Залозите за предстоящата този следобед среща между руския президент Владимир Путин и американския му колега Барак Обама са високи. Очакванията обаче не би трябвало да са, пише авторитетното американско издание „Политико“.
Когато се засекат днес в ООН, те няма да са съвсем сигурни защо се срещат, какво да обсъждат и дори какво би се сметнало за добро отношение. Съветниците на Белия дом вероятно ще посъветват Обама да бъде по-агресивен, провокиран от мачисткото поведение на Путин, за когото американският президент веднъж каза, че номерът му е да играе „твърдия мъж“.
Прессекретарят на Белия дом Джош Ърнест отбеляза миналата седмица, че Путин непрекъснато се върти в стола си по време на срещите със световни лидери, включително с Обама, което е „далеч от перфектната стойка, а като прибавим разкопчаното сако и разделечените колене, определено се изгражда специфичен имидж“.
В същото време Вашингтон и Москва представят два много различни разказа за срещата на четири очи между двамата президенти.
Белият дом казва, че Путин е поискал разговорите. Кремъл – че е било идея на Обама.
Белият дом казва, че основната тема днес ще бъде Украйна, говорителят на Путин обаче сочи Сирия, а проблемите в бившата съветска република щели да бъдат засегнати, „ако остане време“. Срещата се очаква да продължи 50-60 минути.
Тези повърхностни разминавания само показват по-дълбокото разделение по фундаментални въпроси, които тровят двустранните отношения от години. В последния месец неочаквано за всички Русия започна да увеличава военното си присъствие в Сирия в отявлен опит да защити президента Башар Асад. Отдавнашният съюзник на Москва в Близкия Изток губи битката с илямистите, които могат и да го свалят от власт.
Администрацията на Обама нарече струпването на руско въоръжение – включително танкове, изтребители и войници в Сирия, опасен ход, който ще влоши ситуацията и ще удължи гражданската война в страната. Американският президент иска да спре конфликта там чрез усилията на международната общност, който да доведе до излизането на Асад от властта. Путин казва, че целта е да се смажат терористите и смята, че Асад може да остане на власт.
Най-малкото, което Обама иска от днешната среща, е Путин да му изясни плановете на руското военно присъствие в Сирия.
„Ключовият момент е нуждата от координиране на усилията“, каза държавният секретар Джон Кери след срещата с руския си колега Сергей Лавров.
Путин наля допълнително катран в двустранните отношения с неделното си интервю за телевизия Си Би Ес, в което каза, че американската политика по отношение на Сирия е „неуместна, нелегитимна и вероятно няма да доведе до край на конфликта“.
Руският президент е горд с подкрепата си за Асад, за когото казва, че води смела битка с ислямските екстремисти. „Американската подкрепа за бунтовниците, биещи се срещу президента, е както неефективна, така и нарушаваща международното право“, добави Путин пред Си Би Ес.
Белият дом внимателно ще наблюдава речта на Путин пред Общото събрание на ООН този следобед. В нея се очаква руският президент да призове за обединяване на силите срещу халифата с водещата роля на Москва.
И, подготвяйки терена за това послание, Ирак обяви в неделя, че е подписал споразумение за сигурност с Русия, Иран и Сирия за обмен на информация за халифата. Въпреки че този документ има ограничено практическо приложение, той показва амбицията на Русия по отношение на Близкия Изток.
От адиминстрацията на Обама смятат, че Путин увеличава активността си в Сирия, за да отклони вниманието от Украйна, заради която САЩ и ЕС наложиха на Кремъл санкции.
И въпреки че се съгласи да говори с Путин в Ню Йорк днес, Обама е твърдо убеден, че Русия трябва да бъде наказвана и изолирана заради сепартистите в бившата съветска република.
Обама ще се опита и деликатно да напомни на Путин, че колкото и да е мъжкар, САЩ са най-голямата световна сила. Неговият говорител Джош Ърнест напомни миналата седмица, че Путин определя Русия „като най-големият съперник на САЩ в света“. На американския президент обаче му харесвало да нарича Москва „регионална сила, която се опитва да задържи влиянието, което губи в региони като Близкия Изток“.