На 8-ми септември се отбелязва един от големите църковни празници - раждането на Божията майка, света Дева Мария. Нарича се също Рождество Богородично или Малка Богородица.
Това е един от Богородичните празници в православния календар през годината заедно с Въведение, който се отбелязва на 21 ноември, Благовещение – на 25 март), Успение – на 15 август, и др.
С днешния празник е свързан и друг - Зачатието на света Анна, който се отбелязва на 9 декември и е посветен на зачеването на света Дева Мария от майка ѝ - св. Анна.
В Библията не се споменава за раждането на малката Мария, но преданието е запазило някои сведения, например имената на нейните родители Йоаким и Анна.
Обикновено Църквата чества светците в деня на тяхната смърт, но свети Йоан Предтеча и Дева Мария са изключение заради изключителната им роля в историята на Божиите действия за изкуплението и спасението на човечеството.
Указания за рождество Богородично има от св. Иоан Златоуст, а през 5 век за него се споменава в служебника на Геласий, когато епископът на Константинопол Анатолий написал стихири за Рождество Богородично.
„Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.“/песен, която се пее на празника/
Бащата Йоаким бил добродетелен и заможен човек, но той и съпругата му Анна били нещастни, защото си нямали деца. При евреите това се смятало за голямо нещастие, понеже бездетните родители нямали надежда да имат за свой потомък очаквания Месия.
Двамата добри съпрузи дълги години усърдно се молили на Бог да ги дари с рожба. Анна дори дала обет, че ако ѝ се роди дете, ще го посвети на Бога.
След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Исус св. Йоан Богослов.
Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт – т. нар. Успение (Голяма Богородица, празник, който отбелязваме всяка година на 15 август). В пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната и плащеница.
Според православната традиция Богородица е починала и погребана в Йерусалим, а според католическата – в Ефес.
Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и като покровителка на родилките и децата. „Малка Богородица“ е особено почитана от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им. В нейна чест омесват и изпичат голяма богородична пита или малка, намазана с мед, наречена „богородичен хляб“.
Стопанката на дома не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома. Сутринта тя меси голяма пита -”Богородичен хляб”. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до 4-ия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, която е отрупана с цветя.
Според народния обичай се вари жито, което най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след което се раздава за здраве. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, заедно с дрехи и пари. На Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, защото се приема, че Светата дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
Малка Богородица е храмов празник за един от най-почитаните ни манастири – Роженската света обител „Рождество Богородично“. Главната църква на Рилския манастир е наречена „Рождество Богородично“ и е разположена на централно място в двора.