16462 | 25 юни 2016 | 13:40

Има случаи унищожени на документ продукти, отново да се предлагат в търговската мрежа, казва Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите

-Г-жо Кукушева, преди броени дни хранителният бранш заедно с омбудсмана Мая Манолова публично поставихте началото на кампания за премахване на данъка върху добавената стойност за дарените храни.

Разбира се, последната дума ще има финансовият министър, на когото вече изпратихте писмо с обосновки за ефекта от идеята. Как обаче ще се гарантира стриктен контрол върху този процес, който ще е доста мащабен?

-Това е първата сериозна крачка, която правим. Идеята е да не се унищожават храни, да не се поставят нови етикети на продукти с изтичащ срок на годност, да се спрат порочните практики.

За да има ред, сме предложили на финансовия министър Владислав Горанов, да се посочат реципиенти, които ще боравят с въпросните дарения. Не поименно, разбира се, става дума да има ясни критерии към работещите в тази сфера.

Изискванията към тези оператори ще бъдат точно описани в новия Закон за храните. Т.е. ще има пълен контрол – кой дарява и през кого.

Иначе е възможно да се получат доста лоши практики и да се опорочи добрата идея.

Но искам да обърна внимание и на нещо друго: нямаме политическа обвързаност с внесен законопроект до момента. Приемаме дарителството на храна като национална кауза, в която има място за национални, но не и за партийни политики.

Затова за нас е изключително важен патронажът на омбудсмана Мая Манолова.

-Кой и как ще избира работещите на полето на дарителството?

-Ще има критерии, които ще бъдат посочени в новия Закон за храните. Той вече върви на междуведомствено съгласуване. Желанието на бизнеса е дарителството да е под изключителния контрол на държавата.

-Какви са най-важните промени в сектора на хранително-вкусовата промишленост, които се бъдат въведени с новия закон?

- Например, ще ви кажа последното, което постигнахме. Категорично отхвърлихме версията за поставяне на допълнителни стикери върху пакетирани храни, които да крият първичната информация от потребителя.

Сдружението „Модерна търговия” настояваше да има подобни стикери. Не се съгласихме. Пък и при проверка на пазара беше установено, че мултинационалните компании и в момента отговарят на изискванията на европейския регламент 1169 и печатат своята информация изцяло на български език.

-Какво ново за най-масовата хранителна стока – хляба?

- Автомобилите, които превозват хляб, ще бъдат регистрирани и ще имат специален стикер.

Освен това всички обекти, които произвеждат и търгуват с храни трябва да имат акт 16. Подобно изискване липсва в момента.

Понеже се оказва, че в големите градове над половината от операторите нямат документи за обектите, ще има 6-месечен гратисен период. Той ще е напълно достатъчен за онези, които притежават строителна документация и те ще могат да изпълнят изискването.

Този период обаче ще е абсолютно недостатъчен за работещите в сивата част на икономиката и ще трябва просто да излязат от бизнеса.

Новият закон прави съответните европейски регламенти приложими у нас. Абсурдът е, че те са задължителни за страната ни като член на Общността, но нямат своето нормативно приложение и не може да се налагат санкции.

А наказанията за нарушаване на европейските регламенти са много сериозни, глобите започват от 5000 лева, следващото наказание е  25 000 лева. Накрая е предвидено затваряне на предприятието. Завинаги!

-Възможно ли е да има пресяване на фирмите, които работят с храни?

-Очаква се сериозен процент от сивия сектор да излезе на светло. Смятаме, че ще бъдат прекратени корупционни практики, както и ще се намали натискът на контролните органи върху бизнес операторите.

Режимът, особено за рисковите храни каквито за продуктите от животински произход, ще бъде много затегнат.

-Кога очаквате да влезе в сила новият закон?

- Нашите очаквания са до 1 януари 2017 година да извърви целия парламентарния път.

Законът е изработен по всички правила и изисквания в работна група с всички браншови организации от хранително-вкусовата промишленост.

Но успоредно с този проект вече обсъждаме и друг - за хранителната верига.

В резултат на засиления режим в двата закона, ще се окаже, че процентът на храните, които подлежат на унищожаване ще нараства. Затова толкова много настояваме да бъде премахнато ДДС върху дарените храни и да се даде възможност да се работи активно в тази сфера.

Ние можем да облекчим социалната тежест върху обществото, да гарантираме разнообразие в храните и постоянно дарителство.

Държавата и сега не събира ДДС от продуктите, които се унищожават. Но пък има случаи унищожени на документи продукти, отново да се предлагат в търговската мрежа.

Затова толкова настояваме да се случи промяната.

Да не забравяме, че 25 държави от Европейския съюз нямат ДДС върху дарените храни. А ние сме най-бедните.