16980 | 17 септ. 2015 | 10:20
Когато се взе решение за унищожаването на ракетните ни комплекси с далечен обсег, българското военно командване пожела в замяна да получи система за залпов огън и една ескадрила от съвременен тип, казва пред „Епицентър“ депутатът от АБВ и председател на комисията по отбрана в НС.
И още: Нищо в тази посока не се изпълни. Замръзна на нивото правителствени преговори от 2002 до 2004 г. Знам, че тези дни САЩ даряват ескадрила вертолети на Хърватия, която е за стотици милиони долари.
- Ген. Михов, как ще коментирате обявената преди няколко дни от военния министър Николай Ненчев обществена поръчка за ремонти на МиГ-21 и СУ-25?
- Моделът на работа в Министерство на отбраната вече не ме изненадва, но смятам, че тази обществена поръчка има по-скоро рамков характер. Тя не показва пряка ангажираност на министъра и на ведомствените структури в близко бъдеще да сключат договори за ремонт на самолетите МиГ-21 и СУ-25.
- Нали трябваше да излязат от въоръжение, защо ще ги ремонтират?
- Нека разделим темите. СУ-25 е надежден самолет. Такъв тип щурмовик следва да поддържаме. Не би трябвало обаче да продължава практиката хората от инженерно-техническия състав в авиобаза „Безмер“ сами да поддържат този самолет и да удължават ресурса както на двигателя и агрегатите, така и на самия самолет. Тази практика е опасна.
По отношение на МиГ-21 съм си мислил дали има още живот. България е изправена пред обстоятелството да приеме Балтийския вариант (т.е. друга натовска страна да води „Ер полисинг“ - охрана на въздушното пространство, б.р.), или да се ползва класикът МиГ-21, който повече от 50 години е на въоръжение в нашата авиация. Това не е перспективно и рамковата поръчка, която е обявена за този тип самолети, не се възприема и от самия летателен състав, и от ръководството на ВВС.
- И все пак пред угрозата друга страна от НАТО да поеме охраната на небето ни, не е ли по-добре наистина да се направят ремонти на МиГ-21?
- Би могло да се стигне и до подобно решение при положение, че нашият завод „Авионамс“ в Пловдив е съхранил част от капацитета си. Там може да се извършва поддръжката на този тип самолети. Но не съм убеден, че това ще се случи.
- Откога е практиката наши инженери да ремонтират двигателите и други основни части на бойните машини в авиацията?
- Практиката се създаде през последното десетилетие, но тя е рискова. В момента се реализира друго подобно намерение - ремонт и възстановяване на L-39. Този самолет миналия месец на учението в Шабла показа много добри данни. Министерство на отбраната сключи рамков договор за ремонт на шест самолета L-39, които носят артилерийско въоръжение и неуправляеми реактивни снаряди. Те са отлични и за обучение на летците. Първите три вече са отремонтирани в нашия авиационен завод, всеки момент оттам ще излезе и четвъртият. Но в капитално-възстановителната дейност участва и чешкият завод „Аеро водоходи". Такава практика би следвало да има и с МиГ-овете (тя съществуваше до МиГ-29). Но, както е известно, по политически и външнополитически причини министърът на отбраната, а може би и правителството решиха, че ние повече няма да работим с Русия по възстановяването на МиГ-29 и отидохме на варианта Полша да ремонтира първите няколко двигателя.
- Каква гаранция може да поеме Полша, след като няма лиценз за тази дейност?
- Това, че Полша няма лиценз, е известно. При посещението на полския военен министър Томаш Шемоняк в София се подписа документ, който има характера на намерение. Пред членовете на парламентарната комисия по отбрана Николай Ненчев гарантира, че договор ще се подпише. Има и пълномощията, и гаранциите на министър-председателя, който ще осигури договора финансово. Казано ни бе, че го подкрепя и морално, надявам се и военно-технически, защото и той е бивш генерал. Всичко това навежда на мисълта, че няма целенасочена политика – да се стреля еднозначно и успешно. Стреляме в няколко посоки, може би и халосно. И това ме притеснява. Не виждам бърз успех в полския вариант, нито във варианта МиГ-21 да бъде бързо възстановен. Виждам успех, и то реален, във възстановяването на L-39 и може би трябва да се ремонтират още такива самолети, за да спасим авиационната школа и наличието на авиационна изтребителна авиация в България.
- От думите ви оставам с впечатлението, че ВВС са в трагично състояние. Така ли е?
- Бойната ни авиация прави добро впечатление, когато има учения с международно участие. Макар и малко на брой, самолетите ни се представят добре, поради авиационния ни ген от Асен Йорданов и предшествениците ни, участвали в Балканската война. Но това не може да бъде вековечно. Не можем да се храним само с историческата даденост. Настоящето изисква по-решителни стъпки в тази посока от правителството и най-вече от президента като главнокомандващ, за да спасим 100-годишната ни авиация и 100-годишното ни начало на самолетостроенето в България. Казвам това, защото Асен Йорданов преди 100 години произведе първия свой самолет. Отиде в Америка и подготви американците да летят, за което говори и Армстронг. Тези, които се интересуват, нека прочетат и книгата на Йорданов „Вашите криле“.
- Какво би трябвало да направи президентът, като главнокомандващ на Въоръжените сили, за спасяването на бойната ни авиация?
- Президентът би трябвало да води политика и да дава вътрешни корективи към силовите министерства. Той затова е върховен главнокомандващ. Неведнъж съм си позволявал да коментирам, че Консултативният съвет по национална сигурност на практика е върховното главно командване във време на криза. Там са всички министри, които отговарят за сигурността на държавата. Тези хора държавният глава трябва убеди да подкрепят един следващ бюджет на военното ни министерство, който да осигури средства за сключване на дългосрочен договор за нов изтребител.
- Но правителството е категорично, че приоритетите са други – здравеопазване, образование и съдебна реформа. Откъде ще се вземат пари за нов изтребител?
- Не бива народът да се облъчва с твърдения, че трябва да гледаме само здравеопазване, образование и социални дейности. Ако загърбим отбраната – няма да стигнем далеч. И все по-често ще бъдем подритвани като несериозна страна, която може да решава задачи от международен и съюзен характер.
- А не е ли нормално, след като нямаме пари за модернизация на въоръжението, да се обърнем към партньорите от Алианса. Няма ли практика САЩ да подпомагат онези страни, които имат финансови проблеми?
- Повечето страни, които членуват в НАТО, нямат законодателни инициативи и възможности да даряват оръжие на своите съюзници. Но САЩ имат. И Конгресът е в правото си да дари бойна техника на съответните си партньори, в които има доверие. Нека напомня, че когато се поиска унищожаването на ракетните комплекси с далечен обсег, българското военно командване пожела в замяна да получи система за залпов огън и една ескадрила от съвременен тип.
- Получихме ли ги?
- Нищо в тази посока не се изпълни. Замръзна на нивото правителствени преговори от 2002 до 2004 г. Знам, че тези дни САЩ даряват ескадрила вертолети на Хърватия, която е за стотици милиони долари. А след това те ще закупят само резервните части за около 20 млн. долара. Такива дарения са правени и на други страни и то не на дългосрочни членове на НАТО. На нас никой не ни е помагал. Възможно е и никой да не е поискал подобна помощ. Нека не разсъждаваме така: „Възпитани сме и затова не искаме. След като сме съюзници, ние трябва да координираме действията си не само в опознаването на въоръжените сили и в партньорството, но и по отношение на техническата ни надежност. Ние нямаме такава надежност.
Генерал от резерва Михо Михов е роден на 1 февруари 1949 г. в с. Сенник, област Габрово. Завършил е Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, специалност летец пилот, Военната академия в София и Генералщабната академия в Москва. Бил е командващ ВВС (1992-1997 г.), шеф на Генщаба (1997 -2002 г.) и посланик в Македония (2005-2009г.). Награден е с орден „Стара планина“ с мечове. Сега е депутат от парламентарната група на АБВ и ръководи комисията по отбрана.
Мобилна верси
RSS
