226037 | 10 апр. 2015 | 10:28

Изобретение на българина д-р Цончо Янчулев повишава шансове те за почти пълно коригиране на зрението

Когато чуем за проблем със зрението, свързан с перде, бързаме да уточним: за външно или за вътрешно перде става дума. Всъщност от медицинска гледна точка двата вида перде са нещо съвсем различно и разбира се, нямащо нищо общо с жаргонния израз „падна ми пердето“, който изразява изпадане в състояние на неконтролируем гняв.

Да, и в двата случая способността за виждане е по-силно или по-слабо намалена и усещането би могло да се определи като гледане през перде, което обяснява популярните наименования. (То и при „падането на пердето“ е същото, но в преносен смисъл!) Говорим ли обаче пердета от гледна точка на здравето на очите, външното, наричано на медицински език птеригиум, фактически представлява ципичка от фиброзна тъкан, която започва да расте от вътрешния ъгъл на очната роговица и щом допълзи до зоната на зеницата, неминуемо препречва полезрението. Смята се, че птеригиумът е своеобразна биологична защита на очите от различни вредни външни влияния. Отстранява се хирургично, като операцията е лека и се прави амбулаторно.

Пробивали роговицата

с пластинка от бамбук

Вътрешното перде се нарича катаракта и представлява помътняване на биологичната очна леща, благодарение на която можем да виждаме ясно. Ролята й е като на лещата в обектива на фотографския апарат, посредством която се фокисира образът на наблюдавания обект в зависимост от разстоянието му. А на филмчето във фотоапарата в окото съответства светлочувствителната ретина.

Най-достоверната причина за помътняването на очната леща са дегенеративни изменения с напредването на възрастта. Знае се, че с годините тя се удебелява, втвърдява и степента й на прозрачност намалява, докато в един момент окончателно се загуби. Това е така, защото разтворимите белтъци, които я изграждат, стават неразтворими под влияние на теглото си започват да се утаяват и така се възпрепятства пътят на светлината.

Катарактата в световен мащаб е основна причина за слепота сред възрастните. Статистиката сочи, че от заболяването страдат 42% от хората между 52 и 64 години. Процентът скача на 60 в следващото десетилетие, а при навършилите 75 страданието поразява 90%. Катаракта на старогръцки означава водопад. Най-вероятното обяснение диагнозата да се кръсти с тази дума е, че според древните гърци помътняването на лещата се дължи на свличане на части от мозъчните течности (като водопад) до зоната на лещата, което води до нарушение на нейните функции.

Не само сега, а още в дълбока древност се е знаело, че възможното спасение е единствено хирургичното. На практика то представлява премахване на биологичната леща. Резултатът е възстановяване на вече изгубеното зрение. Разбира се, не на способността да се вижда нормално, което е невъзможно без фокусиране на образа, който гледаме. Да, зрението е силно замъглено, но все пак го има. Д-р Алек Топов, завеждащ отделението по офталмология в болница „Токуда“, разказва, че в най-стари времена операцията представлявала пробив в окото с пластинка от бамбукова пръчка с цел лещата да се изтласка навътре в стъкловидната й обвивка. По-късно е изнамерен по-цивилизован подход - в роговицата се вкарвала дезинфекцирана на пламък игла и достигнатата с нея леща се избутвала надолу така, че да се озове извън обхвата на светлинните лъчи.

Биологичната ни леща е 21 диоптъра

Д-р Топов обяснява, че след премахването на естествената леща е възможно зрението да се възстанови посредством очила с 10-12 диоптъра, което компенсира фокусирането. Любопитен малко известен факт е, че оптичната сила на собствената ни биологична леща е 21-21,5 диоптъра - толкова са нужни за фокусирането на образа върху ретината. Тези 21 намаляват на 10-ина при евентуалните очила поради тяхната по-голяма отдалеченост от дъното на окото. А през последните 30-ина години наместо с дебели оптични стъкла зрението се компенсира с имплантирането на вътрешни очни лещи.

Първоначално увредената леща е разрушавана ръчно, след което твърдите й частици са изсмуквани с вакуум. Разрезът на окото е трябвало да бъде не по-малък от 10 мм, за да е възможно през него да се вкара и имплантира твърдата леща. Впоследствие преди около 20 години лещеното ядро се разбива вече с ултразвук, лещите са меки и сгъваеми, благодарение на което е необходимо разрезът да е не повече от 3,5 мм. Този метод се нарича факоемулсификация.

Когато през 1996 г. д-р Алек Топов започва кариерата си, ултразвукът и меките лещи тъкмо са навлезли в практиката. Лекарят си спомня, че възрастните му колеги енергично се противели на нововъведението - смятали, че то увеличава рисковете от цялата операция. Той твърди, че днес е аналогично поведението на мнозина относно използването на модерния фемтосекунден лазер.

Операцията продължава

максимум 10 минути

Болница „Токуда“ е сред малкото лечебни заведения в страната, които разполагат със скъпия апарат. Неговият принос в съвременната офталмология е безспорен - въз основа на зададените му параметри лазерът фактически прави половината от операцията, а именно разреза на роговицата, на предната капсула на лещата и раздробяването на негодното й ядро. На лекаря му остава да аспирира раздробеното, да постави импланта и да направи превръзка. Благодарение на изключително малкия необходим разрез от 1,8 до 2,2 мм няма нужда раната да се шие - тъканите се самозалепват. Цялата интервенция трае от 5 до 10 минути.

Вече е на разположение на пазара, а и в „Токуда“ и най-новата система „Верион“ - за измерване на вътреочните лещи. Чрез нея, отново с лазер, може прецизно да се изчислява оптималният диоптър на импланта, който се поставя. Това ще рече постигане на изключителна точност в т.нар. рефрактивна хирургия - когато едновременно с лечението на катаракта се коригира зрението, т.е. вече съществуващите негови недостатъци, включително астигматизмът, се отстраняват, а и след операцията се избягва носенето на коригиращи очила. Досега това е правено с точност до 75%, но с използването на новата методика се очаква резултатите да надхвърлят 95%.

Изобретението „Верион“ е на българския лекар, който работи в САЩ, д-р Цончо Янчулев - син на офталмолога проф. Православа Гугучкова и на бившия столичен кмет Александър Янчулев.

Усложнения вследствие на операцията не са напълно изключени, но са сведени до минимум, твърди Алек Топов. Според него шансовете за мечтания резултат са доста по-големи, ако лечението се проведе още докато пердето е малко, а не трябва да се чака то да узрее, както се правеше до неотдавна. Що се отнася до рисковите фактори за появата на болестта, освен стареенето за такива се смятат диабетът, тютюнопушенето, алкохолът и най-вече честото излагане на ултравиолетово лъчение, заради което се препоръчва носенето на слънчеви очила с УВ защита.

Добре е да знаем, че катарактата е заболяване, което не е свързано с появата на болки в очите. Коварно е и че не се наблюдават каквито и да е промени във външния вид на очите. Главният симптом е влошаването на зрението. Естествено, то може да е признак на най-различни болести на очите и затова диагнозата може да се постави единствено от специалист.