17620 | 16 юли 2015 | 13:11

Интервю на Мариела Балева за реформите, за земеделците и за почтеността в политиката

Госпожо Мозер, от няколко дни сте в България, зная, че и докато сте в САЩ, следите непрекъснато какво се случва тук. Има ли нещо, което да ви изненада в политиката?
- Изненадана съм от факта, че все още продължават да говорят за здравна реформа, за реформа в правосъдието, в енергетиката. Тази мантра се чува от толкова дълго време и никакъв съществен напредък за жалост не е направен. Открай време от ЕС настояваха за реформа в нашата съдебна власт. Налага се, защото, ако я няма - няма и демокрация. Това съм го изпитала на собствения си гръб и смея да твърдя, че независима съдебна власт все още липсва в България. Каквито и промени да се правят в законите.

- Защо мислите така?
- Защото там нещата се решават по друг начин, по приятелски, с влияние, с натиск, което е много грозно. Един гражданин, живеещ в демократична държава, трябва да може да каже: „Не, вие нямате право да вършите това, защото законът казва другояче.“ А законът е единствената подкрепа на човек в обществото.
У нас всяка партия, която дойде на власт, тръгва да прави реформи, но за собствената си полза. Когато се променят всеки път изборните закони, те се правят така, че да са в полза на управляващите. Това никак не е добре. Още когато бяхме управляващи в коалицията ОДС (1997-2001), съдебната система се манипулираше и съм казвала тогава, че така не се прави. Но явно нещата не са се променили. Дори няма още никой от виновните в затвора.

- Един от най-одумваните хора от управлението днес е военният министър Николай Ненчев - земеделец. Какво е мнението ви за него, добре ли се справя с поста си?
- Не особено добре, но не съм експерт по военните дела. Беше много странно, че един човек, който казва, че има земеделска партия (БЗНС), стана министър на отбраната. Не ми харесва и друго, че господинът няма особено много членска маса и се домогва до нашите структури на партията ни „Обединени земеделци“. А човек, когато е на власт, знаете, че може да обещава какво ли не, и това е много непочтено от негова страна.

- Да не ви е предлагал да се обединявате с неговите оранжеви?
- Още преди да замина за САЩ и да се пенсионирам, така да се каже, той много искаше да прави някакви обединения. Ще ви кажа откровено, че нямах доверие в него, за да се съглася на подобна стъпка. Но този господин се възползва от много неща, които се случиха, и влезе в Реформаторския блок, където мястото трябваше да бъде наше - за „Обединени земеделци“ с председател Петя Ставрева. Е, той все пак е бизнесмен, има повече средства от нашата бедна, но почтена организация...

- Интересно е, че и предишният председател на БЗНС господин Георги Пинчев също има негативно мнение за министър Ненчев, какво толкова ви притеснява?
- Моето отношение към него не е негативно, то е обективно. Преди години можех да следя какво се случва, но доколкото знам, в неговата партия има някакви дела, въпросът там не е решен, но това си е тяхна работа. Факт е обаче, че все искат да се присламчат към нас, когато се отбелязват събития, свързани с историята на земеделското движение. Като това в местността Янини грамади, където се честват годишнини от убийството на Александър Стамболийски. Те просто нямат хора и винаги разчитат на нашата организация.

- Те обаче държат т.нар. сакрални четири букви БЗНС.
- Тези четири букви не вършат чак кой знае каква работа. Въпросът е друг - че другите партии искаха да изманипулират нещата и да работят срещу нас. Аз това не мога да го проумея, защото ние винаги сме били почтен партньор. Работили сме с всички сили, когато сме били в някоя коалиция. Но другите вечно някак си са се страхували от нас и са искали ние да изчезнем. Не са познали обаче - няма как да изчезнем, защото се надявам, че земеделският корен е достатъчно дълбок и хората виждат кой какво прави.

- Да, но в сайта на БЗНС пише за г-н Ненчев, че е „демократ, подготвен за битката срещу Русия, има силна воля за идеологическа чистота в представата си за българския национален интерес...“ Вижте какви определения има за него.
- О, виждате ли! Дето казват - „умряла врачката, която хвалела, та решили сами да се хвалят“. Много малко отговарят тези определения на истината. Зная доста за биографията на министъра и тези думи звучат много самонадеяно и грозно. Никога не бих позволила някой в такъв стил да говори за мен. Човек трябва да бъде по-обективен и да не надхвърля и възможностите си, и приказките си.

- Казахте, че неговата партия БЗНС е влязла на мястото на „Обединени земеделци“ в Реформаторския блок. Вие обаче какво направихте, за да не се случи това?
- Те не пожелаха да говорят с нас, дори не вдигаха телефоните, когато им звънеше председателката Петя Ставрева - прекрасна, умна и почтена жена, с опит в ЕС. Те не искаха да говорят с нас. Доколкото съм чула, господин министърът бил казал, че иска той да бъде единствената земеделска организация при реформаторите. Не е ли интересен фактът, че точно на него г-н Спас Панчев, ръководител на БЗНС „Ал. Стамболийски“, даде канцелария на ул. „Врабча“ 1? А нас ни изпъдиха оттам.

- По време на предишното управление имаше всекидневни протести. Днес също има - ето, онзиден започна протест срещу главния прокурор Сотир Цацаров. Докога ще живеем с тези протести срещу всичко?
- Лобита винаги има. Затова сигурно протести ще има, докато законите станат такива, че да могат хората да вярват в съдебната власт. Хората у нас не вярват на законите, защото знаят, че не се съди по закон, а по връзки и влияние. Това е много грозно. Когато това се промени, тогава ще се променят и тук нещата. Протестите са част от демокрацията. Но това, което ме безпокои, е, че тези протести нямат ясна цел. За да постигнеш промяна, целта трябва да е абсолютно ясна.

- Напоследък се чуват критики към Реформаторския блок и неговите представители в кабинета. Какво бихте добавили? Смятате ли, че за представянето на блока пречат вътрешни разногласия?
- Реформаторите сбъркаха, като ни пренебрегнаха. Ние от „Обединени земеделци“ бяхме тези, които пълнехме салоните на предизборни събрания. Политиката напоследък е станала конюнктурна и безпринципна и това е много лошо. Затова хората нямат доверие на политиците, като ги гледат какво правят и какво придобиват... Никой не може да каже, че аз съм придобила нещо през 15-те си години в парламента. Значи може и така.

- Хората веднага биха ви репликирали с една крилата мисъл - „Да, ама не“.
- Разбира се, че ще са прави да го кажат. Въпросът е друг, че корупция има навсякъде. Обикновено в другите страни ги хващат и ги удрят през пръстите, докато тук нито хващат, нито наказват, а това поощрява тези неща. Корупцията компрометира демокрацията. Корупцията е от горе до долу и от долу до горе, както и извинението „не ми плащат и аз трябва да си намеря някакъв начин“. Надявам се да се сложи край на това. Никой не смее да повдигне въпроса, защото всички горе-долу са хванати за опашката.

- Щяхте ли да се чувствате добре, ако бяхте днес в парламента?
- Не, не! Аз в този печален парламент?! Още когато се оттеглих преди няколко години, казах, че вече не се вписвам в този политически ландшафт. Народното събрание стана много конюнктурно, а аз не съм такъв човек. Научена съм от баща си на принципност. Все пак човек трябва да има някакви не монетарни, а политически цели и идеали, за които да работи. А днес това е смешно за някои хора. В парламента днес е тъжно. Вътре са безгласни хора, които служат по-скоро на Златния телец, отколкото на обществото.

- Обадихте ли се вече на някогашния си политически съратник г-н Иван Костов?
- Не, няма да се обаждам нито на него, нито на Бойко Борисов. Да са живи и здрави. В политиката човек не бива никога да се сърди. Напротив, трябва да прави това, което е необходимо. Съжалявам да го кажа, но ние миналата година поискахме среща с Борисов, а той не пожела. Тази година направо им казах, че не желая повече да говоря с него. Все пак човек има достойнство. Изповядвам мнението, че в политиката човек трябва да се среща с всички, дори и да не споделя техните възгледи. И това е необходимо за нормалния политически живот, така както той се води в други държави. Но ние още не сме нормална държава.

- Да погледнем малко на юг към съседите от Гърция. Цял свят коментира ставащото там. Въпросите са много, но имате ли обяснение защо гърците са толкова политически ангажирани?
- Първо, гърците са по-емоционални. Била съм там по време на избори и съм виждала какво става. Всеки народ, който мисли за своята съдба, трябва да се ангажира политически. Тук, у нас, много от младите хора казват, че не ги интересува политиката. Но как така, като техният живот зависи от нея!

- Има доста анализи за т. нар. криза на традиционното политическо представителство. Не води ли това до извод, че политиката е станала излишна...
- Не, не съм съгласна. Разбирам, че това го казват, имайки предвид, че хората се чувстват зле, безгласни са в тази страховита криза. Според мен политиката не бива да влияе на икономиката, да й се меси до крайност. По някой път може би това е единственият начин да се реагира, като се откликва на някои политически решения и недоволства. Гърците обаче продължават да живеят сравнително добре. Вярно, че им намалиха заплати и пенсии, но пак не са като нашите. Имат ли те пенсии от 250 лв., например? Знаете ли, че за 15 години в парламента пенсията ми е 400 лв. Не мислете, че се оплаквам, казвам го само като факт. Но тази сума пак е повече от това, което получават хора, които са работили по 35-40 години.

- Наскоро прочетох интересно сравнение - политиката е като кренвиршите, не бива да се вижда как се прави, но пък се търгува открито, съгласна ли сте?
- Това е много забавно. Дано не е така, защото обичам кренвирши, макар че съм чувала и аз как се правят...
Може би това сравнение до някаква степен е вярно. Но зависи. Да, политиката ни наистина е скрита, затова толкова много се настоява за прозрачност... Много е важен общественият контрол, който трябва да се упраж­нява от гражданското общество. За жалост такива организации се оглавяват от немного почтени хора, хора от службите и от предишния режим. Но не е будала тоя, който яде баницата, ами който му я дава.