12528 | 18 дек. 2014 | 18:43

Представете си секс в зимния кошмар, под дебелите китеници

Микроскопичен намек

Декември е благоприятен за сексуални открития. Някои сексолози - изключение прави прекрасната Кобилкина - твърдят, че лятото по-често сваля прашките. Понеже слънце, море, купон. Или май - ухае на пролет и на желание. Според нас всеки месец има прелест. Любовта в нейния конкретен изказ не познава сезоните (и циклите). Сексът е денонощно, годишно, доживотно занимание за любопитковци, да ги наречем така. Поради социалния статус сезонните преобладавания отпаднаха. Кеф ти парно, хотели, скъпарски апартаменти, кеф ти Банско или Боровец, където пистите са винаги повече от една. За разлика от нашите деди. Представете си секс в зимния кошмар, под дебелите китеници. Кой ще ти кипва вода, кой ще позачисти съответните терени. Така е. Българинът е зачеван в ароматно-природно състояние на участниците. Някои от тях са се къпали веднъж в годината. В реката по Еньовден. През този месец заработват особеностите на празничния секс. Първо, настроението се повдига, добавките на тестостерон се увеличават. Те навестяват тайните складове на оптимистите. Второ, фантазиите винаги се разгръщат, когато няма работно време. Декември е пълен със свобода. За жалост, работи и друга теория: празниците потискат либидото, разсейват го със съответните задължения, подаръци, ритуали, досадни присъствания, честитки и други формалности на родово-фамилния конструкт. Но ние, както и прекрасната Кобилкина, не уважаваме сексуалния песимист. Той не ни интересува, защото е нискоенергиен. Оптимистът вижда в декември повече приключение. Защо? Защото зад привидните ритуали, зад брачните окови, зад пространството на тъщата и други потискащи фигури оптимистът съзира, а често предизвиква кражбата. При това има прекрасна защита. Божественото послание на Коледа с неговите шейни, ангъл белси, езическо-християнското отдаване на групата, не на индивида. По Коледа никой не пипа. Само си осигурява кражбата. Как? Къде? При какви обстоятелства?

Покрай постните Бъдни вечери, коледни дажби и новогодишни разгули нараства желанието за повече близост, тъкмо то поднася изненади. Особено за онзи, който е готов да ги открива. Невинната целувка понякога съдържа повече послание от пожеланието за здраве, берекет и по-малко данъци през следващата година. Роднинските сбирки може и да са невинни, но все ще се намери някой да ги опорочи. Дъщерите на нашите приятели, например. Освободени от тягостната си девственост, шестнайсетгодишните с разширените лупи улавят най-атрактивния, може да е братчедът, чичото, лелинчото или други издънки. Днешните шестнайсетгодишни не са вчерашните. Сексът за тях няма кой знае какво значение, затова го практикуват често. А майките не внимават.

Мои приятели забиват дъщерите на мои приятели по правилото на осигурената защита: зад привидната морална норма на другарството цъка часовникът на изкушението. Цъка играта. Цъка малкото престъпление, което след празника става голямо. Макар че какво голямо може да има в една консумация. Най-много и най-дашно цъка купонът на фирмата. Банкетът открай време е зареден с откровения и открития. Прекрасната Кобилкина още не е изследвала природата на общото тържество - но тя е млада, затова е съсредоточена в индивидуалната любов и технология, засега; има време да надникне и в колективните форми. Тъкмо те предлагат по-прякото откровение. След речта на шефа, след наградите за добра работа през годината, след паричните (постоянно намаляващи) стимуланти идват танците. Идват леките, невинни докосвания. Но идват и по-смислените, по-дълбоките впримчвания. Хиляди сексуални връзки са заченати на купони. С какво групата стимулира откровенията? С първата възможност да притиснеш обекта, който си сънувал толкоз време.

Няколко жеста разкриват без думи желанието. Дори и изборът да не е мотивиран предварително, моментът е назрял. Отзивът на чувствата укрепва колектива. Така да се каже, дори едно не толкоз твърдо „да“ втвърдява групата. Пък вече си пернал/ пернала една-две водки. Алкохол, танци, приглушена светлина, обсъждане на успешни проекти - това стимулира. Широкоскроените шефове или се правят, че не виждат как се втвърдява колективът, или участват в процеса. Днешните сбирки са сменили интериора, не природата си. По същество те приличат на онези гигантски новогодишни тържества на работническо-селската класа, когато жените масово се навиваха. Да не говорим за страховитите осмомартенски банкети, когато изяждаха самците.

След страничното плаване женените акостират край семейното огнище. За родово-причинната радост работи ненормативното изживяване, абордажът на чуждия кораб полюлява настроението, изпълва с вторично блаженство семейната трапеза и другите там атрибути. Така постепенно идва Нова година. Кой каза, че декември е май? Тук, в този огласен от заря и викове празник, в тази поредна декемврийска еуфория заработват всички тънкости на колективното начало. Само семейните и до гроб верните са принудени да играят. Много по-свободни са неангажираните. В новогодишните нощи на човечеството е заченато много човечество, ей богу. Макар че в последно време по тия места препоръчват презерватив. Внимание! Тъкмо в тази нощ заработват три бомби със закъснител. Първо, да си се натаралянкал под или над козирката. Шпиртът, както казват по-грамотните, реже всяка възможност, реже въжетата, абордажът - невъзможен.

Второ, същата гадория върши голямото плюскане. Ако сте решили да се отдадете на деликатесите на масата, не си правете труда да опитвате деликатесите на плътта. Макар че всичко е месо. Трето. Нова, непозната преди трийсет години бомба. SMS от любимата. Защитете се предварително, за да не го получите точно в този момент. Изключете невинно телефона си, не отваряйте @. И вие не пращайте. Не правете това, ако уважавате нормата. Макар че жена ви сто на сто се казва другояче.