, Миндиликов имал знанията и способностите да прави много точни икономически анализи. Той взема от отчетите резултатите за работата на общинската зеленчукова градина и т. нар. общински магазин и ги анализира. Тези предприятия са създадени по времето на двете плевенски комуни (б.а. - първата е 1919-1921 г., а втората е 1922-1923 г.) и трупали сериозни загуби на местния бюджет. По предложение на Миндиликов общинската градина е отдадена под наем за срок от 3 г. В изложение до общинските съветници по-късно кметът пише:

„Производството й (б.а. - на градината) е с много по-висока себестойност от това на местните зеленчукопроизводители и фактически се дотира от общината. За 3 г. тя е произвела зеленчук на стойност 793 232 лв., а е загубила 1 117 000 лв., без да плаща данъци. Произведеният зеленчук е в твърде незначителни количества, за да играе ролята на регулатор на пазара. А за годината, през която я отдадохме под наем, градината е донесла на общинската каса печалба от 500 000 лв. без никакви ангажименти от страна на общината.“

След общинските предприятия Миндиликов подхваща общинските полски имоти. Комисията пък изготвя програма за усвояване и експлоатирането им. 11 000 дка пасища и 6000 дка обработваема земя са дадени под наем срещу 200 лв. на декар. Така общината си осигурява постоянен годишен приход от 3 млн. лв.

Програмата предвижда още да се заделят 1600 дка за подпомагане издръжката на общинските училища, 300 дка - за турското училище в града, 100 дка - за еврейското, и 500 дка - за читалище „Съгласие“. За по-добро опазване на тези имоти Миндиликов реорганизира службата на пъдарите, като я дава за управление на местен предприемач. И от тази отдадена под наем общинска дейност той успява да спести пари на местната хазна - 700 000 лв.

След всяка осъществена своя идея кметът започва

поредния си мащабен проект

който носи още по-големи приходи на общината. През втория си мандат той търси начин да се възползва от предложението на първото правителство на Андрей Ляпчев да се отпуснат дългосрочни заеми на общините за развитие на икономиката. Миндиликов предлага на общинските съветници да гласуват вземането на заем от 12 000 000 лв., основната част от които да отиде за построяването на модерна кланица с хладилна инсталация.

„Ползата за града ще е огромна. След като започне експлоатацията на кланицата, продажбата на добитък ще се увеличи значително. Ще започне износ на клано месо за столицата и за големите консумативни центрове в страната. Около нея (б.а. - кланицата) ще възникнат предприятия, преработващи остатъците. Предвидените специални помещения за съхраняване на сухите кожи ще дадат възможност търговията с тях да се централизира в Плевен. Това ще увеличи годишния паричен оборот с няколко десетки милиона лева“, аргументира се градоначалникът.

На 22 юни 1930 г. в присъствието на тогавашния министър на земеделието Григор Василев се полага основният камък на кланицата.

По време на строителството на скотобойната най-известният в страната тогава пазар за добитък - плевенският Сър пазар, е преместен близо до току-що завършената нова жп гара в града. Изграден е върху 60 дка общинска земя. Пазарището е направено по европейски тертип, а край него е построена ветеринарна лечебница.

Философията на кмета Миндиликов била проста - първо трябва да се създадат доходоносни предприятия, за да може с печалбата от тях да се субсидират тези, които не са доходоносни, но са необходими на града. Фактите от историята показват, че той се справил много добре и с двете части на тази философия. Когато поема управлението на общината, Плевен е имал общо 60 км улици и 9,5 км булеварди. От тях с павета са били застлани само 29 км. След 8-годишното му кметуване общата дължина на улиците е 90 км, от които 33 км са новозастлани. Завършени и проправени са близо 160 км общински пътища, свързващи града със съседните селища.

Един от основните приоритети на първия му мандат е проблемът с водоснабдяването на града. Години наред търси най-добрите решения и ги намира - осигурява достатъчно питейна вода от каптаж край с. Гривица, после изгражда водоем в местността Лагера и прокарва между тях водопровод.

При неговото управление сметопочистването в Плевен става отделна служба и минава от конски каруци на камионетки „Форд“. Пожарната пък получава чисто нови помпи и водоноски „Фиат“ и става една от най-съвременно оборудваните в цялата страна. Започва строителството на градски стадион. Намира пари и за ремонт на опожарената сграда на плевенския театър.

Миндиликов полагал много усилия и за решаване на социалните проблеми на съгражданите си. Той лично оглавил учреденото комисарство по прехраната. По негово време е основан и фонд за осигуряване на хляб за бедните. При обсъждането на бюджета за 1926/1927 г. кметът предлага да се предвидят 100 000 лв. помощ за турското училище, защото турската общност в града била бедна, и 10 000 лв. помощ за еврейското училище.

С края на третия мандат приключва и кметската кариера на Иван Миндиликов. Той прави опит да остане в политиката, като на следващите парламентарни избори сам се кандидатира за депутат. Опитът обаче се оказва неуспешен. Завършва задочно право в Софийския университет и пише аналитични статии в редактирания от него вестник „Народна дума“. Постепенно изпада в немилост от управляващите, а здравето му се влошава. Въпреки тежкото стомашно заболяване в годините на Втората световна властите го мобилизират често и го изпращат на южната ни граница. След спукана язва и тежка операция на 24 юли 1944 г. Иван Миндиликов издъхва в шуменската болница.

Уличните лампи светват за първи път на неговата сватба

За първи път уличните лампи на Плевен светват на 16 декември 1928 г. - деня на венчавката на Иван Миндиликов с Емилия Кукидова. Жестът е направен в чест на градоначалника, който през първите 4 г. от своето кметуване работи упорито за електрифицирането на града. Миндиликов използвал цялата си енергия, за да убеди опозицията в местния парламент, че без електроцентрала и електропроводи Плевен няма бъдеще.

През 1924 г. възкресява стар проект за електрифициране на града. Възобновява прекъснатите заради войните преговори със „Сименс и Шукер“ за изпълнението на проекта, но търси и други изгодни за общината варианти. След дълги и внимателни проучвания на 7 оферти за построяването на електроцентралата е избрана австрийската фирма „Бергман“. На 30 май 1926 г. е положен основният камък на централата, на 13 януари следващата година съоръжението е пуснато пробно, а на 11 август 1928 г. обектът е приет окончателно. За първите 4 г. от експлоатацията на централата промишлените й абонати се удвояват - от 87 електромотора през 1927 г. на 176 електромотора през 1930 г.

Завел европейска делегация на... баня

Находчивостта на Иван Миндиликов често му помагала да излиза от трудни ситуации. През 1926 г. в Плевен пристига представителна делегация от Асоциацията на европейските градове. По онова време в града нямало подходящо заведение, в което да бъдат посрещнати високите гости. Кметът наредил да се изчистят и да се пребоядисат кабинките на градската баня, построена 20-ина години преди това по проект на арх. Никола Лазаров. После поканил европейците там. След гореща турска баня увитите в чаршафи чужденци насядали върху килими и възглавници и били нагостени с бюреци, баклава и турско кафе.

Година по-късно Миндиликов посещава Австрия. Кметът на Виена дал тържествен обяд в негова чест, а в приветственото си слово не пропуснал да разкаже екзотичното преживяване, което имал при посрещането на европейската делегация в Плевен.

Историкът Маргарита Господинова-Дешкова:

Имал е дарбата да обединява хората

- Госпожо Дешкова, Иван Миндиликов е един от най-младите кметове в историята на Плевен. Управлявал е след кървав преврат и в условията на жестоки политически борби. И въпреки това е признат за най-успешния кмет на града. Кое е най-голямото му постижение?
- Много и все значими неща е направил за града и за жителите му. По негово време Плевен става един от водещите в страната. Иван Миндиликов е бил и в ръководството на създадения тогава Съюз на общините в България. На един от конгресите на този съюз Плевен е посочен като града, въвел за кратко време най-много новости.
- Само на 25 г. на практика той поема управлението на града. Откъде тая решителност?
- В началото на първия си мандат Иван Миндиликов е бил само със средно образование. По време на кметуването си се записал да учи задочно право в Софийския университет и го завършил през 1934 г. Бил природно интелигентен, четял много и се интересувал от новостите. Имал дарбата да обединява хората. И най-върлите му врагове, когато се обсъждал важен за града проект, гласували „за“ предложената от него идея.
- Какъв е бил извън кметските дела?
- В спомените си за него дъщеря му Райна го описва като добър, но много строг и взискателен баща - обаятелен, винаги добре облечен, отнасял се с внимание и уважение към другите. Иван Миндиликов бил изключително честен. След три мандата кметуване той живеел със семейството си в жилище под наем. Едва след това неговият тъст, който бил известен плевенски търговец, му помогнал финансово, за да построи своя къща.