12330 | 11 авг. 2026 | 14:23

Петата колона ПБ ни води директно към пропастта - не просто към дерайлиране в канавката, а в пропастта

Доц. Огнян Минчев*

Лъжите, разбира се, ще продължават. На този етап не виждам други ресурси за съпротива срещу целенасоченото съсипване на България по заповед от чужди столици, освен следните две възможности.

Първо, максимална мобилизация на опозиционния потенциал 
в парламента и в политическите институции като цяло. Партиите на предходното статукво - ГЕРБ и ДПС (плюс поредица от извънпарламентарни групировки, с единия крак вътре, с другия - извън властта) - нямат особено голям хъс за съпротива, за да не попаднат, образно казано, "при прокурора". Остават партиите в т.нар. "либерален сектор" - ПП и ДБ, които имат шестгодишна история на флиртуване и съперничество с Радев, но днес са заинтересовани (поне отчасти) да му опонират, защото петата колона ПБ ни води директно към пропастта -
не просто към дерайлиране в канавката, а в пропастта.

Целият този противоречив опозиционен ресурс трябва да бъде максимално мобилизиран - доколкото и където може, преди всичко с една основна цел: осветяване и предотвратяване на най-предателските тайни договори с чужди държави, които безвъзвратно унищожават самата принципна възможност за защита на българския национален интерес.

В парламента са необходими непрекъснати усилия за изискване на публичност за международните договори - не само политически, но и икономически, които имат отношение към българската национална сигурност и перспективата на българската геополитическа идентичност. Опозицията затова е опозиция - за да разкрива безобразията на властта. Особено когато са толкова изобилни, колкото са днес.

Втората възможност да се противопоставим на чуждата агентура в българската политическа власт е съвкупността от
независими медии, активно обществено мнение и готови за пубичен протест граждани. 

Тук нещата са по-зле дори и от полето на опозиционната политика. Независимите медии трябва да ги търсим със свещ по кьошетата на публичния информационен поток. Активирането на общественото мнение и на протестния потенциал става (поне досега) веднъж на десетилетие - след като чашата съвсем очевидно прелее - и често води до адаптация на това статукво, срещу което се протестира поради политическа стерилност на "силите на промяната".

Каквото и да е състоянието на нещата, нека бъдем наясно - днес
става дума за оцеляването на България. 

Това не е помпозна фраза, нямам вкус към такива фрази. Светът като цяло преминава през дълбочинна метаморфоза - "бифуркация", в процеса на която някои сили и фактори губят позиции и перспектива, други - успяват да си извоюват условия за благоприятна геополитическа експанзия. В региона, който обитаваме, тази метаморфоза води до процеси, които съвсем определено могат да сложат край на българската национална независимост и да ни върнат векове назад. В тези условия, действията на кабинета Радев в съседски - балкански контекст, както и в контекста на сблъсъка между Европа и последния опит за новоруска империя (заради агресията в Украйна) са израз на смъртоносна болест - на проказа, на разкапване на българската държава. Ако не се вземем в ръце - ще спечелим само проклятията на поколенията българи, които идват след нас.

*Текстът на политолога е от Фейсбук, публикуван е по повод статия във „Фактор“ със заглавието „Колко лъжи са нужни за да срутят една лъжлива власт…“