12134 | 27 юли 2015 | 14:37

Български ездачи имат шанс за олимпийска квота, бразилец е на крачка от вземането на наш паспорт

- Г-н Рашков, какви са шансовете на България да има представител в конния спорт на олимпиадата в Рио де Жанейро?
- Истината е, че доста закъсняхме с отборното класиране. Причината - бразилецът Фабио Лейва, когото от доста време искаме да натурализираме, все още не е взел наш паспорт. Все пак сме обнадеждени, защото премина успешно първото стъпало в Министерството на правосъдието, сега чакаме президентски указ. Но квалификацията е другата седмица в Словакия. Имаме и своите шансове в индивидуалното. Трябва да подсигурим възможно най-много стартове на ездачите ни, за да събират точки. В нашата група представители на 27 държави ще се борят за две квоти. Трудно ще е, но не и невъзможно. Последното ни участие на олимпиада е в Атина през 2004-а на Росен Райчев с кон Капучино, мина доста време и сме длъжни да направим всичко необходимо отново да присъстваме на най-важния форум.

- Тази година страната ни прие редица престижни събития, как се справяте финансово в тези тежки времена?
- За част от проявите помага международната федерация чрез програмата „Солидарност“. Едно такова събитие беше семинарът на лекторите от световната централа в различните дисциплини, който направихме в Арбанаси. Успоредно беше реализиран и първият етап от подготовката и обучението на състезатели и треньори във всестранната езда. Треньор от Франция вече помага на нашите специалисти, учи ги как да планират тренировъчния процес.
Другото мероприятие са световните чалъндж финали в базата в Житница, където от 3 до 5 юли стартираха участници от 17 държави. Сред тях имаше представители на Нова Зеландия, Свазиленд, Сирия, Ливан, Иран, Колумбия, Чили... Българският ездач Желязко Димитров завърши пети.

- Трудно ли беше организирането на този старт?
- Само ще ви кажа, че домакините от Житница построиха още един хотел, за да могат да настанят всички състезатели и придружаващите ги лица. Освен това подсигурихме всички коне, защото според регламента се яздеха животни на страната, която приема надпреварата. Всеки ездач тегли жребии и се състезава с коня, който му се падне. Дано не се обидят българските ездачи, но част от конете скачаха по-добре с чуждите участници.

- Божурище прие Световна купа по прескачане на препятствия за шести пореден път. Това състезание не се ли прави малко „на мускули“, не е ли доста трудно набавянето на средствата?
- Да, така е, но това състезание е много важно за нас, както и за региона на Балканите. Правим изключителни жертви и във федерацията, и хората от базата в Божурище. Само Гран при надпреварата в третия ден трябваше да е с поне 22 000 евро награден фонд. Строителят на паркура изпраща трасето в международната федерация, за да може да бъде одобрено и да носи точки за индивидуалната олимпийска квалификация. Необходимият общ награден фонд е минимум 40 000 евро. Поради липса на законодателство, което да облекчава данъчно спонсорите, пари дават само приятели на конния спорт. От друга страна, федерацията трябва да плати данъци за рекламата, която получава.

- Има ли опасност страната ни да изгуби това дългогодишно домакинство?
- Надявам се това да не се случи. Участието на наши състезатели в надпревари от такъв ранг в чужбина е много скъпо. Освен това, когато ездачите ни стартират у нас, ние имаме възможност да видим нивото на целия ни спорт и добиваме ясна представа какво трябва да предприемем в бъдеще. В чужбина биха отишли до четирима българи, а в Божурище имаше 20 родни състезатели в три възрастови групи. И все пак искам да отбележа, че държавата ни помага. За тазгодишното издание получихме
57 515 лв., без които беше немислима организацията. Подали сме документи и за следващата година за домакинство на Световна купа, което ще е много важно за точките за олимпийски квоти.

- Какво е положението с клубовете в конния спорт и как се справят с издръжката си?
- В клубовете при нас се оцелява по два начина. Първо - развиват дейност като обучение и езда под наем. Вторият начин е чрез помощ от по-богати родители и хора, които са членове на клубовете. Все още е малка ролята на общините във финансирането. Има градове, в които спортът е загърбен и не се отпуска нито един лев, но има и места, където положението е по-добро. В целия свят спортът се развива от общините - издържат се клубове, строи се материална база... Държавата помага само на национални отбори и за провеждането на републикански първенства. Дано с промените в закона за спорта тези въпроси бъдат решени. Но проблемите няма да отпаднат с тези изменения, трябват нововъведения в икономическите, финансовите и данъчните закони.

- За първи път страната ни беше посетена от шеф на международната федерация. Той с какви впечатления остана?
- За нас беше голяма чест г-н Ингмар де Вос да ни гостува. Наистина в 101-годишната история на нашата федерация това беше първо посещение на президент на световния конен спорт. Белгиецът, който е мой приятел, остана впечатлен от центъра на София. Срещна се с управителния съвет на федерацията, както и с един от заместник-кметовете на столицата. Показахме му развитието на нашите конни бази. Посетихме тази в село Ягодово, където миналата година приехме Балканиада по обездка. Заведохме го в Житница. Той остана очарован и каза, че такива бази в Белгия няма - толкова чисти и подредени.

- Г-н Ингмар де Вос посети и международния детски лагер в Арбанаси. Имат ли бъдеще подобен род прояви?
- Да, надяваме се да стане традиционен този лагер и догодина отново ще приемем обучението на малки ездачи. В Арбанаси пристигнаха 21 деца от Македония, Турция, Румъния, Сърбия и, разбира се, от България. Президентът Де Вос остана доволен от мероприятието, което също се организира с помощта на световната централа. Обучението там водиха двама французи и един грък. Най-хубавото е, че подготовката беше под формата на игра. Имаше и теоретично обучение - например как един кон трябва да се заведе на ветеринарен преглед. Имаше страхотна дисциплина - две от децата бяха захвърлили гамашите и седлата на земята. Треньорите разбраха и всички малки ездачи на другия ден чистиха и лъскаха конюшнята. Имаше деца на богати родители, свикнали помощен персонал да се грижи за част от нещата, но тук беше различно. Г-н Де Вос се срещна и с министър Красен Кралев и разказа, че е останал много доволен от видяното у нас.