21640 | 15 май 2015 | 12:41

Платеният секс излиза по-евтино

Най-известна е ботевградската фабрика. Този град взе да създава жрици в първите години на прехода. Соцът предлагаше доброволни връзки, демокрацията - доброволни сделки. Най-после усвоихме пазарния принцип. Плащаш, а не се ангажираш. Както казва Брендън Френсис, голямата разлика между платения секс и този без пари е, че платеният излиза по-евтино.

Порното влезе в каналите, а оттук в дома ни. То е старо като секса, а сексът е стар като порното. Иди прави разлика. Може да се консумира и на Околовръстното, където ботевградската фабрика осигурява доставки. Или в специалните агенции за манекенки. Днес във всеки луксов хотел у нас пиколото може да въведе материал за клиента. Поръчителят плаща 30 евро за гост. Нещо като касов бон. Рецепциите отчитат приноса като част от обслужването.

Поради задръстените традиции и късния възход на материята ние нямаме организирана практика. Не създаваме. Няма да достигнем до порнооскарите, защото не творим. Ние сме на повикване, нашите порноагенции са на телефон или полутайни адреси в мрежата. Вярно, мрежата разпространява, вдъхновява, тя е търсена, защото без нея порнозрителите скучаят. Според последни анализи най-ревностните зяпачи всъщност са романтици.

Жените затова гледат: защото не се отдават на техниката, а на своите мечти. Порното възвисява духовните копнежи. Колкото и да е странно, то захранва иновациите. То може и да ни вдъхнови, защото ни вкарва в салона на възможното. В него не сме зрители, в него сме участници. Така порното ни превръща в част от нереалния свят. Ние не чукаме, ние фантазираме.

Светът от древни времена е усвоил правилата. Порното е гледане. Финикийските проститутки демонстрирали уменията си, като боядисвали с червило (пастет от червеи) нефритения стрък и под аплодисментите на публиката го облизвали до естествения му цвят. Завоевателите обичат да превръщат харемите в масово еротично видео. Хиляди примери. Изследователят Бил Брайсън ни припомня десетилетна мода в предвикторианска Англия. Богатите съпрузи канели приятели, за да правят секс пред очите им. Живо порно отвсякъде.

Пак Брайсън разказва историйка от седемнайсети век. Някой си Уилям Роупър отишъл при Томас Мор и му казал, че иска да се ожени за една от дъщерите му, няма значение коя. Зарадван, бащата го въвел в спалнята и дръпнал завивките. Станало мигом ясно, че дъщерите са чисто голи. Изпъшкали бая театрално и се обърнали по корем. Сър Уилям обявил, че е видял и двете им страни, и тупнал с бастуна си задника на шестнайсетгодишната Маргарет. „И това било цялото усилие на ухажването“, пише авторът с нескрито възхищение.

Така е - ние нямаме достойни задници. Имаме само бастуни.

Освен благосклонни към заниманията на дъщеря си родители, Миа Малкова, носителка на порнооскар за миналата година, разполага с плътна кожа без бенки, твърд бюст, който няма да те измами, когато сутиенът падне. Нейната приятелка Наташа, порнозвезда с нюх към следващите поколения, я харесва млада-зелена, въвежда я в собственото си училище за филмови умения и след като се уверява в таланта й, я представя на Matrix Models. Откъдето всъщност тръгва красивият й поход към големите пари и следващите 61 пиеси за пиано и флейта.

Тазгодишните носителки на порнооскарите са бая овални. Чираците да дойдат в ателието на д-р Енчев - да се научат как се стругова.

Имаме ли участие в световните порнопрограми? Имаме, работят под чужди имена, удобни за прикритие псевдоними, предимно заради роднинската среда. Те са висини. Единици, които не могат да се видят на Околовръстното. Скулптурите от Източна Европа съдържат екзотика. Родени са в прехода. А кой не обича прехода от старото към новото?

Като изключим някои европейски пазари, където сутеньорът отнема личните документи на жрицата и тя наистина е робиня, всички други влизат с лична мотивация - те са подканени от улицата, от училището, от родителската немара. Главният възпитател е нищетата.

Скъпа компаньонка призна, че богатият й мъж я стимулира с тъпотата си. Нещо като древната Лилит, тръгнала по чуждите спални, защото съпругът й я обладавал все в една и съща поза. Пис! Ватиканът я изтрива от юдейските архиви. Все пак останал е керамичен вавилонски барелеф. Лилит е изобразена с едър бюст и с птичи крака. Това вероятно, за да прелита по-бързо от легло на легло.

Демокрацията все пак ни отвори пространства. Вече е възможно да попаднеш на върхове, макар че Европа, която мисли бавно и бавно се обрамчва с административни капани, не иска да иновира в този жанр. Гледа, а не участва. Помни, но не създава. Амстердам донякъде измива срама. Розови витрини със стока от цял свят. Най-хубавото на Амстердам е, че е в Европа. Най-лошото, че кметът на града ще ги закрива. Моралист!

Къде повече свобода предлагат Патая и други тайландски заливи с почтено-непочтено прикритие на ранната плът. За радост на европееца порното се вижда в стотици клубове. Тук Ханс от Германия е никой, той идва на сексуален туризъм и за поносими пари ще чука две седмици една шестнайсетгодишна кукла - с малки цици, но с много опит.

Не усвояваме порноиндустрията, защото се крием в анонимността. Нашата компаньонка работи с псевдоним. Няма лично име, както, ако я гепят полицаите, няма лична карта. Те, жриците от Ботевград или други диалектни ширини, са приковани от мисленето ни за вина. Гонят ги от Околовръстното, държат ги „на трамвая“ в районното, на сутринта ги пускат. Някой друг констативен протокол. Толкоз.

На преклонната двайсет и осем годишна възраст порно­звездата Трейси Лордс обяви, че петстотин горещи филма й стигат и че е време да се впусне в студения свят на Холивуд. Тук й дадоха третостепенни роли и нищо повече. Каквито и добри намерения да имаха продуцентите, стана ясно как Трейси Лордс се е забила в съзнанието на милиони зрители като открита вагина и всеки опит да изиграе невинната монахиня е провал.

Крехката Миа обяви, че нейният свят не участва в „Игрите на глада“. Нашите са тъкмо на обратно мнение. Повечето работят за глада. Миа каза, че за да оцелееш, не трябва да заложиш честта си. Заложи таланта си, който ти е дал природата. Е, ако към таланта имаш и други дарове, успехът става по-възможен. Искам да съм Дженифър Лорънс, но в друг сюжет. Участвам като съмишленичка. Гладът не ми е съветник. Единственият ми съветник са хонорарите.

Някои агенции, маскирани зад привидни дейности, осигуряват лукс компаньонки за крупни пари на крупни клиенти. Пиколото е анонимен доставчик, както анонимен е клиентът. Порнозвездите ни обслужват скайп маниаци, те си плащат и защото са маниаци, си обявяват банковата сметка. Много сигурно! Пепа и Вита са актриси от Пещера, работят за националното порно. Щом получават от природата месечния си едноседмичен отпуск, отиват в скайпа. Иначе са на повикване. Когато мама и татко идват на гости в София, те одма се превъплъщават в сервитьорки в един от ресторантите на веригата за доставка на месо. Машината ги укрива. Както укрива доходите.

Порното у нас можеше да се превърне в индустрия, в порой от актьори, в поток от приходи, ако имаше законова машина и ако бяхме по-свободни. Уви, не усвоихме порното, както не усвоихме представите си за общество. Демокрацията донесе съмнението, че порното е вредно за нашето битие.

Ние се правим на нравствени, а всъщност се правим на задръстеняци. Не влагаме в полезния бизнес, който животът иска, защото не го припознаваме като бизнес. Като печалба. Като повече свобода. Е, затова ще си останем на Околовръстното.