36001 | 26 февр. 2015 | 13:31

Ще се правят инвестиции в образователна, социална, спортна и културна инфраструктура

- Г-жо Станкова, защо е важно градовете в България да имат интегрирани планове за възстановяване и развитие и по какъв начин те се различават от общите устройствени планове?

- Подготовката на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) беше подкрепено от Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. Те целят видим ефект върху градския облик в рамките на определените зони за въздействие чрез използването на диверсифицирани източници на финансиране - оперативни програми, републикански бюджет, общински бюджет, национални програми, инструменти за финансов инженеринг, частни инвестиции, публично-частно партньорство и пр. Плановете са основата за финансиране на проекти за градско развитие от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. през новия програмен период. За разлика от общите устройствени планове (ОУП) те включват ограничена територия от съответното населено място в рамките на т.нар. зони за въздействие, в които се концентрират инвестициите. Ако общинските планове за развитие са стратегически документи за развитие на общината, ИПГВР са средносрочни оперативни документи на по-ниско териториално ниво - ниво „град“. Те включват ясна инвестиционна програма, като дори е планирана и ресурсната обезпеченост на изпълнението на съответните проекти. ИПГВР не се фокусират върху предназначението на териториите или върху предвижданията за функционалното развитие на отделни градски части, а дефинират

конкретни проекти
за реализация

в съответствие с общите устройствени планове. На практика ИПГВР са липсващото звено между общинския план за развитие и общия устройствен план.

- Как тези планове допринасят за визията и стратегията за развитие на града и какви са социално-икономическите ползи?

- Всеки план включва анализ и визия за развитието на града в периода 2014-2020 г., стратегия с описание на специфични мерки и проекти, отговорни структури за изпълнение, бюджет и конкретни източници на финансиране, използвани процедури за гражданско участие и партньорство, резултати от екологична оценка и др. Най-съществената част от интегрираните планове са програмите за реализация на всяка от трите зони за въздействие, където конкретните проекти са описани по видове дейности с план-график и източници на финансиране. Подобреният облик на града и предвидените инвестиции в инфраструктура ще привлекат инвеститори в зоните с потенциал за икономическо развитие, в които ще бъдат създадени условия за комбиниране на инфраструктурните мерки от ОПРР 2014-2020 с мерки по технологична модернизация по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ например. Привличането на инвеститори ще доведе до създаване на нови работни места и оттам - задържане на младите хора в тези градове.

- Кои са областите на интегрираното планиране?

- Областите на интегрирано планиране са подкрепата за енергийна ефективност, градската среда, подкрепа за зони с потенциал за икономическо развитие, мерки, насочени към общинската образователна и социална инфраструктура, спортна и културна инфраструктура, интегрирания градски транспорт. Интегрираното планиране има за цел намаляване на емиграцията, стабилизиране на негативните демографски процеси, разгръщане на пълния потенциал на територията, осигуряване на достъп до услуги и работни места. По този начин ще се осигури потенциал за растеж и в същото време ще се запази активността на градовете като центрове на растеж и ще се предотврати задълбочаването на регионалните различия. Стимулира се и засилването на функционалните връзки на градовете с тяхната периферия - по ОПРР 2014-2020 ще бъдат финансирани проекти за образователна, социална, спортна и културна инфраструктура и зони с потенциал за икономическо развитие в размер до 20% от предвидените ресурси за съответния град.

- Кои са т.нар. зони за въздействие и какво представляват?

- Това са зони в незадоволително състояние в рамките на града. Те са три типа - зона с преобладаващ социален характер, зона с потенциал за икономическо развитие и зона с преобладаващи публични функции. Задължително е една от избраните три зони да бъде зона с преобладаващ социален характер. Тя се характеризира с липсваща или в лошо състояние техническа инфраструктура, високо ниво на бедност и изолация, продължителна безработица, лошо състояние на сградния фонд и пр. В зоната с потенциал за икономическо развитие трябва да са налице условия като концентрация на икономически дейности, инвестиционен интерес и техническа инфраструктура, нуждаеща се от обновяване, рехабилитация или реконструкция. В зоната с преобладаващи публични функции голяма част от сградния фонд следва да бъдат сгради с административни и обществени функции в незадоволително състояние и с ниски нива на енергийна ефективност. В рамките на зоните за въздействие се прилагат интегрирани мерки по подобряване на икономическите, градските, социалните условия и условията на околната среда чрез реализация на конкретни проекти.

- Кои градове вече са приели такива планове?

- Интегрираните планове на градовете от първо до трето ниво (общо 36) бяха одобрени от управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ в началото на 2014 г. Предстои да се одобрят плановете на останалите три града от трето ниво - Асеновград, Димитровград и Горна Оряховица. Към момента са внесени за оценка интегрирани планове на 14 от 28-те малки градове от националната полицентрична система, формулирана от Националната концепция за пространствено развитие 2012-2025 г.

Тук е моментът да отбележим и основната разлика между интегрираните планове на големите и средните градове, от една страна, и тези на малките селища, от друга. В ИПГВР на малките градове не се определят зони за въздействие, плановете се разработват за територията на целите градове. Докато за големите населени места акцентът е върху постигане на устойчиво развитие, за малките основният фокус е поставен върху укрепването на градско-селските връзки.

- Кои са основните трудности при изготвянето им?

- ИПГВР по своята същност са комплексни планови документи, които се изготвят за първи път в България. В този смисъл и възложителите в лицето на общините, и изпълнителите в лицето на организациите, изготвящи плановете, имаха нужда от допълнителни методически насоки и подкрепа от управляващия орган на ОПРР при разработването им. Планове бяха разработвани в условията на преговори с ЕК по отделните оперативни програми.

За общините
беше трудно

да идентифицират конкретен размер на подкрепа от съответната програма, допускаха неточности в отнасянето на определени дейности към конкретни програми. Общините трябва да са наясно, че одобрението на плановете от управляващия орган не води до автоматично одобрение на включените в плана мерки. Те ще бъдат обект на последваща проверка за съответствие с правилата за допустимост на съответната програма.

- Как върви реализацията на проектите по плановете, има ли започнати?

- Все още е рано да говорим за конкретни проекти, тъй като първите схеми за безвъзмездна финансова помощ ще започнат да се прилагат през май 2015 г. Тогава очакваме общините да кандидатстват с първите по-значими проекти за градско развитие.