22023 | 11 февр. 2015 | 12:38
- Ген. Аспарухов, от „Дондуков“ 2 съобщиха, че президентът ни Росен Плевнелиев бил ключов говорител на последната конференция по сигурността в Мюнхен, където основна тема бе конфликтът в Украйна. И той вече не скри притесненията си...
- Ситуацията в Украйна наистина е тревожна. Трябва да се вслушаме в думите на бившия президент на СССР Горбачов, който предупреди света, че ако не се намери решение на кризата, ни предстои много сериозно изпитание. Опасността от война е реална. В доклада си Плевнелиев се опита да повтори тази опасност. Всички се притесняваме, нещата не вървят на добре.
- Плевнелиев твърди, че навлизаме в нов етап на „студен мир“. Това така ли е, или Горбачов е по-точен, предупреждавайки, че студената война може да стане гореща?
- Че влизаме в студен мир, това не е откритие на нашия президент. Всички анализатори, които следят събитията и в Близкия изток, и в Украйна, също са на това мнение. И Горбачов е прав, въпреки че ми е трудно да оценявам казаното от такъв човек. В Украйна назряват много сериозни събития, които трябва да ни притесняват. Склонен съм да мисля, че разумът ще надделее и до война няма да се стигне.
- Според вас какъв е изходът от ситуацията и очаквате ли тя да бъде решена по мирен път след совалките на Меркел и Оланд?
- Самият факт, че и Германия, и Франция се ангажират, и то с голяма тревога, да направят компромиси, говори, че са убедени, че до война не трябва да се стига. За съжаление пътят, по който се върви досега, е пътят на войната. Решението, което би могло да се вземе за Украйна, е едно-единствено - това е федералното устройство на тази страна, и то много бързо. В противен случай военните действия ще продължават, омразата, която е натрупана там, е толкова голяма, че не може да бъде уредена с ръкостискане. Трябва да има за съжаление разделителни граници. Убеден съм, че тройката - Путин, Меркел и Оланд, върви към това.
- Според вас прав ли е Путин да защитава позициите на сепаратистите в Донбас?
- Тук възниква и друг въпрос - прави ли сме ние да се грижим за нашето българско население в Украйна. Естествено, че сме прави. И нека си припомним, че договореностите отпреди 20 години са били да не се използва Украйна под каквато и да е форма, за да се приближава НАТО до границите на Русия. И изведнъж се сменя тази договорка и се кани Украйна да заповяда в НАТО, Украйна да заповяда в ЕС. Русия няма да се съгласи с това. Не би се съгласил и който и да е на мястото на Путин. А ние трябва да се замислим по-скоро за това, ако не е Путин, какво би се случило.
- Какво би се случило, ако не е Путин?
- Биха могли да се развият по-лоши сценарии. Защото Русия няма да отстъпи под каквато и да е форма. За разлика от много анализатори - наши и световни, които искат да изкарат Путин човек неуравновесен, авантюрист и т.н., смятам, че подобни твърдения нямат нищо общо с реалностите. Путин създаде една нова държава, една нова доктрина за защита на националния интерес. Това е неговият път. Това е пътят на Русия.
- Трябва ли Европа да направи компромиси по отношение на санкциите към Русия и това ли е пътят към мира, който трябва да се извърви?
- Учудвам се, че се поддадоха на тази слабост. Използват оръжие за икономически натиск отпреди повече от 30 години. Това е глупаво, защото всички страдат - и западните икономики, и руската икономика се задъхва. България трябва да бъде страшно предпазлива, защото губи много, ако погледнем нашия интерес. Правилният път не са санкции, а преговори, които да доведат до решение.
- Каква трябва да бъде позицията на България по отношение на конфликта в Украйна?
- Позицията трябва да бъде много по-ясна, много по-смела, в смисъл трябва да отчитаме нашия ДДС, както се казва. Едновременно с това трябва да се съобразяваме с членството си и в НАТО, и в ЕС. Ние сме членове в тези два съюза - икономически и военен, не за да бъдем безгласни, а да защитим нашия интерес. А нашият интерес е да нямаме икономически трудности нито в отношенията си с ЕС, нито с Русия и да не ни се налагат санкции, които вредят на нашия интерес. Защото виждам, че санкциите спрямо Русия са и санкции спрямо нас, пък и спрямо други членове на ЕС. Така че нашата позиция трябва да бъде позиция, продиктувана от собствения ни интерес, а не против нашия интерес.
- В случая какъв е нашият интерес?
- Нашият интерес е да запазим спокойствие и да не слагаме пръст там, където скърца вратата.
- В България един след друг дойдоха държавният секретар на САЩ Джон Кери, външният министър на Великобритания Филип Хамънд и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Какво е обяснението за този интерес?
- В кризисни ситуации, каквато има сега, тези совалки са неминуеми. Идват да повдигнат малко нашето самочувствие, да не се чувстваме пренебрегнати, а ние го приемаме като покана за горещ танц. Трябва да охладим страстите си и да бъдем по-спокойни. Нека са добре дошли, но тяхното идване на крак при нас трябва да го използваме, за да постигнем интереси - и във военна област, и в икономическата, във всяка сфера. С една дума, да умеем да извличаме онова, което засега не ни се дава нито по линия на ЕС, нито по линия на НАТО. Говори се за някакъв координационен център, да си го кажем направо - става въпрос за команден център. Шикалкавенето, играта с думи не изяснява проблема. Това е моето мнение. Трябва да използваме всякакво посещение да разговаряме от позицията на нашия интерес единствено и само.
- Извинете ме, а каква е разликата между командния и координационния център?
- Координационен център съществува в рамките на една военна организация или съюз, какъвто е НАТО. Всяка държава членка има такъв център. Има едни хора, които координират плановете, военните учения и т.н. Командният център командва по време на конкретни събития. И оттук може да се направи тънката разлика, че един команден център се създава, когато се готви да командва нещо, т.е. някакви събития. А координационен център координира и в мирно време, и в тихо време, и в бурно време действията на съответните армии, които членуват в този съюз. Тоест една степен по-голяма опасност за нас е командният център от координационния. Събитията, които предстоят, са обезпокоителни и затова се създава такъв център.
- Има ли опасност държавата ни да се окаже плацдарм за операция в Украйна или срещу ИДИЛ, каквито опасения вече бяха изразени?
- За операции в Украйна - в никакъв случай няма да се съгласим, колкото и авантюристично да е мисленето на някои политици. Летища може да бъдат използвани, но дано са за други цели, например за нанасяне на удари по т.нар. Ислямска държава. Но за Украйна - не.
- Министър Ненчев каза, че ще изпълни докрай закона и ще преведе досиетата на военното разузнаване до комисията. Каква е гаранцията, че както ни обясниха в една секретна стая в тази комисия, ще бъдат опазени тайните на чуждите разузнавачи, които са работили за България.
- 25 години след началото на прехода да се възбужда тази тема в днешно време за т.нар. досиета, е твърде жалко. Крайно време е да се вразумим и да разберем, че тази материя трябва да се остави на една историческа памет. Т.е. на център за историческата памет, център за изследване. Стига с тези комисии. Тази комисия трябва да бъде закрита, и то незабавно, защото непрекъснато създава дискомфорт на цялото общество.
- Има ли опасност да се повтори сюжетът с „оня списък“.
- Той всеки ден се повтаря. Всеки ден излизат в пресата разни имена на т.нар. сътрудници на ДС от всички сфери на обществото. Това говори, че някога е имало държава и тази държава си е вършила работата, а сега се разгражда и по този начин отслабва.
Ще дам пример със съседна Гърция. През 1981 г. за първи в нейната политическа история идва социалдемократическо правителство на власт - ПАСОК, и решава да сложи край на тази тема след управлението на хунтата в Гърция. Символично изгарят досиетата като символ на помирението. Но това е само символично. Всъщност ги предоставя на специализираните си институции да се ползват от тях в интерес на националната сигурност на Гърция.
- Има ли признаци за поява на български вариант на СИРИЗА?
- О, да, има. Само да поясним, да стане ясно, защото досега никой не казва що е то СИРИЗА. Наричат я крайнолява коалиция, но абревиатурата означава Съюз за радикална промяна. Той обединява не само крайнолеви или само леви хора, а гърци, които искат коренна промяна. Това е проект на гръцкия народ, с който се противопоставя на политиката на ЕС - политика на богатия Север и бедния Юг. Тоест гръцкият народ вижда в СИРИЗА една възможност без особен политически нюанс - ляво, дясно, център - да се противопостави на тази политика, т.е. да защити националните интереси на Гърция и на гърците.
- Имате ли прогноза как ще свърши това противопоставяне?
- Мисля, че ще успеят да се противопоставят, в някакъв вид ще защитят интересите на страната си. Колкото до България, тук също има вероятност да се създаде нещо подобно. Обърнете внимание, СИРИЗА се съюзи с евроскептиците, партията АНЕЛ, а не с комунистическата партия, не с ПАСОК, не с гръцката левица. Така че това е проект на един народ, най-общо бих го определил като такъв.
- В България откъде би могло да се зароди подобно явление - от дясно, от крайно дясно?
- Сред младите хора, които не са обременени от клишета, от старо мислене, които не объркват желания и спомени от периода на социализма с периода на свободната пазарна икономика, с периода на либералната икономика. Хора, които са видели лицето на Европа - имам предвид хората, които работят там - един милион българи. Които са опитали и жилото, и меда и могат да мислят с главите си, да сравняват. Ще се роди някакво подобие на СИРИЗА. Неслучайно в Унгария върви дебат има ли място за ново държавно устройство и ново устройство на обществата освен капиталистическото, освен неолибералното. Да се замислим върху това.
Мобилна верси
RSS
