11588 | 2 септ. 2024 | 17:22

Върховните съдии Мирослав Мирчев (председател на състава), Еманоил Митев, Павлина Найденова, Мария Тодорова и Ива Кечева (докладчик) потвърдиха отказа на тричленния състав за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) окончателно отхвърли искането на Андрей Гюров да бъде спряно предварителното изпълнение на решението на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), че са налице основания за освобождаването му като ръководител на управление „Емисионно“ , пише Лекс нюз

Върховните съдии Мирослав Мирчев (председател на състава), Еманоил Митев, Павлина Найденова, Мария Тодорова и Ива Кечева (докладчик) потвърдиха отказа на тричленния състав за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

То е на основание на чл. 14, ал. 2 от Закона за БНБ, който предвижда, че членът на управителния съвет на банката, чието освобождаване се предлага, спира да изпълнява правомощията си от деня на решението на управителния съвет, с което са установени основанията за това. Т.е. докато съдът реши дали действително има основания за освобождаването му, той не може да е на поста си в Управителния съвет.

Андрей Гюров настоя това предварително изпълнение да бъде спряно. От определението на ВАС става ясно, че част от мотивите на искането му са „ограничаването на съществен оперативен риск за функционирането на управление „Емисионно“ на БНБ и управителния съвет на БНБ“ и „обществен интерес, който се обосновава със значимите правомощия на подуправителя – ръководител на управление „Емисионно“, както и вероятната основателност на жалбата му срещу решението на УС.

В определението си петчленният състав напомня, че спирането на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт от съда цели да предотврати осъществяването на разпоредените с него правни последици до разрешаването на спора относно законосъобразността му, ако бъде доказано от адресата му евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

„Правилно е прието в обжалваното определение, че с разпоредбата на чл. 14, ал. 2, изр. 2-ро ЗБНБ – 1997 законодателят защитава обществения, респективно държавния интерес, при изпълнение на правомощията си членовете на управителния съвет да отговарят на изискванията за заемане на длъжността и в този контекст предотвратява настъпването на вреди при прието от органа несъответствие с изискванията по ал. 1 на чл. 14 от закона“, заявява ВАС.

И допълва, че Гюров не е представил доказателства, че разпореденото от закона спиране на изпълнението на правомощията му като член на управителния съвет от деня на решението на УС на БНБ, би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, която да е конкретно и ясно дефинирана.

„Съответно, при липсата на такива доказателства, а и твърдения за засягане на интерес на лицето, равен по значимост на държавния и обществен интерес, който специалният закон защитава, спирането на изпълнението на решението би довело до засягане на така охраняваните държавен и обществен интерес. Това е така, тъй като членът на УС на БНБ, за когото административният орган е приел, че не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения, би продължил да изпълнява правомощията си. Същевременно, твърденията за настъпили вреди или евентуалното им настъпване в бъдеще, свързани с невъзможността за определен период от време жалбоподателят да упражнява професионална дейност, са пряка последица от оспореното решение на управителния съвет на БНБ и не са противопоставими на защитения от закона обществен интерес“, пише съдът.

ВАС отхвърля доводите на Андрей Гюров за надделяващ обществен интерес от спиране на предварителното изпълнение.

„Спирането на изпълнението на правомощията в хипотезата на установено с решение основание за предсрочно освобождаване на подуправител или на друг член на УС е изрично предвидено от законодателя, от което следва, че не може да бъде квалифицирано като основание за спиране на предварителното изпълнение. Съответно, така твърдяното засягане е непротивопоставимо на охранявания с посочената норма държавен и обществен интерес. Още повече, както е посочено в обжалваното определение, с чл. 19, ал. 4 ЗБНБ – 1997 изрично е предвидено, че управителният съвет на БНБ определя заместник на подуправител, който да изпълнява правомощията му при негово отсъствие“, пишат върховните съдии.

Както е известно, делото във ВАС срещу решението на БНБ беше отложено за 13 септември 2024 г. А за 16 септември 2024 г. в АССГ е насрочено делото срещу решението на Комисията за противодействие на корупцията, което постави началото на цялата процедура срещу Гюров.