29406 | 2 юли 2015 | 11:37

Търсят сметка за пропуснато хранене и липса на културни развлечения

Докато средната пенсия за миналата година у нас беше 338 лв., месечната издръжка на един затворник е около 750 лв.

Храна с енергийна стойност минимум 2622 калории на ден. Ябълки за десерт вместо вафли, защото сладкишите са вредни. Културни занимания в продължение на час и половина дневно, които да включват беседи, лекции и дискусии по материали от пресата, интернет, енциклопедии и радио- и телевизионни предавания.

Държавата е длъжна да осигурява всичко това на лишените от свобода и всяка нейна крачка встрани води до дела срещу затворите. Някои от тях стигат до Страсбург и България плаща солидни обезщетения за мизерията в килиите и за унизително отношение към осъдените.

Равенство

Колкото е издръжката на затворниците, толкова е и средната заплата на надзирателите - между 700 и 750 лв. А в средната пенсия влизат великденските и коледните надбавки. Въпреки това делата срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ продължават и само Пловдивският затвор е ответник поне по 5 иска за обезщетения, внесени в последните месеци.

Автор на три от тях е осъденият до живот за убийството на таксиметров шофьор Назъм Азис. Трагедията се разиграва в края на юни 2006 г. Тогава Азис и негов приятел се качват в таксито на Димитър Янакиев от Хасково и тръгват към Стамболово. По-късно трупът на шофьора е намерен с огнестрелна рана и става ясно, че Назъм Азис го е убил, защото тренирал да стане професионален килър.

Азис излежава доживотната присъда в Старозагорския затвор. Но тъй като е участник и в други дела, на 17 януари 2014 г. се наложило да бъде конвоиран до София. На тръгване от Стара Загора той закусил и получил 325 г хляб и 300 г пресен салам като суха храна за из път. Междинна спирка по пътя към София бил Пловдивският затвор, в който осъденият пристигнал следобед. Там вечерял, а на следващия ден и закусил. Когато потеглил към София обаче, не му бил даден пакетът с храна, с който да удовлетвори глада си, докато стигне до столицата. При пристигането в Софийския централен затвор мъжът съобщил, че е гладен, но оттам му отговорили, че ще трябва да чака вечерята. Двама затворници го съжалили и му дали филия хляб и сирене от донесените им от близки запаси.

Липсващ пакет за

из път струва 200

лева на държавата

След тази случка Назъм Азис завежда дело срещу Пловдивския затвор с аргумента, че вследствие на насилственото гладуване е получил главоболие, болки в стомаха, виене на свят, нерви и усещане за незачитане на човешкото му достойнство. Иска 500 лв. обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В хода на делото от затворническата администрация първоначално заявяват, че не са били длъжни да осигурят суха храна на осъдения за пътуването му, после сменят версията и започват да твърдят, че са му връчили хранителен пакет, но не успяват да го докажат. Заради лишаването от полагащите му се 2622 калории дневно Пловдивският административен съд постановява затворът да плати на Азис обезщетение от 200 лв. Претенциите на затворника да получи с 300 лв. повече са отхвърлени с мотива, че вследствие на гладуването не е установено „дълбочинното засягане на психическата сфера на осъдения и разрушаването на цели значими комплекси от създадените психо-емоционални връзки“.

Колкото до дневните енергийни нужди, справка в произволен калкулатор за хранителния режим в интернет показва, че мъж на 40 години с ръст 180 см и тежащ 100 кг се нуждае от 2477 калории дневно, за да поддържа теглото си. Иначе казано, 2622 калории на ден са солиден режим на хранене.

Назъм Азис има и други хранителни претенции към затвора. В последното заведено от него дело той твърди, че реалното меню зад решетките се разминава с предварително обявеното и за десерт вместо обещаната ябълка с тегло 150 г му давали екземпляр от този плод с размер на орех. Случвало се и вместо плодове управата на затвора да им „пробутва“ вафли. По трето дело срещу затвора в Пловдив той иска 1800 лв. като компенсация за мръсотията в килията.

Неизбежно ниво на страдание?

Друг убиец, но сериен, настоява да получи обезщетение за липсата на културно-информационни мероприятия зад решетките. Митко Харакчиев, който вече осъди страната ни в Страсбург за 9600 евро заради унизителните условия зад решетките, сега има по-скромни претенции към Пловдивския затвор. Той иска 1200 лв., за да компенсира липсата на културен живот, която го докарала до невъзможност да оползотворява „ефикасно свободното си време с градивни занимания, чрез които да се информира за случващото се извън затвора, както и да поддържа и не губи умението да води социални контакти и общуване с други хора“.

Харакчиев излежава доживотна присъда без право на замяна в Старозагорския затвор за убийството на двама шофьори на микробуси. В периода от 2010 до 2014 г. обаче той няколко пъти бил настаняван в затвора в Пловдив, защото трябвало да се явява в съда по други дела. В това време се водел със статут на „чужд делегат“ и не бил допускан до развлечения за затворниците като боядисване на яйца и изработване на сурвачки, нито пък имал радио или телевизор в килията, само веднъж инцидентно му позволили да използва спортната зала.

Според съкилийниците му след всеки отказ да бъде включен в културния живот на затвора Харакчиев първо се ядосвал, после се затварял в килията си и не разговарял с никого, въпреки че по принцип бил комуникативен човек.

Пловдивският административен съд отхвърли иска на Харакчиев, като се мотивира, че „породените негативни чувства у него по повод непредоставянето на ежедневни културно-информационни мероприятия в рамките на час и половина съгласно Закона за изпълнението на наказанията не са надвишили неизбежното ниво на страдание, присъщо за лишаването от свобода“.

Доста по-впечатляващ като цифрово изражение е искът на вече излежалия присъда за кражба Георги Йорданов, който претендира да получи 30 000 лв. от затвора, защото по време на престоя си там бил лишен от адекватни за неговото здравословно състояние условия. Йорданов твърди, че страда от заболяване, при което понякога нощем се изпуска по малка нужда. И въпреки че запознал управата на затвора с проблема си, бил настанен на легло на втори етаж над друг осъден. Това го карало да се притеснява всяка нощ, че може да загуби контрол над отделителните си функции и спящият под него да пострада.

След излизането си на свобода той е остойностил страданията си така - по 10 000 лв. за причинените му физически и психически проблеми и също толкова за потъпканите му човешки права.

На първа инстанция Пловдивският административен съд отхвърли иска му с мотива, че няма сигурни данни Йорданов да страда от подобно заболяване. По всички тези дела обаче предстои произнасянето на ВАС.

Коментар на „Преса“

Издевателство над държавата

Знаем, че дори и в затвора човек не трябва да бъде унижаван. Знаем че неведнъж осъдени иззад решетките осъдиха България в Страсбург за нарушени права. И всички вкупом им плащаме солидните обезщетения. Знаем и че Евросъдът задължи държавата да се справи с мизерията в килиите.

Да, човешките права на осъдените трябва да се спазват. Но в изброените случаи всички граници са надхвърлени. Пратените зад решетките, защото са убили, издевателстват над държавата. И над нейните граждани данъкоплатци.

Не получил храна за из път, ябълката му била малка, не можел да гледа телевизор и да общува със себеподобни?!

На фона на дереджето на законопослушния българин това звучи нагло.

Днес, когато възрастни хора, работили цял живот, бъркат по кофите, защото мизерните пенсии не стигат за нищо, вместо достойно да карат старините си! Когато хиляди семейства едва връзват двата края с една заплата! И потъват в дългове, за да изхранят децата си. Когато хората се кръстят да не ги стигне болест, непоета от клинична пътека, защото нямат пари да се излекуват!

На фона на общата мизерия държавата се грижи за осъдените. И всеки месец плаща за тях точно толкова, колкото дава на надзирателите им. При това равенство излиза, че в килията се живее по-добре.

И надзирателите протестират срещу унизителни условия

Надзирателите в затворите системно протестират срещу ниското заплащане и лошите условия на работа. „Където са затворниците, там работим и ние - в същите унизителни условия.

Но ние не водим дела срещу държавата за това, че не ни е осигурила сатенени чаршафи“, коментира председателят на Синдиката на служителите на затворите в България Иван Петров, който работи в ареста в Пловдив.

Според него начинаещ надзирател започва работа със заплата около 480 лв. и може да стигне до около 800, но след много години стаж.