20075 | 28 апр. 2015 | 12:22

При нашата бедна издателска практика проблемът се смъква на друго ниво, най-ниското: битовото.

Ново телевизионно предизвикателство нахлу в ефирното пространство. БНТ не ни призовава да показваме мускули, сакрално синтетични овали, не ни призовава да се правим на перки, да дуем гласове. Даже няма да готвим. Ще пишем. Роман. Зрителят трябва да освободи писателя у себе си.

Най-после едно духовно предизвикателство обикаля българската ефирност, подканва ни

да разкрием потайни дарби

които се потулват зад перки с анаболи, гласове с диалектни подробности и зад пържен лук. Над манджата и уменията на кулинарите ще се появи продукт от по-висока материя. Очаква се духовна храна. Това е първото послание.

Второто ни задълбочава в себе си. Вместо да изписват вежди, да посещават д-р Енчев или студиата за много дърдорене, сега зрителите ще трябва да посетят студиото на вглъбението, на личното си пространство, в което да открият къде по-смислени занимания: БНТ ни внушава, че в душата ни работи по-велика лаборатория от който и да е салон за разкрасяване. Внушава ни, че можем да бъдем по-дълбоки. Нужна е малко смелост, за да изнесем вътрешното си съдържание на показ. Ще се мери творчество, нова форма на обществено присъединяване към културни ценности.

Независимо какви крайни продукти ще попаднат в журито, БНТ и издателство „Сиела“ ни поставят задачата да творим, следователно да мислим, да извайваме

сюжети, образи, конфликти

Да ровим в съкровищата на езика, не в козметиката на мола. Да се отдалечим от видимата суета и да се вмъкнем в личните си находки, които така или иначе дремят. Идеята ни прави не само участници в литературен конкурс, прави ни по-щедри към собствените ни хуманни полета: ще жънем думи. С целия риск на заниманието, то така или иначе ни прави задача. Дори и крайният продукт да не е толкоз художествен, самото занимание си струва, защото ни очертава по-високи критерии. Опитът е вече постижение.

Надарен или не толкоз надарен от господа с дарба, зрителят ще се вмъкне в друго пространство, тъй различно от конкурсите за красота, пеене, надсвирване или пиле жулиен с хрупкава коричка и сос от манатарки - ще се вмъкне, плахо или не, в собствената си кулинария от стойности. Дали ще ги овкуси за признанието на журито, не е толкоз важно - победителят така и така ще бъде само един. С други думи, второто предизвикателство е в самото участие. В принципа на съревнованието, стимулирано още от древните гръцки или римски атерини на словото.

Книгата постепенно напусна духовния Олимп

по разбираеми причини, светът тръгна да се бута в интернет, да се образова от програмите му, да прави справки в Гугъл, да се изразява по-бързо. Технологиите промениха не само природата на книгата, но и нейния изказ.

Тренирани от чатенето и другите бързи връзки, младите избутаха епитетите, например. Изразяват се по-ритмово. Недолюбват подчинените изречения или относителните местоимения. Така те върнаха на съвременния писател собствената си нова изказност. Литературата днес е по-динамична от всякога. Затова конкурсът на БНТ ни дава още една възможност - да се учим на повече скорост, на повече темп в мисленето, писането, общуването. Няма как

победителят в конкурса

да пише като възрожденец. Няма как писателят, ако иска да не остане в миналото, да не се учи на клавиатурна техника: лаптопът е старата пишеща машина „Ерика“ с електроника.

Вероятно този смислен и духовно прицелен конкурс ще разнищи битието на днешния писател и ще мотивира повече интерес за оцеляването му. Телевизията не уби радиото, интернет не уби книгата. Светът продължава да издава литературни творби и в джобен формат, и в луксозни формати въпреки съществуването и множенето на електронните книги.

При нашата бедна издателска практика проблемът се смъква на друго ниво, най-ниското: битовото. Българският писател крее, финансово агонизира. Ако за един роман, писан две или пет години, вземе хонорар две хиляди лева, пак добре. Да благодари на господа или на издателя, който крие реалните тиражи. Веднъж Антон Дончев ми се обажда: „Митко, можеш ли да разбереш в какъв тираж е пусната книгата ми?“ Отговорих: „Учителю, това е световна тайна.“

С други думи, днес да си писател в България, не е престижно. Освен извън печалбата, е и извън прожектора.

Рядък екземпляр за копаене на думи

рядък гост в телевизиите, рядък експонат в аналите на духовното. Той е някакъв пришълец, нежелаещ - нито способен - да се вгради в новото културерзацно състояние на обществото. Сред принизените критерии. Във витражите на масовото.
„Освободи писателя в себе си“ трябва да освободи още нещо: умението да оцелееш, да освободиш повече енергия за благополучие по всички етажи на това понятие. Победителят може да бъде възвисен, както и унижен. Смачкан от разместването на стойностите, от хейтърските коментари, които са на всяка манджа меродия, съсипан от временния интерес, от изкачения връх, откъдето съдбата обича да събаря.

Какво е бъдещето на писателя в родни условия? Дали конкурсът няма да сътвори горчива биография? Да смъкне мечти? Да дегероизира победителя? Когато трудът на един творец се обозначава като временен бон за лично ползване и обществото не страда от този факт, заплатата на един шофьор на градски автобус ще бъде винаги по-висока от хонорара на който и да е духовник!

Златото на таланта не може да достигне

златото на Златките

Преслава е по-сита от Антон Дончев. И повече я търсят - във всяко отношение. Тя е обемната съвременна белетристика за масово четене. Вярно, интересът обещава повече пазар. Дано идеята на „Освободи писателя в себе си“ да коригира обстоятелствата. Който обича да хвърля салфетки в „Син сити“ - да хвърля, който обича книгата, да пише, да чете. За всяка стока има сергия.

Нашият труженик в духовното трябва да възприеме, че произвежда стока. Световна характеристика, от която творците не се срамуват. Да, книгата освен всичко друго е и пазарен продукт. Иска реклама и други хватки. Вярвам, че идеята на БНТ и на издателство „Сиела“ съдържа - съзнателно или не - и такъв стимул: да рекламира предварително един продукт, който поне в първите месеци да бъде печеливш. А някои печалби, както е известно, не се измерват с карати или с ваянията на д-р Енчев. Сигурно затова съществува изкуството.