11206 | 20 окт. 2021 | 10:51

Инвестиционният процес в строителството продължава да е затруднен от административните тежести в страната, каза Терзиев и посочи, че времето за получаване на разрешение за строителство в Германия отнема 55 работни дни, докато в България - 650

Оскъпяването на крайния продукт в строителство ще е над 25 процента, защото между 60 и 70 процента от стойността му са материали, които с изключително бързи темпове поскъпват, прогнозира в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев.

Той изтъкна, че поскъпването на материалите през последната година е между 30 и 100 процента, като ръстът на цените на металите е над 100 процента, на бетона е 30 на сто, на топло- и хидроизолации - около 40 процента. Същевременно се увеличават и разходите за заплати, които трябва да се предвидят от работодателите в строителството, за да се предотврати изтичането на кадри в други европейски страни, допълни Терзиев.

Инвестиционният процес в строителството продължава да е затруднен от административните тежести в страната, изтъкна Терзиев и посочи, че времето за получаване на разрешение за строителство в Германия отнема 55 работни дни, докато в България - 650 работни дни. Ако не направим нормативни промени, ще изгоним всички външни инвеститори, коментира Терзиев.

Председателят на Камарата не изключи фалити в бранша заради кризата. Сега има случаи, при които са подписани за частни поръчки договори с аванс, при които се гарантира цена напред, и в момента за тези фирми е по-изгодно да се откажат и да фалират, отколкото да продължат да работят, каза Терзиев. Той даде пример с фирма, която планира да строи голям строителен обект от жилищното строителство и е готова да плати половин милион лева неустойка, но да не продължи да работи при тези цени, за да не фалира.

Строителният бранш посреща предстоящия си празник - Димитровден, не особено комфортно, допълни Терзиев.

Председателят на Камарата подчерта, че браншът се нуждае от по-специфични мерки за подкрепа, които вече успешно се прилагат в Испания, Германия, Румъния, където е създадена нормативна практика за начина на компенсация на увеличението на цените в строителството заради повишението на енергийните и други цени. Ако се създаде механизъм, при който на всеки етап се актуализират основните ценови компоненти, които формират цената на строителния продукт - на горивата, материалите, почасовите ставки, минималната заплата, на механизацията, може да се получи реалната цена на строителния продукт към днешна дата, коментира Терзиев. Това ще е в подкрепа не само на бизнеса, но и на общините и държавата, и ще им даде възможност да определят релевантни цени. Механизмът може да важи и при понижаване на цените, което съответно ще доведе до поевтиняване на продукта.

Председателят на УС на КСБ даде пример с германските стандарти в строителството, като отбеляза, че там всяка година се обявяват новите цени за сектора и допълни, че подобен стандарт трябва да важи и за държавата и общините. Терзиев напомни, че преди години подобен стандарт е бил въведен с така наречените Единни трудови норми в строителството, където са заложени множество параметри, които общо дават определената цена в строителството. От Камарата са поискали среща със служебния премиер, на която да бъде намерен механизъм за индексация на вече подписани договори с публичните възложители в строителството, като за проектите с евросредства ще трябва да се поиска и разрешение от ЕК.

В Централния професионален регистър на строителя на Камарата се запазва относителен баланс на фирмите, които по някаква причина прекратяват дейности и на новопоявилите се, коментира Терзиев. Той допълни, че за последните две години фирмите, вписани в регистъра с право да изпълняват строително-монтажни работи в България, са се увеличили от 4600 до около 6500.

Хроничен е проблемът с разплащането от страна на държавата и общините със строителните фирми, като сумите продължават годишно да са около 200 млн. лева, при това в условия на криза. Освен 900-те милиона, които се дължат за пътната поддръжка.

Строителният бранш възлага надежди на средствата по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. По изчисления на Камарата се очаква между 25 и 30 процента от "Зелената сделка" да е делът, който трябва да се изпълни от строителните фирми, каза председателят на КСБ.