Автори: Теодора Йолчева, Росен Моллов
Жегите ще ни мъчат още десет дни, а след това ще настъпи захлаждане. Това прогнозира пред „Преса“ климатологът от Софийския университет доц. Георги Рачев. След изминалия юли с горещо и сухо време ще настъпи вълна на разхлаждане около 7-8 август. Очаква се тогава термометрите да показват между 25 и 30 градуса. Такива стойности ще се установят до края на месеца. „Това е типично за август време - меко, топло, подходящо за почивка на планина или море“, обясни доц. Рачев. В края на периода, както и в средата му, не са изключени леки превалявания, предупредиха метеоролозите.
Днес и утре те прогнозират двата най-горещи дни за годината. Очаква се температурите да достигнат рекордните за 2015 г. 40-41 градуса. Това обаче далеч не са най-високите температури, регистрирани в страната за периода от края на юли до началото на август. През 1916 г. в Садово са отчетени над 45 градуса, припомни доц. Георги Рачев. В Чирпан през 2000 г. са били измерени рекордните 44,2, а през 1952 г. - 44,5 градуса в Пловдив. „Не случайно тези дни са наричани от народа „горещници“. Според поверията по времето в края на юли се е гадаело каква зима ни чака. Ако температурите са много високи, значи зимата ще е сурова. Ако пък горещината не е голяма, значи студеният сезон ще е по-мек“, каза климатологът.
Причината за сахарската жега е вълна горещ въздух, идващ от Африка и Близкия изток, обясни за „Преса“ доц. Рачев. Най-горещо се очаква да бъде в Русе, Велико Търново и Сандански. Именно там е най-вероятно да бъдат отчетени 41 градуса. „България далеч не е единствената страна, която ще страда от топлината. В Ирак прогнозират високите дори за тези географски ширини 51 градуса“, каза още доц. Рачев.
Малко по-ниски стойности днес и в четвъртък ще бъдат измерени в София, Перник, Кюстендил и Габрово, където вероятните максимални температури ще са 33-35 градуса. В следващите два дни обаче над цялата страна остава в сила обявеният от Института по метеорология и хидрология на БАН жълт код за потенциално опасно време. Синоптиците препоръчват хората да не напускат домовете си, освен ако не е наложително, и да пият много течности. Особено внимателни трябва да са възрастните хора, децата, както и страдащите от хронични заболявания.
Добрата новина е, че в петък ни чака разхлаждане. Температурите ще спаднат с 5-6 градуса. Още от четвъртък вечерта ще започне влошаване на времето, на много места ще превали и прегърми. От неделя времето ще се стабилизира и седмицата от 3 до 9 август отново ще бъде гореща, с температури до 37 градуса. През този период в следобедните часове е възможно да има условия за образуване на купесто-дъждовни облаци и на места да превали.
Испанците борят жегите със сиеста
Когато в делничните дни жегата стане непоносима, работата на мозъка се затруднява и той има нужда от почивка. На това мнение е кметът на испанския град Адор във Валенсия Хуан Витория, който миналата седмица нареди на гражданите си задължителна следобедна дрямка между 14 и 17 ч, когато температурите достигат своя пик.
Грижовният градоначалник стана първият в страната, наложил като задължителна традиционната за Испания, Италия и Латинска Америка почивка, наричана от местните сиеста. Обичаят представлява обедна или следобедна дрямка в продължение на 20 до 45 минути. Самата дума, дала названието на краткия сън, идва от латинския израз hora sexta, който буквално се превежда като „шестия час“.
Някои историци твърдят, че испанската сиеста се заражда през XVII в., когато изморен от държавните дела и жегата местен владетел решил той и всичките му работници и близки да поспят, докато морът премине. Идеята толкова се харесала, че организираният сън постепенно се превърнал в традиция, а по-късно прераснал в национална черта на испанците.
Нивото на Дунав спада, връщат круизни кораби
Заради високите температури нивото на Дунав продължава да спада и пречи на корабоплаването по реката. През последните дни специалисти от Агенцията за проучване и поддържане на Дунав заедно със свои колеги от Румъния са пуснали в действие дълбачка, която да разшири и удълбочи плавателния път край Белене, съобщи вчера за „Преса“ шефът й инж. Павлин Цонев. Според него в сегашната ситуация на това място разминаването на кораби е почти невъзможно. Общо 4 прага са се образували от ниските води в българския участък на Дунав между остров Батин и Белене. Тук има вече опашка от кораби, изчакващи да преминат.
В сегашната тежка ситуация става реална възможността круизерите да стигат само до Никопол, заяви вчера за „Преса“ шефът на дирекция „Речен надзор-Русе“ към агенция „Морска администрация“ капитан Иван Жеков. През миналата година луксозните пасажерски кораби слизаха до делтата на Дунав. „Това ще донесе сериозни загуби на туристическия бизнес в Русе, където се очакваха рекордните 430 круизера, а пикът на плаванията им е точно през юли и август“, призна Жеков.
Глоба до 15 000 лв. за нарушения при работа в горещините
Работодателите трябва да съобразяват режима на работа с жегите и да вземат съответните мерки, за да защитят здравето и живота на кадрите си. В противен случай ги заплашват глоби от 1500 до 15 000 лв., припомниха от Главната инспекция по труда. Мерките са най-различни - от охлаждане и климатизиране на помещенията, през осигуряване на щори и сенници до промяна в работното време, за да не се работи на открито в най-големите горещини. Осигуряване на по-чести почивки, подходящо работно облекло и разхладителни напитки също са сред нещата, които работодателите могат да предприемат.
Допустимата норма на температурата на въздуха на постоянни работни места в работните помещения е не по-висока от 28° - за лека и среднотежка физическа работа, и не по-висока от 26° - за тежка физическа работа. При определени условия тези стойности може да стигнат до 31°.
Засега 2014 година е най-топлата за Земята
2014 година бе най-горещата година за Земята от 1880 г. насам, когато учените започват да водят статистика за температурните стойности.
Според Американската метеорологична служба миналата година градусите са били с 0,68 над средните за сезона температури. Въпреки че тези стойности изглеждат пренебрежими, те издават климатични промени, които все по-често водят до тревожни аномалии.
Най-високата температура в света - 56,7 градуса, е измерена през 1918 г. в Долината на смъртта в Калифорния. Тя е част от пустинята Мохаве, най-сухата и най-горещата област в Северна Америка. Американският щат и тази година се оплаква от незапомнени суши и убийствени жеги. Рекорд за температурна амплитуда в населено място държи сибирското село Оймякон. През 1933 г. там са измерени минус 71 градуса, а през юли 2010 г. живакът удря 34,6 градуса. Село Верхоянск и столицата на Сибир Якутск са другите две места на Земята, където температурните разлики надвишават 100 градуса.