29771 | 21 май 2015 | 12:34

“Всеки български войник е една Одринска крепост!”

Борис е роден на 3 март 1872 г. Той е един от синовете на търговеца Стоян Дрангов от Скопие, тогава в пределите на Османската империя. Завършва местната педагогическа гимназия. Скоро след това, разказва внучката му Райна Дрангова, се налага да бяга в България - Борис вижда как един бей насъсква хрътките си срещу българско дете. Дълбокото му чувство за справедливост го подтикнало към възмездие - обесил кучетата на бея. Това се разбрало и 16-годишният Борис Дрангов трябвало да се спасява през границата, вървейки пеша от Скопие до София.

През 1891 г. става юнкер във Военното училище. Съвипусник е с Гоце Делчев. Три години по-късно

будният младеж влиза в конфликт

със строеви офицер. Разжалван е и за кратко служи като редник. Това е първата от перипетиите, които често съпътстват Дрангов заради непримиримостта му към безпринципните порядки в армията.

Завършва военното училище през 1895 г. Кариерата му преминава през конните полкове в Пловдив и Лом, където се венчава за Райна Попова, с която имат пет деца. В Лом се включва и в нелегалната офицерска организация „Български освободителни братства“, която подпомага революционната дейност на българите в Македония и Одринско. През 1900 г. получава 1700 пушки и 110 сандъка патрони, изпратени от Виена за Върховния македоно-одрински комитет - на ломското пристанище хладнокръвно освобождава пратката, представяйки я като „син камък за държавните лозя“.

През 1903 г. се уволнява от армията, за да участва в подготвяното българско въстание в Македония (Илинденското). На път за границата изпраща от Кюстендил писмо до съпугата си:

„В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага. Аз съм убеден, че и ти мислиш така, макар сърцето ти да диктува друго.“

В това писмо той споделял устрема и жертвоготовността на Ботев. „Много от приятелските им семейства били възмутени, че е оставил домочадието си, за да се бие - открехва семейните спомени Райна Дрангова. - Но баба ми е била силна жена.“

Заедно със съвипускника си Владислав Ковачев (1875-1924) Дрангов предвожда чета от 120 души, която действа в планината Плавица, Кратовско. Водят само едно сражение - на 29 август 1903 г.

против 300 души редовна армия

Опитните командири успяват да спасят четата, тя дава само две жертви, а са убити 25 османски войници.

Връща се и отново се зачислява в армията. През 1904 г. е изпратен на специализация в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. От всички български офицери, учили в нея, той е единственият, чиято дипломна работа е отпечатана в академичния годишник. През 1910 г. е повишен в майор.

В Балканската война Борис Дрангов е началник-щаб на Първа бригада от Първа пехотна Софийска дивизия. Длъжността му не предполага пряко участие в бойните действия, но той често е на най-тежките участъци, сражава се заедно с войниците и бързо печели обичта и уважението им. „С блага дума те накарува да си умреш“, казвали подчинените му. При овладяването на Селиолу (в Лозенградската операция през октомври 1912 г.) лично повежда в атака една от дружините.

В трите войни за национално освобождение неизменно следва своето кредо на военен стратег и педагог, което отразява в многобройните си трудове:

 Бъди строг, но най-много и най-първо към себе си...
 Бъди верен другар на войника. Дели с него радост, скръб и тегла...
 За да водиш войска на смърт, сам не бой се да умреш...
 Да усещаш страх, не е срамно, срамно е да не го надделееш...
 Най-възвишената ти длъжност е да бъдеш постоянно жив пример за войниците си...
 Началник, който се грижи за войниците си само по заповед, а не по съвест, е един престъпен нехайник!

Това човешко отношение към редовия състав на армията е възпято в популярните крилати фрази:

„Празна раница не пази граница!“

„Има Дрангов, има хлеб!“ и др.

През март 1913 г. офицерът участва и в превземането на Одринската крепост - уникалното стратегическо съоръжение, което 15 години по-рано е дало повод да изрече почти пророчески думи. През 1898 г. младият подпоручик се връща дискретно в Скопие, за да се види със свои роднини. Очевидно има тайна мисия, свързана с революционните борби, защото посещава българския митрополит и чуждестранните дипломати в града.

В разговор с руския консул Машков, убеден сърбофил, Дрангов го пита как Русия би възприела една бъдеща война на България срещу Османската империя. „Скептично, отговаря консулът, в Източна Тракия турците имат многобройни военни крепости, особено Одринската, а българите нямат нито една.“ „Всеки български войник е една Одринска крепост!“, отвръща му българският подпоручик.

След Междусъюзническата война Дрангов не се побоява

да изобличи виновниците

за първата национална катастрофа. В статията си „Не наливайте ново вино в стари мехове“ обвинява в бездарие бившия началник-щаб на действащата армия ген. Иван Фичев и инспектора на кавалерията ген. Александър Тенев, заради което е даден под съд. Произнася великолепна защитна реч, чийто патос и днес е актуален (откъс от нея публикуваме на стр. 23 долу).

Получава оправдателна присъда, но военният елит не му прощава. Произвеждането на Дрангов в следващ чин умишлено е забавено и въпреки безспорните си качества той никога не получава генералско звание.

Животът на доблестния офицер е доказателство до каква степен посредствеността и сметкаджийството не търпят идеалистите. Въпреки това през май 1916 г. военният министър ген. Никола Жеков лично избира подполковника за началник на новосформираната в Скопие Школа за запасни подпоручици, защото „по дух Борис Дрангов бе рядкост, голяма рядкост за нашата армия“.

Пламенният военен педагог бързо печели сърцата на школниците, които с гордост помнят, че са от „Дранговата школа“. Приятелят му полковник (по-късно генерал) Владимир Вазов го поздравява от щаба си в с. Хума: „Вдъхни на твоите питомци най-пламенен огън и ония възвишени военни качества, които ти сам лично притежаваш.“
В Първата световна война Дрангов предвожда своите войници в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. Поверяват му командването на Пети македонски полк към 11 пехотна дивизия, сформиран от българи, бежанци от Македония и Одринско. През октомври 1915 г. под негово командване полкът завладява първите два реда противникови окопи на височината Голите чуки край Вардар, окуражени от думите му: „Нима ще допуснем чужд крак да мърси бистроструйните води на Вардар?

Утре в уречения час

ви искам там горе...“

През есента на 1916 г. е прехвърлен на Добруджанския фронт като началник-щаб на Първа Софийска дивизия. В личния му архив се пази негово непубликувано свидетелство за малко познат момент от тези бойни действия - настъплението на сборната германско-българска армия към Букурещ след форсирането на р. Дунав в края на ноември 1916 г. Дрангов участва в тежките сражения на нашите войски и в победата им при укрепения пункт край с. Кълугарени, по средата на пътя Гюргево-Букурещ (откъси от документа виж в карето по-долу).

Тази почти неизвестна българска победа има не само стратегическо, но и психологическо значение, защото румънците тачели Кълугарени заради битката на влашки княз срещу османците през 1595 г. В записките си за марша на български части в Букурещ подполковник Дрангов тържествува за възмездието срещу румънското коварство против България от 1913 г.

През март 1917 г. Дрангов поема командването на Девети пехотен Пловдивски полк. Частта е изпратена да отбранява позициите на кота 1050 в епичните боеве при завоя на р. Черна.

Тук на 26 май около два следобед подполк. Дрангов е смъртно ранен от снаряд при неприятелски артилерийски обстрел. „Търпеж му е майката“, повтаря, сгърчен от болка. Издъхва същата вечер. Той е само на 45 години. Цяло Скопие излиза, за да го изпрати в последния му път.

Повишават го посмъртно в полковник. Въпреки това се оказва по-популярен тогава и по-известен днес от много генерали.

Победата при Кълугарени

Напирайки отблизо, търновци, софийци и юнаците от 41-ви полк, поддържани от силен артилерийски огън, завладяха привечер неприятелските позиции, отнеха 12 оръдия, 6 картечници и плениха 280 души от най-добрите румънски полкове... неприятелят бе отхвърлен северно от р. Неайлов (Няжлов), но разруши моста...

Реката бе дълбока около 3 метра, брод наблизо нямаше. Предстоеше под най-силен пехотен и артилерийски огън да се мине реката... Покровителствани от съсредоточен и мощен артилерийски огън, част от пионерите проплаваха реката с лодки и завързаха ожесточен бой със скрития зад стените и оградите враг... Най-упоритите защитници тука намериха гроба си, други се предадоха, трети позорно бегаха. Кълугарени, име много прославено в миналото... днес блести с нова и нетленна слава на храбрите и упорити българи.

На България са необходими нравствени великани

В незабравими дни на слава, когато родното войнство бездействаше почти под самите стени на престолния (Цари)град, често обичах да седам край бреговете на дивното Мраморно море и с карта в ръка да съзерцавам великолепието на отечествените земи.

От посивелите хълмове и влажни долини на Чаталджа до кристалните води на родния Вардар, от тихия Дунав до Бяло море - тази обширна държава бе творба на българския железен войник. И си мечтаех - туй велико царство... трябва да се запази неприкосновено, да се уреди, да се заякчи, да се направи още по-силно, по-благоденствено...

За тази цел насъщно необходими са нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в България до фанатизъм, честни до самоотверженост - българи с характер, железен, непоколебим, възвишен. А родната военна възпитателна система не отхранваше подобни човеци, мощни дъбове. Тя бе съкрушителка на характери, унищожителка на самостойни умове...

Из защитната реч на майор Борис Дрангов пред съда, 1914 година

Райна Дрангова*:

Бил е аскет в униформа

Дядо ми е водил много строг живот - аскет в униформа. Дори вкъщи често е спял на походното си офицерско легло - то приличаше на стоножка, с много крачета, и се побираше в куфар.

Приятелите на баща ми казваха, че като момчета не са искали да остават да нощуват у нас, защото дядо ми ги карал да спят на походни легла. Само за момичетата имало дюшеци.

Подготвял момчетата за армията и казвал, че не може бъдещите войници на България да спят в пухени завивки. Бил суров, но и вярващ. Вижда се от обичта и грижата му за войниците. Пазя негови джобни евангелия с подчертавани пасажи.

*Внучка на полковник Борис Дрангов, дъщеря на първородния му син Кирил, един от последните дейци на ВМРО