19604 | 3 септ. 2019 | 17:51

През 2015 г. Борисов излезе пред медиите, заобиколен от 11 победители на първи тур в областни центрове. Но на всичко все някога му идва краят

Досега ГЕРБ с Йорданка Фандъкова печелеше без проблеми изборите в София. Кандидатът на ГЕРБ би на първи тур през 2009 г. (частични избори), би през 2011 г. и през 2015 г. Тогава Борисов излезе пред медиите, заобиколен от 11 победители на първи тур в областни центрове. На тефтера на ГЕРБ се записаха 1727 общински съветници (една трета от всичките 5181 съветници в страната) и 129 кметове (от общо 265 общини), 22 от които – на областни центрове! Картата на България стана плътно синя.

Но на всичко все някога му идва краят.
Дали е дошло времето за края на доминацията на ГЕРБ в столицата и от какво зависи това? Този въпрос си задават не само в щабовете на двете основни претендентки за кметския пост – Фандъкова и Мая Манолова.

В столицата традиционно силни позиции има т.нар. традиционна десница, в настоящия Столичен общински съвет представителите на Реформаторския блок са 11, докато БСП има само седем. За третото място на червените в съвета (след ГЕРБ и РБ) добринесе разделението в редиците на левицата - три мандата грабна коалиция „Сердика“, сформирана от АБВ и Български социалдемократи.

Опитът от предишни избори показва, че единството или разделението е основен фактор за победата или загубата на дадена политическа сила.

И този опит може да бъде илюстриран с класирането на СДС и БСП през годините на различните видове избори в столицата.

БСП, например, беше първа политическа сила в София през 2003 г., успех, който оттогава червените не могат да повторят. Успех, който се дължеше на разкола при десните. Тогава БСП взе 96 145 гласа.

Десните гласове бяха значително повече, но разбити между СДС (84 166 гласа), ССД на Стефан Софиянски (75 916 гласа), БДС Радикали на Евгений Бакърджиев (3063 гласа) - общо 163 145!

Десноцентристкият вот пък обраха Гергьовден (35 153 гласа) и НДСВ (21 919 гласа), чийто сбор бе 57 072.

Обобщено през 2003 г. – около 165 хиляди десни гласа, около 60 хиляди десноцентристки и около 97 хиляди за червените. Или с други думи съотношението е повече от  2:1 в полза не на БСП.

Това съотношение 2:1 срещу „комунистите“, запазващо се през годините, породи мантрата за „дясна София“ и че „БСП никога не може да победи в София“.

Но дали това още е така?

От 2003-та до днес изтече много вода.

През 2006 г. на политическия хоризонт изгрява партия ГЕРБ. Обявява се за дясна и обира огромната част от гласовете на тези, които дотогава са пускали бюлетина за СДС или произлязлата от нея през 2004 г. ДСБ (партиите на Софиянски и Бакърджиев постепенно губят значение).

Една част от някогашното СДС обаче е упорита. След разцеплението при сините тези хора обикновено гласуват за ДСБ и остават непреклонни в нежеланието си да приемат партията на „бившите милиционери и бивши комунисти“ (ГЕРБ) за дясна. Но в същото време симпатизантите на т.нар. градска десница са разочаровани и от непрекъснатите раздори между „техните“. И колкото повече се разделя, събира и прекръщава традиционното дясно, толкова по-омерзени се чувстват избирателите му.
Част от тях не разбират какво правят Зелените, чиято идеология е по-близка до левицата, при тях.

И тихо се отдръпват от урните. Или се възползват от квадратчето „не подкрепям никого“, за да дадат израз на недоволството си от това, че се чувстват непредставени.

На евровота през май 2019-а гласовете „не подкрепям никого“ в столицата са 12 095, близо 20% от вота, подаден за Реформаторския блок (61 606 гласа)!

16 058 са били не подкрепящите никого в София и на президентските избори през 2016 г.

На парламентарните избори през 2017 година 19 901 гласоподаватели софиянци са отбелязали кръстче в квадратчето „не подкрепям никого“. Почти толкова са дали вот за Реформаторския блок в трите столични района – 22 868.

Какво означават тези числа за Фандъкова и Манолова днес?

На първи тур традиционните десни и десноцентристки гласове ще се разпределят най-вероятно между трима кандидати – Йорданка Фандъкова (ГЕРБ), архитект Борислав Игнатов (Демократична България – Да, България и ДСБ) и Борис Бонев (Спаси София).

Левите пък със сигурност ще бъдат за Мая Манолова. Тя може да разчита и на част от десния вот на първи тур, на симпатизантите на ДБГ, например. На парламентарните избори през 2013 г. движението на бившия вицепремиер Меглена Кунева взе 115 000 гласа, но оттогава не се е явявало самостоятелно и електоралната му тежест към днешна дата трудно може да бъде преценена.

Истинското премерване на силите в София ще бъде на 3 ноември, когато е балотажът.

Със сигурност недоволството от продължителните и некачествени столични ремонти, съчетано от умората от управлението на един и същ кмет вече десет години, ще попречи на Фандъкова да скочи в кметското кресло от раз.

Кой ще надделее?

Досега мантрата „да спрем комунистите“ винаги е работила в столицата. Ако БСП е отбелязвала пробив, то е било, когато е имало наличие на два фактора: ярка мажоритарна кандидатура плюс сгрешена кандидатура на опонента. Така беше на президентския вот през 2016 г., когато Румен Радев бе пръв във всички столични райони и взе близо 310 00 гласа (на втория тур). Но и тогава „не подкрепящите никого“ бяха доста – близо 40 хиляди.

Когато изборите не са мажоритарни, червените в София трудно скачат над летвата от 150 000 гласа.

151 508 гласа взе БСП на парламентарните избори през 2017 г., когато бе максимално мобилизирана.

Значително по-малко – едва 37 103 на местния вот през 2015 г. - най-слабите избори за столетницата след 1989 г.

Активните гласоподаватели в столицата са около 600 000, почти толкова гласуваха на президентските избори през 2016 г., с около 200 000 по-малко отидоха до урните на местните избори през 2015 г.

За да победи, на Фандъкова ще й нужно:

- или да отврати напълно десните, до степен, че те вкупом си останат у дома и тогава изходът ще реши колективното чиновничество, гласуващо за работното си място;

- или да убеди същите десни, че истинската опасност, както винаги, са „комунистите“. Следователно, не бива да се допуска победа на Манолова, защото битката е „Европа или Евразия“, а който гласува за Мая едва ли не кани Путин с всичките му танкове, ракети и самолети у нас. Битката ляво - дясно напоследък се е ориентирала по оста русофили - русофоби.

За да победи, Манолова ще трябва да спечели сърцата на десните, без да отблъсне левите. Но и да успокои чиновниците, че няма да им „ритне столчето“.

Трудна задача и за двете.

Но едно е сигурно – резултатът ще определят не толкова деснита, колкото омерзените.