16982 | 16 ноем. 2015 | 10:12

Президентът на Шри Ланка подарява гигантите с хоботи на други държавни глави

Президентът на Шри Ланка Махинда Раджапакса показва уважението си към други държавни глави като им подарява... слонове. А от развъдника в градчето Пиннавала не могат да му откажат, защото резерватът е издяло държавен, подчинен на Министерството на здравеопазването.

Който получи в дар или си купи слон, обаче трябва да бъде богат, да има в изобилие храна, вода и площ и да е готов на внезапни проверки всеки месец. Емисари на националния парк пристигат в „незнаен ден, в незнаен час” и разучават как живее симпатичният гигант. При сянка от съмнение, че не се грижат добре за животното, го връщат обратно в Пиннавала.

„В момента резервата обитават 79 животни – 48 женски и 31 мъжки”, каза пред epicenter.bg пиар мениджърът Чандрика Приадахаршан и пояснява: „Развъдникът е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени от майките си слончета-бебета. Първите питомци са пет. От тогава върху 25-те му акра площ сме отгледали 69 малки. Някои остават при нас, други продаваме на зоопаркове и храмове, трети разменяме срещу други животни.

Ветеранът ни се нарича Раджа. Роден е през 1944 г. и е ослепял от нечовешки лошото отношение на предишните си стопани, при които е бил работно добиче. Слоницата Сама пък е изгубила крака си, стъпвайки на пехотна мина. Всяко животно си има своя съдба. А ние я разказваме на учениците, които се включват в т.нар. уелнес програма. Около 60 доброволци от цял свят използват отпуските си да популяризират сред децата любовта към животните и необходимостта да се запази видовото разнообразие в природата.”

От таблата в парка научавам, че в Шри Ланка слоновете са от местен подвид Elephas maximus maximus. Хоботът им е изграден от около 100 000 мускула и имат изключително обоняние. Ушите изпълняват няколко функции, които улесняват живота на гигантите: те улавят инфра- и ултра звуци, неразличими от човека, изпълняват ролята на вентилатори за охлаждане на тялото, чрез различни видове помахвания слоновете общуват помежду си. Зрението им е доста лошо. Бивните растат през целия им живот. Общият брой на костите в слонското тяло е 282. Средното тегло на азиатския подвид е между 3 и 5 тона в зависимост от пола. Новороденото бебче тежи 100 кг и е високо около метър.

Колкото и невероятно да звучи, но тези животни понякога имат нужда от педикюр – при 5 нокътя на предните крака и по 4 на задните. С деликатната задача се занимават само няколко души в света, които сноват между циркове, зоологически градини и резервати, за да пилят слонски нокти. На ден слоновете преживят до 300 кг листа, клонки, дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода. Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенете „под строй” с около 4 км/ч.

Цялата тази информация идва при посетителя в шри-ланкийския резерват неусетно, докато се разходжа между групи от жизнерадостни гиганти. А те са почти като чиновници. В 9 часа се оставят туристите да ги хранят в устата с плодове, 15 минути по-късно късметлиите с хобот пият мляко от огромни бутилки с труд придържани от гостите, докато служители в резервата им правят снимки. Естествено, се разписах с лично участие по всички адреси.

Освен това се радвах на неколкомесечни общителни бебоци със скромното тегло от 100-150 кг. В парка свободно движещите се диви екземпляри са отделени в специална територия, където не срещат хора. Питомните бивши работни добичета или „артисти” обикалят из парка.

По-неуправяемите стоят вързани на почтено разстояние. Но всеки слон си има личен гледач, който хем му угажда, хем следи настроението му. Защото слонът лесно се нервира и носи потенциална опасност за посетителите. Дресьорите така добре познават питомците си, че щом усетят дори сянка от промяна в настроението, веднага ги отвеждат встрани. Иначе охотно разказват за навиците им, хранителния им режим и номерата, които питомците им могат да изпълняват.

Купувам паничка с плодове и сядам на специална пейка. Щом ме вижда, сипматична слоница се заклаща към мен. Съзнавам, че съдържанието на купата е нищожно, но пък е пълна с деликатеси – диня, пъпеш, банани, папая. Подавам й ги и тя деликатно ги поема с хобота или ме изчаква да й ги пъхна в устата. Гледачите наоколо се скъсват да документират събитието.

Най-завладяващото зрелище обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска, се втурва към реката. Портата на резервата се отваря и слонската кохорта тръгва по улицата на градчето. Магазините още в 11,50 са започнали да пускат кепенците, ресторантите да прибират панически масичките, а хората да прибират децата си, играещи на улицата.

Гигантите могат да бъдат много опасни, макар нашето съзнание да е „отровено” от убеждението, че са сладки и сговорчиви като анимационния Джъмбо.

Туристите са зад яки метални заграждения. Огромни мъжки слонове, бебета, тийнейджъри с тегло над половин тон препускат в неподозиран галоп по улицата и се потапят в реката. А там във водната вакханалия пръхтят доволно, пръскат се с хоботи, киснат, подвили крак, докато пазачите не ги подкарат обратно към развъдника.

И тази гледка не е за изпускане – многотонното стадо отново минава в тръст покрай хотели, магазини и „семинари”, където бели серсеми се учат да правят ръчно хартия от слонско ако. Логично – то си е 100% целулоза.

Където и да са животните, не остават без надзор. „Местните хора знаят, че те са агресивни и опасни, обаче европейци и американци могат да пострадат. Пазачите разпознават настроенията им и знаят докъде да допускат посетителите”, обясни ми г-жа Приадахаршан.

„Десертът” на обиколката из резервата е клетката на бебетата – неколкомесечни сладури с щръкнала като на гелосан тийнейджър „коса” и неравноделни движения. Срещу няколко долара ти връчват двулитрова бутилка мляко с биберон и ти едва я крепиш, докато малчовците лакомо смучат ли смучат. Прелест! Ама каква хидравлична сила имат – едва удържам шишето.

След това приключение всеки с радостен трепет дава лептата си в помощ на сиропиталището за слонове.