18891 | 19 февр. 2015 | 13:00

Нашият свят има нужда от по-откровено и по-ясно поведение на най-големите страни

След последните двеседмици би трябвало да разбираме по-добре света, в който живеем. Беше момент, в който френският президент Франсоа Оланд и канцлерът Ангела Меркел още сновяха между Киев и Москва и не бе сигурно дали „нормандската четворка“ ще се събере в Минск. В същия този момент президентът на САЩ Обама направи публични изявления, на които - също публично - отговори руският президент Путин.

Темата и на двете изявления беше една - световният ред.

Ако Украйна е само епизод...

Барак Обама заяви, че вижда световния ред единствено като доминиран от САЩ, които, опрени на статута си на свръхсила, диктуват правилата и налагат следването им. Разбира се, Обама изрично подчерта - като изхождат на първо място от своите интереси.

Владимир Путин отговори, че Русия не приема подобен световен ред и ще се бори за промяната му, търсейки сътрудничеството на всички държави, които споделят позицията й.

Открито и категорично и двамата държавни глави изразиха позиции по ключовия въпрос за световния ред. Направиха го точно в този момент. Това „съвпадение“ напомня, че за Съединените щати, а и за Русия (макар за нея по различен начин) събитията в Украйна и водената там гражданска война са само епизод. Главното е борбата кой и по чии правила да реди света.

Защо нямаше американец в Минск

САЩ можеха да седнат на масата на преговорите в Минск миналата седмица. Щяха да го направят, ако за тях уреждането на украинските проблеми бе някакъв приоритет. И не може да има съмнение, че ако „четворката“ бе „петорка“, шансовете за изпълнение на приетите решения щяха да бъдат много по-големи.

Очевидно обаче - поне в сегашната обстановка – за Вашингтон Украйна е по-интересна като открит конфликт с възможностите за намеси, които предлага. Затова САЩ предпочетоха да не се ангажират с „четворката“, а да останат, както се казва, „с развързани ръце“.

Русия обективно няма как да застане на разстояние от Украйна. Но именно в нервните дни преди срещата в столицата на Беларус президентът Путин отиде на официално посещение

в Кайро и демонстрира връщането на Русия на египетската сцена почти като във времената на строежа на Асуанския язовир. (60-те и началото на 70-те години на XX век; колосален проект, реализиран в Египет с финансово и техническо съдействие на Съветския съюз - б.р.)

Руски проекти за Латинска Америка

Докато течаха преговорите на „нормандската четворка“ в Минск, руският министър на отбраната Сергей Шойгу посети три латиноамерикански държави - Венецуела, Никарагуа и Куба. Предмет на разговорите му е било и евентуално военно сътрудничество и според изявленията му руските проекти срещнали пълно взаимно разбиране и готовност.

Така Москва - колкото и да е ангажирана с украинския въпрос на масата на „четворката“ в Минск - демонстрира, че наблюдава с най-голямо внимание и други райони, т.е. не изпуска от поглед проблема за световния ред.

В седмиците и месеците, които ще следват, Украйна ще продължи да бъде една отворена рана. Проблемите, натрупани там по вина на украинскит еполитици, но и като последица от егоистични и непремерени стъпки на САЩ, НАТО и ЕС, а и на Русия, нямат бързи и лесни решения. Затова независимо от конкретната обстановка главното и определящото, включително и за съдбата на Украйна, ще бъдат перипетиите на борбата за световния ред.

Общ знаменател

на много конфликти

Кървавата драма в Украйна не е някакво изключение в съвременния свят. Поредица от конфликти показва сходни характеристики. Те са породени в резултат на сблъсъци на различни интереси, на едни или други политически решения. По подобен начин сега тяхното

евентуално уреждане все повече зависи от еволюцията на световния ред.

Така е с гражданската война в Сирия и със съпътстващите я проблеми с Ирак, Иран, Ислямския халифат. Така е в по-широк план с радикалния ислямизъм и с конфликтите му с християни и евреи, както и в редица райони на Африка...

До „правилата за света“ допират и проблеми, които засягат цялата съвременна цивилизация, например този за климатичните промени. Световна конференция ще го обсъжда в края на годината в Париж и отсега може да се предвиди, че и нейният успех ще зависи в най-голяма степен от разбирането и отношението към световния ред.

Егоизъм и/или

отговорност

Начинът, по който президентите Обама и Путин изразиха своето отношение към проблема за световния ред, може да бъде приет като израз на амбициите и егоистичните интереси съответно на САЩ и на Русия.

И в това би имало доста истина. Но с не по-малко основание техните позиции могат да бъдат определени като израз на отговорност и в този смисъл на заслуга спрямо съвременния свят. Те сочат къде е най-важното за успеха, който се желае. Въпросът е, че изявленията и на двамата ръководители, направени някак зад прикритието на минската среща и украинската криза, са само първи стъпки.

Светът чака и има право да иска и от Барак Обама, и от Владимир Путин да продължат по този път и конкретно да изложат вижданията си за световния ред, който предлагат. Няма що-годе сериозен американски анализ, който да не прогнозира, че в следващите две-три десетилетия САЩ ще загубят позицията си на единствена свръхсила с опряната на нея претенция да диктуват световния ред. Дали са единствен отговор на тази обективна тенденция опитите тя да бъде забавяна чрез употреба на военна сила?

Не само западни наблюдатели, но и някои руснаци са склонни да виждат в политиката на президента Путин опит за връщане към СССР. След като с дързост и достойнство отказва да приема световния ред, диктуван от САЩ, политическата последователност изисква от руския президент да отиде по-нататък и да разкрие целите, които си поставя днешна Русия.

***

Остро конфликтният свят, в който живеем, не може да се задоволи само с факта, че президентите Обама и Путин, поне засега, се пазят от действия, които биха изправили САЩ и Русия в директен военен сблъсък.

За да има по-добър шанс, нашият свят има нужда от по-откровени и по-искрени думи за това накъде водят нещата най-големите страни. Ако Обама и Путин тръгнат по този път, сигурно и други ще ги последват. И може би ще има начин да се излезе от наследеното от ХХ век военно идеологическо противопоставяне, да се поеме пътят на нужния ни цивилизационен избор?