4833 | 5 авг. 2026 | 16:35

Цените на храните бяха ключов двигател на глобалния скок на инфлацията през 2022 г., но досега тази година бяха сравнително благоприятни, като дори смекчиха на места скока, причинен от високите разходи за енергия

Светът е на прага на нова спирала на инфлация на храните. Причината е, че войните в Иран и Украйна, заедно с климатичното явление Ел Ниньо, създават перфектна буря от по-високи разходи и по-ниски добиви.
Това заяви главният икономист на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН.

"Очаквам сега цените на суровините да започнат да се увеличават повече... а тези на храните ще започнат да поскъпват до края на годината. Догодина със сигурност ще се увеличат още повече", каза Максимо Тореро в интервю за "Ройтерс". "Прехвърлянето на поскъпването от суровината към крайната цена на храните отнема около три до шест месеца", каза той.

Цените на храните бяха ключов двигател на глобалния скок на инфлацията през 2022 г., но досега тази година бяха сравнително благоприятни, като дори смекчиха на места скока, причинен от високите разходи за енергия.

Това спокойствие обаче вероятно ще бъде временно, тъй като по-скъпият суров петрол, загубата на торове от региона на Персийския залив, недостигът на дизел в някои части на света и екстремните метеорологични условия се отразяват на разходите и ще се отразят на потребителските цени, дори и със закъснение.

Цените на някои стоки като пшеница, царевица и ориз се увеличиха през последните месеци, но повечето нива все още отразяват ситуация на сравнително добри реколти, а не вероятни трудности през следващата година.

"Ормузкият проток е проблем, който засяга всички входящи ресурси за селскостопански стоки и селскостопански системи. Петролът сорт Brent се използва за опаковане, преработка и транспорт, а от природния газ зависи производството на торове", пояснява Тореро. Междувременно щетите, нанесени от Украйна на руската нефтена и газова инфраструктура, ограничават експорта на дизел и природен газ, които са ключови входящи ресурси за производството на храни.

Тъй като цените на суровините са глобални, това причинява проблем по целия свят, дори ако по-богатите страни имат повече пари, за да смекчат удара по производителите. "Това се чува в Европа, в САЩ, Бразилия и в Азия", каза Тореро. "Ограничените маржове създават стрес при решенията за засаждане и засяване на следващата реколта."

Всъщност, дори в САЩ, които са самодостатъчни за повечето ключови суровини, без федерална помощ фермерите, отглеждащи девет основни култури, може да загубят 32 млрд. долара през 2027 г., съобщи Американската федерация на фермерските бюра, лобистка група в индустрията. На база акър се очаква всяка анализирана култура да остане под точката на рентабилност през 2027 г., се казва в доклада.
Глобалното засяване на пшеница и царевица вече беше намалено през първите три месеца на войната с Иран, а някои американски производители са се насочили към соя, защото тя изисква по-ниски вложения на торове.

Австралия, един от водещите износители на култури в света, наскоро заяви, че производството на зимни култури се очаква да намалее с 21%, отчасти поради значителното увеличение на цените и несигурността при горивата и торовете.

Междувременно тазгодишното явление Ел Ниньо вероятно ще бъде особено силно, променяйки значително моделите на валежите, вероятно ще повлияе на цените на стоките и потенциално ще тласне десетки милиони към остра продоволствена несигурност. Мусоните в Индия вече се забавиха и този месец се наблюдават валежи под средните нива, което е потенциален удар за производството на ориз и би могло да повлияе на световните цени на стоките.

Близо 50 млн. души са застрашени от остра криза с храните
Световната продоволствена програма (WFP) - друга от агенциите на ООН, съобщи днес, че близо 49 млн. души може да бъдат тласнати от ефектите от Ел Ниньо към остра несигурност с храните в някои от най-уязвимите райони на света. В такава ситуация може да се окажат общо 274 млн. души, което е увеличение с 22% спрямо сегашния брой на хората в криза с достъпа до храни или по-лошо.

Това ще е криза до края на следващата година, очертаваща се заради 81% вероятност за много силно Ел Ниньо, с температури на морската повърхност на най-високите си нива от поне 1982 г. насам и потенциално най-силното подобно явление от 1950 г. насам. Ел Ниньо, периодично затопляне на температурите на океанската повърхност в Тихия океан, променя глобалните метеорологични модели и често се свързва със суша в Южна Африка, забавени мусони в части от Азия и непостоянни валежи другаде.

"Това са събития, които в миналото са предизвиквали мащабен глад", каза пред репортери Жан-Мартен Бауер, директор на Службата за анализ на продоволствената сигурност и храненето в WFP.

В анализа на 45 държави, оценени като уязвими към неблагоприятните последици от Ел Ниньо, от WFP изчисляват Централна Америка и Южна Африка да бъдат сред най-засегнатите. Броят на хората с продоволствена несигурност ще се увеличи с 83% в Централна Америка и близо 75% в Южна Африка, се казва в доклада на Световната продоволствена програма.

Южна Африка, както и Южна Америка и Карибите, биха могли да се окажат с повече от 12 милиона допълнителни души в остра продоволствена несигурност.

Съкращенията на финансирането от американски и европейски донори през 2025 г. също възпрепятстваха усилията за наблюдение на развиващата се криза, като Бауер описа нарастваща суша от данни за продоволствената сигурност, използвани за оценка на въздействието на Ел Ниньо.

WFP проведе около 1.1 милиона проучвания на домакинствата през 2024 г., в сравнение с около 800 хил. през 2025 г., докато събирането на данни е намаляло още повече тази година поради ограниченията на финансирането.

"В момент, когато имате риск като Ел Ниньо, е важно да има събиране на данни с висока честота", каза Бауер, предупреждавайки, че намаленото наблюдение може да затрудни бързото идентифициране на възникващи хранителни кризи.

WFP заяви, че настоящите прогнози сочат дефицит на валежи в части от Източна Африка, Сахел, Централна Америка и Карибите, докато рисковете от наводнения могат да се увеличат в Сомалия и съседните райони.

Значителни последици се прогнозират и в Южна и Югоизточна Азия, където рисковете от суша, неравномерните мусони и локализираните наводнения биха могли да нарушат селскостопанското производство, се казва в доклада.

Ричард Чулартън, директор на Службата за климат и устойчивост на Световната продоволствена програма (WFP), заяви, че агенцията е увеличила програмите за превантивни действия в 18 държави, като досега тази година е достигнала до над 1,3 милиона души с парична и друга помощ, за да помогне в случай на екстремни метеорологични условия.