55947 | 12 май 2026 | 17:39

„Продължаваме промяната“ и ДБ са шумни и активни, но след раздялата си изглеждат много малки в парламента. „ПП плюс ДБ“ се нуждае от победи. Първият шанс – за президент на републиката

Въпросът каква опозиция ще има правителството на Радев и „Прогресивна България“ се очерта моментално след като станаха известни резултатите от вота. Защото силната власт се нуждае от силна опозиция – едно равновесие в демокрациите, което обикновено е добро за обществото. 

Стартът на новата власт бе безспорно респектиращ. Победата на ПБ е убедителна и потискаща политическите опоненти. Победа, каквато не сме виждали от близо 30 години. 131 места в парламента са сравними със 137-те депутати, които ОДС спечели през 1997 година след остра политическа криза, хиперинфлация и мутренски години, които белязаха за дълго целия български преход.

 
Смазващите победи, с други думи, са логични след катаклизми, извънредни събития или кризисни развития, за които се носи политическа отговорност. През 1997-а отговорността понесе БСП, която взе 67 места по-малко - ето какво бе съотношението между първата и втората политическа сила тогава: ОДС – 137, БСП – 58. Разликата бе голяма. По-нататък се подредиха ДПС – 19, БЕЛ – 14, БББ- 12 избраници. 

Сега водещата сила има 131, втората – ГЕРБ-СДС – 39, или близо 100 места по-малко! Разликата е гигантска. Следват ДПС с 21, ДБ с 21, ПП с 16 и „Възраждане“ с  12 народни представители. 
Както и да се четат тези данни, безспорно е едно: „Прогресивна България“ доминира категорично над опозиционни партии със скромно електорално влияние. 

И това не е всичко. Петте опозиционни сили не могат да образуват общ опозиционен блок никога. Никога! Сближаването им било акт на самоунищожение.

 
Причината е проста: те ще зачертаят основата за своето съществуване, която е заключена в две заявки: борба с корупцията и съдебна реформа, която следва да доведе дотам, че магистратите да са зависими само от закона. Не от политици, задкулисни играчи, разни нотариуси (с главно н) или джуджета. Всякакви маневри, които биха могли да доведат до подозрение за „сглобка“ в опозиционен формат, ще бъдат възприети от избирателите на ПП и ДБ като предателство.

С други думи, дали ПП и ДБ са „партии с отпаднала необходимост“, според израза на вицепремиера Иво Христов, зависи от тях самите, не от чужди квалификации. 

Радев им „измъкна“ буквално под носа победата, която за тях изглеждаше сигурна след протестите през декември 2025 година. Като прибавим раздялата, която силно разочарова привържениците им, ПП и ДБ са в нова ситуация. Адаптацията към нея е с променлив успех. Докато ГЕРБ и ДПС изглеждат суперконсенсусни, то ПП и ДБ са активни, шумни, скачат при всяка нередност, грешка, гаф, провокация. 
От сегмента на „промяната“ тръгна разплитането на случая със заместник - министърката Ася Панджерова, която, уличена в конфликт на интереси, подаде оставка. Ролята на опозицията в подобни случаи, безспорно, е безценна. 

ПП и ДБ много категорично критикуваха и предложените от ПБ мерки срещу инфлацията, като и от двете политически сили подчертаха, че вместо да доведат до по-ниски цени, те биха могли да ги тласнат нагоре. 
Законодателните идеи на властта ще минат цялата процедура и предстои да видим дали ще има корекции, съобразяване с възраженията, но по всичко личи, че ще минат. Отбой няма да има - ПБ има мнозинство, ДПС изрази подкрепа, ГЕРБ ги гласува в комисия. 

Противно на очакванията, че „Прогресивна България“ и ПП, и ДБ ще са по-близо едни до други и ще се съюзят за съдебните промени, докато ГЕРБ и ДПС ще бъдат остра опозиция, се случи обратното.

ГЕРБ и ДПС са във форма, в каквато не сме ги виждали отдавна, да не кажем никога – те са кротки и конструктивни спрямо Радев и ПБ.

Докато ПП и ДБ нямат друг избор, освен да са бодливи, атакуващи, а причината е на хоризонта – президентските избори. Това е първият им шанс да се докажат при новите условия, като са почти единствената политическа сила, която може да окаже някаква съпротива на ПБ на предстоящия вот. ГЕРБ и ДПС не могат и, изглежда, не искат.

„Възраждане“ са активна опозиция, но са и партията, която пострада най-много от появата на Радев. ПБ им остави  символичен електорат и ще трябва време, за да намерят нови теми, ниши, подкрепа. 

Големият риск пред ПП и ДБ е да загубят мярката на опозиционния патос, забравяйки защо Радев победи на 19 април убедително – защото след петгодишни лутания и крясъци българите поискаха да се сложи край на политическата суматоха чрез стабилна власт, не чрез „сглобки“ и временни решения.

Така, за да успеят през есента ПП и ДБ са длъжни да намерят три неща: баланс, кандидат и убедително обяснение защо се разделиха, след като отново ще играят заедно. 

Да, опозицията изглежда в нокдаун – и мълчаливата, и шумната.

Докато „Прогресивна България“ играе в широко поле, където може да се спъне само в собствените си грешки. Грешки, които, впрочем, започнаха, вмествайки се в рамката от 100 дни на изчаквателен и добронамерен толеранс.

В същото време се чува броенето едно, две, три....Ще се съвземе ли опозицията и кога?