24343 | 11 септ. 2018 | 15:18

Царица Йоанна успява да вземе тайно два предмета – единственото копие от филма с погребението на Цар Борис ІІІ. Вторият предмет е екземпляр от тома, посветен на 25-годишнината от царуването на Н.В. Цар Борис ІІІ

Получавало ли е царското семйство издръжка от комунистическата държава?

Този въпрос отново излиза на дневен ред след публикация, че България е платила на наследниците на цар Борис III 20 милиона лева при екстрадирането им от страната като обезщетение за отнетото му имущество.

В отговор Симеон II отново заяви, че това са груби лъжи.

Какви са фактите?

На 16 септември ще се навършат 72 г. от деня, в който последното българско царско семейство напуска страната принудително.
Ден преди това, на 15 септември 1946 г. 26-ото Обикновено народно събрание обявява България за Народна република. На референдума, проведен на 8 септември, 95 % от българите гласуват против монархията и така в страната се установява република.

Три години по-рано целокупният народ лее сълзи и трупа цветя пред ковчега на отишлия си без време Цар Борис III.

В продължение на две години след комунистическия преврат царското семейство живее на практика под домашен арест във "Врана" в страх за живота си, зорко следено. Царицата майка, царят и княгинята са заставени да останат в България, за да се предотврати народното недоволство.

След референдума временен председател на републиката става председателят на парламента Васил Коларов.

Още на следващия ден след обявяванета на България за република правителството на Кимон Георгиев дава ултиматум на съпругата на починалия български монарх Борис ІІІ в рамките на 24 часа да напусне завинаги пределите на страната, заедно с невръстните си деца - деветгодишния цар Симеон ІІ и 13-годишната му сестра княгиня Мария-Луиза.

Царицата решава да замине за Египет.

Началникът на кабинета на председателя на Министерския съвет Алтънов съобщава на царицата, че на следващия ден има два парахода за Египет. Единият заминава след 3 дни, вторият – след седмица и пътува през Одеса.

Царица Иоанна избира първия кораб.

Любопитен е фактът, че когато се урежда паспорт на изгнанническото семейство, валиден само за 3 месеца, Георги Димитров казва: „Сега сме квит с Борис”. Дълги години тоталитарната пропаганда упорито крие, че цар Борис ІІІ лично се е застъпил пред нацистките власти за спасяването на Димитров в Лайпциг.

На 16 септември в 16 часа царското семейство тръгва с автомобил от Врана.
Княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис Трети, казва на царица Йоанна: "Това ми напомня на бягството към Варен” (през юли 1791 г. крал Луи XVI и Мария-Антоанета с децата си бягат тайно от Тюйлери, за да се спасят от революционерите, които все пак ги залавят и обезглавяват).

"Знаехме, че тръгваме. Накъде? Не го разбирахме. Мама каза: „Тръгваме”. И си оставихме всичко. За 24 часа си оставихме и кучета, и коне, и играчки. Всичко! Не беше лесно. Голям зор изкарахме в Египет. Но Слава богу – и го казвам с големи букви – оцеляхме. Благодарение на майка ми станахме хора – Симеон и аз", разказва княгина Мария-Луиза години по-късно.

Локомотивът и двата вагона с царското семейство тръгват от гара Казичене, придружавани от съветски конвой. Въпреки страха от репресии, на гарите по пътя се чуват думите на хората към Йоанна: „На кого ни оставяш".

Комунистическата пропаганда обявява, че царското семейството ще получи 5 милиона лири стерлинги след напускането на страната. Царицата и децата ѝ никога не получават тези пари. Но мълвата за тях се носи и след 1989-та година.

Докато е премиер, Симеон Сакскобургготски разпорежда на финансовото министерство да провери дали в периода 1946-1955 г. е гласуван бюджет за издръжка на царското семейство.
През 2004 година по нареждане на финансовия министър Милен Велчев архивари проверяват дневника на Георги Димитров, за да видят дали има данни държавата да е изплатила големи помощи при заминаването на царското семейство. Не са открити документи за изплатена издръжка на царица Йоанна и децата ѝ при напускането им на България, както и превеждане по-късно на суми за образованието на децата на цар Борис Трети.
Днес прессекретариатът на Симеон Втори обяви, че през 1946 г. царското семейство си е тръгнало само с 800 долара.

През 1946 година семейството тръгва с няколко куфара и каси с лични предмети. „Всички мебели, килими, спомени останаха там. Реших да оставя най-скъпите предмети… Исках да зная каква стойност да придам на съветската покана да взема със себе си всичко, което искам. Те се опитваха да създадат една позорна пропаганда за „грабителската алчност” на Царицата с цел да я съсипят в лицето на общественото мнение, което не преставаше да проявява своята привързаност към короната… Оставих всичко, което най-много обичах”, разказва години по-късно Царица Иоанна. Тя изтъква и втора причина – страхът й, че интендантът Расуканов ще бъде обвинен и може да плати с живота си за липсите, които комунистите произволно биха констатирали. В София остават и книгите й.

Царица Йоанна успява да вземе тайно два предмета – единственото копие от филма с погребението на Цар Борис ІІІ, което е запазила, докато комунистите са унищожили всички други копия. Вторият предмет е екземпляр от тома, посветен на 25-годишнината от царуването на Н.В. Цар Борис ІІІ, която се изпълва на 3 октомври и която Царят не доживява. Това издание също е унищожено.

Локомотивът и двата вагона с царското семейство тръгват от гара Казичене, придружавани от съветски конвой. Властите забраняват на прокудените да тръгнат от града, страхувайки се, че това може да предизвика безредици. Въпреки страха от репресии обаче, на гарите по пътя се чуват думите на хората към Царицата и Симеончо, както народът обичал да нарича малкия Цар: „На кого ни оставяш?”.

На гара Свиленград влакът се забавя, тъй като машинистът слиза и категорично отказва той да бъде този, който ще изведе Царското семейство от България.
Два часа чакат турски локомотив, който да изведе влака от България на път за Истанбул.

На следващата сутрин влакът пристига в Истанбул. Семейството се качва на турския кораб „Аксу”. Царицата признава, че едва тогава, след 2 години на страхове, най-после се чувства в безопасност заедно с децата си.

С кораба "Аксу" Йоанна с децата пристига в Александрия, Египет, където са нейните родители - италианският крал Виктор Емануил Трети и кралица Елена (б.р. - На 2 юни 1946 г. в Италия се провежда референдум република или монархия, в който над 54% подкрепят републиката и кралското семейство напуска страната). Там остават 5 години. 

След сватбата на Симеон II с доня Маргарита Гомес-Асебо през 1962 г. Йоанна се установява в прочутата вила "Янтра" в Ещорил, Португалия.

Така Симеон Сакскобургготски напуска България, без никога да е абдикирал от престола. Някои смятат, че референдумът е противоконституционен и нелегитимен, защото не е проведен в съответствие с действащата в страната Търновска конституция, която не предвиждала промяна на формата на държавно управление.

През 1993 г. Йоанна се завръща за първи път в България след 47 години изгнание, придружена от дъщеря си Мария-Луиза. Посрещната е от стотици хиляди българи, които скандират името ѝ и това на Симеон.

На 28 август, когато се навършват 50 години от смъртта на цар Борис III, Йоанна се покланя пред гроба му в Рилския манастир.

Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада - в църквата „Св. Франциск“ в Асизи, където е венчана. До последния си ден е обичала България и винаги я е наричала „моята втора родина“.

Симеон ІІ се завръща в България за пръв път през 1996 г. след 50 г. изгнание, посрещнат с цветя, национални знамена и възгласи „Искаме си царя!”. „Това беше може би най-големият емоционален шок, който съм изживявал. Петдесет години бях бежанец и, понеже ги броях точно, - 49 години и девет месеца в изгнание! Бях дълбоко трогнат от факта, че съм отново в Родината си”, припомня си Негово Величество в едно интервю.

Оттогава темата за царските имоти и царското наследво не спира да провокира общественото мнение.
Днес българската държава води дела със Симеон Сакскобургготски, с които отнема един по един т.нар. царски дворци.

Фактите: Симеон II е цар на България от 1943 до 1946 г.
Заради ненавършено пълнолетие от негово име управлява регентски съвет.
От 28 август 1943 г. до 9 септември 1944 г. в него влизат регентите княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, а след Деветосептемврийския преврат от 1944 до 1946 г. – представителите на Отечествения фронт (ОФ) Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски.
Тримата регенти, голяма част от министрите на последните три правителства, депутати, генерали от българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна управляваща класа на България през войната са екзекутирани след присъди от така наречения „Народен съд“ през февруари 1945 г. („Кървавия четвъртък“).