16009 | 15 юли 2015 | 13:26
Германски съд осъди бивш офицер от СС, известен като „счетоводителя на Аушвиц“ на четири години затвор по смятаното за едно от последните дела за Холокоста, предаде АФП.
Оскар Грьонинг, на 94 години, остана невъзмутим, след като съдия Франц Компиш каза, че „подсъдимият се намира за виновен в съучастничество в убийството на 300 000 депортирани евреи, изпратени в газовите камери". За това престъпление той можеше да получи от 3 до 15 години затвор.
Самият Грьонинг не е убил никого, докато е работел в базирания в Полша нацистки лагер, но според прокуратурата фактът, че е конфискувал парите на новопостъпилите евреи, показва, че е поддържал режима, отговорен за масовите убийства.
Възрастният мъж, който бе изправен пред съда този април, призна, че чувства морална вина, но допълни, че магистратите трябва да решат дали действията му са били в нарушение на закона. По-рано този месец Грьонинг каза, че може да поиска прошка само от Бог, защото няма моралното право да иска това от жертвите на Холокоста.
Основният въпрос, който делото постави, бе дали хората, които са били малки брънки в нацисткия режим, но не са участвали пряко в избиването на 6 милиона евреи, са виновни за престъпленията, извършени по времето на Хитлер. Доскоро отговорът според германската съдебна система бе "не", пише в. "Гардиън".
Работата на Грьонинг в Аушвиц се състояла в това да събира вещите на изпратените там хора, които минавали през процес на подбор и след това били изпращани в газови камери. Той отговарял за проверката на багажа, събиране на банкноти, преброяването им и изпращането им до офиси в Берлин, където събраните средства спомагали финансирането на нацистката военна индустрия. Грьонинг е постъпил на работа в лагера през 1942 г., когато е бил само на 21 години. По собствените му думи тогава е бил искрено запален по нацизма.
Обвиненията срещу него се отнасят за периода май-юли 1944 г., когато 137 влака, превозващи 425 000 унгарски евреи, пристигат в Аушвиц. Най-малко 300 000 от тях са изпратени директно в газовите камери, пише в обвинителния акт.
Много германци днес искат темата с престъпленията на нацисткия режим да бъде приключена, за да се утвърди следвоенният демократичен образ на нацията. Някои намират за прекалено съдебното преследване срещу възрастни хора с влошено здраве за престъпления, извършени преди 70 години.
Подобен е и случаят с Грьонинг. Той е с крехко здраве и използва проходилка. Затова с оглед на здравословните му проблеми през май съдът реши да ограничи времето, което той прекарва в залата, до 3 часа дневно.
Преди няколко години прокурори от Франкфурт се отказаха да повдигат обвинения срещу Грьонинг и други бивши работници от Аушвиц с мотива, че няма пряка връзка между работата им и убийствата в лагера.
Техни колеги от Хановер обаче не се съгласиха с това, изтъквайки случая на Иван Деманюк, който е осъден през 2011 г. като съучастник в масови убийства, въпреки че липсват доказателства той да е извършил престъпление, докато е бил пазач в лагера на смъртта Собибор в Полша. Деманюк умира през 2012 г. в дом за възрастни хора в Германия.
Мобилна верси
RSS
