6986 | 11 ян. 2026 | 18:23

Недопустимо преустановяването за неопределено време на дейността на конституционно легитимиран орган, какъвто се явява главният прокурор, мотивират се апелативните магистрати

Поредните два съдебни състава на Софийския апелативен съд потвърждават легитимността на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор. Това става ясно от справка в системата за електронно правосъдие.

В средата на месец декември 2025 г. два тричленни съдебни състава отговарят положително на постъпили от Сарафов искания за възобновяване на наказателни дела. 

Едното искане е свързано с одобрено от Районния съд в Радомир споразумение по дело за причиняване на катастрофа, по което Сарафов настоява за възобновяването на съдебния процес и налагането на по-тежко наказание на обвиняемия. Съдебният състав – Вера Цветкова-председател и членове Илияна Стоилова и Анелия Игнатова, приемат, че с оглед две решения на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет – от м. юни 2023 г. и от м. септември 2025 г., Сарафов е напълно легитимен и.ф. главен прокурор. Съдиите приемат, че приетите през януари 2025 г. поправки, регламентиращи шест месечните срокове за изпълняващите функциите председатели на ВКС, ВАС и главен прокурор, действат занапред, т.е. не се отнасят до казуса със Сарафов, тъй като това изрично не е уточнено с преходни и заключителни разпоредби от вносителя на промените в парламента – депутатите от „Продължаваме промяната – Демократична България“.

Съдебният състав излага и още един, ключов мотив в подкрепа на легитимността на обвинител №1, който може да се приеме за проява на държавническо мислене от страна на апелативните магистрати, а именно: „Поначало е недопустимо преустановяването за неопределено време на дейността на конституционно легитимиран орган, какъвто се явява главният прокурор, поради прекратяване или изтичане на мандата на избрания такъв и неизбирането на нов по предвидения за това ред. Доколкото главният прокурор има и самостоятелни правомощия, сред които и да изготвя искания за възобновяване, такава празнота би била и против интересите на правосъдието“.

Друг състав от Апелативен съд – София – Румяна Илиева – председател и членове Калинка Георгиева и Иванка Шкодрова, също се произнасят в полза на искане от главния прокурор за възобновяване на дело, решено от Районен съд – Ботевград. Прави впечатление, че съставът изобщо не коментира наложената от състави на Върховния касационен съд противоречива съдебна практика, относно исканията на Борислав Сарафов да се възобновяват наказателни дела. В случая съдът директно приема искането за основателно, на база изложените мотиви по конкретния казус – неплащане на издръжка и възобновява делото. 

Двете съдебния решения на два различни състави на Апелативния съд в столицата, далеч не са първите, с които магистратите приемат легитимността на и.ф. главен прокурор, която поне в частта по правомощията му да иска възобновяване на наказателни дела бе оспорена в началото на октомври 2025 г. от два състава на Наказателна колегия на ВКС. На 10 декември 2025 г. съдебният състав – Вера Цветкова, Илияна Стоилова и Анелия Игнатова, вече се произнесоха по други две дела, образувани по искания на и.ф. главен прокурор. Миналата седмица се разбра, че в последните работни дни на миналата година и състав на Апелативен съд – Варна, пък е сезирал Конституционния съд, с искане да тълкува създадения правен казус. От мотивите на апелативните магистрати от морската столица се разбра, че през годините е имало три произнасяния на конституционните съдии, при които категорично се приема, че законови промени не могат да имат „обратно действие“, какъвто по същество е и ситуацията с и.ф. главен прокурор и „ад хок“ поправката отпреди година, която изведнъж въведе времево ограничение на „временния“ мандат. Депутатите обаче бяха пропуснали да уточнят изрично какво се случва със заварените случаи. Поради това и Прокурорска колегия на ВСС, напълно правилно и юридически издържано, потвърди своето решение за продължаване на мандата на и.ф. обвинител №1 и след 21 юли 2025 г. 

Въпреки, че съдебни състави се произнасят в полза на Сарафов, прави впечатление, че тези решения не срещат същата гласност и медиен отзвук, спрямо решенията на други съдии, които пък отказват да гледат искания на временния главен прокурор. Точно този момент показва, че спорът не е толкова юридически, колкото политически, което пък поставя опонентите на Борислав Сарафов в съдебната система – определени съдии в удобни проводници на лобистките интереси на политически и адвокатски кръгове.