14191 | 11 юни 2026 | 13:25

Изследването съчетава години геофизични изследвания с доказателства, получени чрез дълбоководни научни сондажи във вулканичния комплекс на Санторини

Ново международно научно проучване разкри неизвестна досега геоложка структура под вулканичния комплекс Санторини-Колумбо, предлагайки нова представа за еволюцията на една от най-активните вулканични системи в Европа.

Изследването е публикувано в Geochemistry, Geophysics, Geosystems, списание на Американския геофизичен съюз (AGU), цитира "Труд".

Въз основа на сеизмични изображения с висока резолюция и данни от сондажната кампания Expedition 398 на Международната програма за откриване на океана (IODP), изследователите идентифицираха Kolumbo Graben, основна тектонична структура североизточно от Санторини, която изглежда е играла ключова роля във формирането на подводния вулкан Колумбо и по-широкото вулканично поле, пише To Vima.

Според професор Еви Номику от Атинския университет, откритията разкриват „фундаментален механизъм, свързващ тектоничната деформация с еволюцията на вулканичната активност във вулканичното поле Санторини-Колумбо“. Изследването съчетава години геофизични изследвания с доказателства, получени чрез дълбоководни научни сондажи във вулканичния комплекс на Санторини.

Констатациите показват, че преди около 330 000 години регионът е претърпял значително увеличение на тектоничното разтягане, като ускорената разломна активност и слягането на земята са отбелязали повратна точка в еволюцията на вулканичната система.

Според Номику този период е предшествал както появата на вулкана Колумбо, така и изригванията, които са оформили днешната калдера на Санторини, докато новооткритият грабен Колумбо изглежда е изиграл решаваща роля във формирането на подводния вулкан и по-широката вулканична верига Колумбо.

Едно от най-значимите открития на изследването оспорва дългогодишните предположения за миграцията на магмата.

Вместо да се образуват директно над главните разломни линии, вулканичните центрове изглежда са се развили в самия грабен, в зони, където земната кора е станала по-интензивно напукана.

Изследователите установиха, че тези силно деформирани области са създали идеални пътища за издигане на магмата към повърхността.

Изследването свързва ускорената тектонска активност със значителна промяна във вулканичното поведение на Санторини. Данните показват, че увеличеното разширение на земната кора и движението на разломите преди около 330 000 години са предшествали появата на Колумбо и са съвпаднали с началото на нова фаза на големи, калдерообразуващи изригвания, които са оформили съвременния Санторини.

Особено важно заключение е, че грабенът Колумбо може да се простира под северната калдера на Санторини, което подкрепя мнението, че регионът функционира като единна, взаимосвързана тектонска и вулканична система.

Изследването придобива допълнително значение след сеизмичната криза, която засегна Цикладите в началото на 2025 г., когато бяха регистрирани хиляди земетресения между Санторини, Анидрос и Аморгос. Този епизод поднови научния интерес към разбирането на връзките между сеизмичната активност и движението на магмата под дъното на Егейско море.

Според ново изследване на сеизмолога Герасимос Пападопулос, вероятността вулканът на Санторини да изригне е около 13% в рамките на следващите пет години и приблизително 25% в следващото десетилетие.

Резултатите бяха представени на годишната конференция на Европейския съюз по геонауки във Виена и представляват първи опит за оценка на краткосрочния риск от изригване на вулкана, вместо традиционните дългосрочни прогнози, обхващащи стотици години.

За да достигне до тези изводи, Пападопулос анализира всички известни изригвания на Санторини в периода от 197 г. пр.н.е. до 1950 г., като използва съвременни математически и статистически модели. В изследването са включени и по-слабо документирани изригвания, които досега не са били част от стандартните исторически анализи.