41165 | 27 март 2017 | 16:26

Елена Йончева, Тома Томов, Славчо Велков, Иво Христов върнаха интереса на левия избирател, който унило бе решил, че „от нашите нищо не става“ и или не гласуваше, или се оглеждаше за алтернативи.

С голяма кошница ли тръгна към предсрочните парламентарни избори БСП, окрилена от победата на президентските избори? Корнелия Нинова изтърва ли изкована победа? Или просто това е таванът на социалистическата партия (под един милион) и повече трудно би могла да вземе, каквото и да направи?

Какво донесоха новите лица на БСП?

Това са въпросите, на които трябва да си отговорят на „Позитано“ 20.

На първи прочит всичко е ясно – социалистите загубиха, защото си повярваха прекалено много и започнаха да правят грешки. Разбра се и друго – БСП трудно навлиза в центъра, но пък с лекота губи завоюваните с мъка симпатии на центристите. А без центристите е невъзможна национална победа.

Една реплика „демокрацията ни отне много“, бе достатъчна, за да повярват тези хора, че бесът на комунистическия сатана не е изгонен от БСП. И его го, показа си рогата. Това впечатление допълнително бе затвърдено от антиевропейската реторика и проруските позиции, влизащи в остра конфронтация с официалното становище на Брюксел. Острите думи на Корнелия Нинова към европейски политици като Жан-Клод Юнкер и Антонио Лопес не привлякоха гласовете на тези, които искат България да води независима, суверенна политика, но затова пък отблъснаха мнозина, защото създадоха впечатлението, че се готви смяна на проевропейския курс на страната. Десните партии не пропуснаха шанса си и доразвиха това впечатление. Така БСП бе отблъсната от центъра. Защото проблемът на БСП като посткомунистическа партия е, че решителна маса от хора – в по-голямата си част от активното поколение, от хората с по-високо образование, изначално не ѝ вярват, че след като е строила комунизма, сега може да построи и капитализма. Това е упорита тенденция, върху която не оказват влияние факти като това, че премиер от БСП (Жан Виденов) подаде молбата за членство на България в ЕС, а друг премиер от БСП (Сергей Станишев) вкара страната в ЕС. Че България стана част не само от ЕС, но и от НАТО при президент, също от БСП – Георги Първанов. Че лидер на европейската левица е не друг, а бивш председател на БСП – Станишев.

Приказките за повишаване на данъците и преизчисляване на пенсиите не привлякоха пенсионерите и хората с ниски доходи. Защото те или и така си гласуват за БСП, или търсят по-радикални играчи на политическия терен.

И все пак. Социалистите спечелиха с 1,85 пъти повече гласове отколкото на предишните парламентарни избори през 2014 г. ( 937 269 гласа сега срещу 505 527 през 2014 г.)

В 11 области на страната резултатът е по-добър от този среден показател.

Най-голям е прирастът на червените в Перник, в Хасково (където водеше Елена Йончева) и в Монтана.

Най-малък е  в Ямбол, Кюстендил и Видин.

В Благоевград и Пловдив – град, където водачи бяха също нови лица (Тома Томов и проф. Иво Христов), прирастът е 1,88 и 2,07.

В Русе, където водач бе Крум Зарков, също ново лице, червените печелят 2,13 пъти повече гласове от миналите парламентарни избори.

Но в Бургас и Варна, където състоянието на структурите, меко казано, не е цветущо, червените взимат два пъти повече гласове.

Какъв е изводът тогава? Какъв е приносът за доброто представяне на новите лица, щом като и без тях гласовете може да се удвоят? В Стара Загора, Габрово и Смолян, например, водят „стари лица“ (Драгомир Стойнев, Кирил Добрев и Дора Янкова), но резултатите са 1,7 пъти по-добри, отколкото през 2014 г.

Просто приносът на новите лица е в друго.

Новите лица върнаха старите избиратели.

А почти масовият коефициент около 1,7 означава, че представянето на БСП е равномерно навсякъде, без пикове и резки спадове. Че подемът е повсеместен. Представянето в Ямбол, Кюстендил и Видин само на пръв поглед е слабо, защото тези области са си „червени“. А освен това и обезлюдяват, откъде да дойдат още гласове?

Ръстът в Перник и Монтана също е лесно обясним – АБВ.

Партията на Георги Първанов този път се представи слабо, червените върнаха позиции и там, където обикновено се гласува в червено и разочарованието от БСП се бе изляло в разцепление в партийните организации.

Кампанията на Корнелия Нинова приличаше на кавалерийска атака – вихрена, енергична, искаща да отвее всичко по пътя си. Нинова и новите лица, които привлече – Елена Йончева, Тома Томов, Славчо Велков, Иво Христов водеха тази атака. Те върнаха интереса на левия избирател, който унило бе решил, че „от нашите нищо не става“ и или не гласуваше, или се оглеждаше за алтернативи.

Социолозите са прави, когато казват, че двуполюсният модел се е върнал. Оттук насетне битката ще бъде за центристките гласове. Тя не е лесна, не прилича на спринт, а на изтощително маратонско бягане. И по-важно е не толкова да се извоюва победата, а да се задържи след това.

Сега на ГЕРБ хич няма да му е лесно да състави правителство.

А как би управлявала БСП в коалиция с Обединените патриоти? Особено след думите по адрес на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на кампанията. Спирането на еврофондовете е в ръцете на брюкселската администрация, а тя се ръководи от Юнкер. Един негативен полъх от страна на Брюксел би имал ефекта на ураган върху кабинет, ръководен от БСП.

Така че, БСП би могла да победи на парламентарни избори, ако се утвърди като незаменим и незаобиколим полюс в българската политика. Не просто да консолидира левите гласове, а да завладее трайно центристки вот. А затова трябва да продължи обновлението. И да внимава с приказките. За да не изтърве спечелена победа.