16327 | 15 септ. 2015 | 20:13
Поводът за интервюто с дизайнерката Жени Живкова е представянето на нейната колекция есен/зима 2015-2016 „Готик мода и поп-арт” с лице по-малката й дъщеря Андреа Стефанова, която учи мода в Лондон. Ревюто ще покаже пет линии с общо 72 тоалета. От съчетаването на цветове и форми, разговорът закономерно се измества към политиката и турбуленцията в БСП, носталгията по социализма и спомените на децата й за прадядо им Тодор Живков.
- Госпожо Живкова, веднага след представянето на колекцията ще участвате в софийската Седмица на модата. За там подготвили ли сте нещо специално?
- Да, след ревюто отивам на София фешън уик, но ще включа в дефилето по-екстравагантните тоалети от последната си колекция и няколко от предишната. Представянето ми в третата вечер, посветена на облеклата от кутюр (висша мода б.а.), е след броени дни и няма как да покажа чисто нови дрехи. Пък няма и логика. С ревюто си аз реално откривам сезона и се включвам в Седмицата на модата, не само защото съвпадат като време, а и понеже дефилетата ще се излъчват и по световния Фешън канал.
- Ревюто ви отново е в сряда. Специално отношение ли имате към този ден?
- Не, ревюто ми винаги е в първия възможен ден след 15 септември - вторник, сряда или четвъртък най-късно. Нямам специално отношение към срядата. В последните години просто се е падало така.
- Защо решихте една от темите на колекцията ви да е „Готика”. Преди няколко години отново имахте линия в черно с огромни кръстове.
- Имах, но не беше чак толкова навътре в готиката. Много черно има в сегашната ми колекция. Стана едно преплитане между готик-модата и попарт културата, защото черното се разнообразява от по-шарените облекла на другата тема. Тя е контрапункт на тъмното. Готик-стилът предполага мрачно излъчване. Аз най-много обичам да работя с черно, но няма как цялата колекция да е такава.
- Защо ви харесва черното? За това, че може да се комбинира с всичко, или понеже е универсално?
- Няма нищо общо! Всички хубави платове и красиви модели ми идват да бъдат направени в черно. В линията си си съчетавам кожа с плат, материи с различни текстури, има и декоративни ципове в комбинация три цвята – черно, златно и сребро, Този тип тоалети ме провокира да ги направя малката ми дъщеря Андреа, която в последния момент реши да се включи в ревюто като лице на колекцията. Черното предразполага към нови варианти за комбиниране, тялото изглежда по различен начин в черно. Много модели просто не ми харесват в друг цвят.
- Предугаждате, че догодина ще се носи готика и попарт, или знаете, защото вие ще го лансирате?
- За България да, аз ще го лансирам. Надявам се да се носи. И готиката, и попартът не излизат от мода. Когато бях млада носех цветни дрехи, характерни за 80-те години на ХХ век. В по-късните години започнаха да ми харесват по-екстравагантните облекла, за които говорим.
- Случвало ли се е да носите свой тоалет и да се обръщат след вас на улицата?
- В интерес на истината, много се обръщаха, докато бях народен представител в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, защото там жените не ходят толкова елегантно облечени. Говоря за мои класически костюми, които правеха впечатление. Повечето от колегите знаеха, че съм и дизайнер. Винаги, когато ме видеха с нещо по-различно идваха да ме питат моя ли е дрехата.
- Вярно ли е, че са ви предлагали да се кандидатирате за кмет на София на местните избори?
- Да, бяха ми издигнали кандидатурата от няколко столични партийни организации.
Официално им отказах като си направих писмен самоотвод. На председателя на градската организация Калоян Паргов казах, че искам да се занимавам с мода и нямам желание да бъда кандидат за кмет. (засмива се) Ами ако недай си Боже ме изберат?!
- Мислите ли, че София някога би могла да има ляв кмет?
- Да, определено. Ако кандидатурата е силна и БСП е победила на парламентарните избори.
- При това състояние на БСП вие очевидно говорите хипотетично.
- Вие ме попитахте дали някога би могла да има, а не за близките години.
- БСП е много отслабена от братоубийствени войни. На какво се дължат те?
- Аз не съм вътре в нещата. Наблюдавам отстрани какво се случва, но познавам много от хората в БСП. Според мен това се дължи на лична амбиция. Партията трябва да се привдигне, но не мога да им давам рецепти за това. Та аз дори не съм неин член и никога не съм била.
- Не се ли допитват до вас?
- Не са се допитвали, а и не съм се срещала наскоро с никого от ръководството на БСП.
- На 7 септември (рожденият ден на Тодор Живков) имаше тържества в Правец. Бяхте ли там?
- Да, бях. От доста години има връщане на доброто чувство към дядо ми. Много ме радва, че това продължава и се разпространява сред младите хора.
- На какво се дължи, според вас?
- Нещата се избистрят и си идват на мястото, хората започват да гледат по-трезво на живота и на всичко, което се случва в страната. Онези, които са живяли през 70-те и 80-те години разказват на внуците и децата си и тези спомени се предават и очевидно се запечатват в съзнанието. Неслучайно и социологическото проучване, направено неотдавна, показва, че близо 50 процента от младите хора
искат да живеят по времето на социализма. На мен също ми е странно, но малката ми дъщеря Андреа в едно интервю каза, че и тя би искала да е живяла по времето на социализма, за да види, а не само да чува какво е било. Защото и в училище нищо не учат по тази тема.
- Тя май не помни дядо си?
- Помни го! Беше на три години, но Андреа беше непрекъснато с него и си спомня как е посрещала и изпращала гостите му. Не някакви конкретни разговори или случки.
- Голямата ви дъщеря Людмила сигурно има по-ярки представи?
- Тя постоянно стоеше при него. За тях той не е човекът от трибуната, а просто дядо.
- Питам се дали не сте избрали професията на дизайнер, въпреки че се учили история и теория на културата, за да не казват „Дължи кариерата на семейството си, спомените за дядо й я бутат”?
- Така е. Допреди да се включа в политиката през 2001 година, не исках и да чуя за нея. Дори когато ми предлагаха да се кандидатирам за народен представител аз си дадох съгласието часове преди регистрацията в ЦИК. Дотогава мислих и умувах. Знаех, че ще ми бъде трудно да комбинирам модата с политиката – и умствено, и чисто физически. Творческата работа също не е лесна. Пък и знаех, че ще е трудно после да се откажа. Но ето – взех решение и се отказах. Ако исках да си седя като един обикновен народен представител, който нищо не прави, можех да бъда такава и до ден-днешен. Но в парламента е важно какво наистина вършиш.
- Някога бихте ли се върнали в политиката?
- Това е въпрос, на който не мога да отговоря. Как да кажа категорично да или не? Не знам! Факт е, че откакто съм напуснала политиката непрекъснато имам различни предложения, но засега не ме привличат
- От АБВ кани ли ли са ви?
Да, канили са ме.
- Лоялността ви към лявата идея уважение към паметта на роднините ви ли е или е вюрност към собствените ви убеждения.
- Това е вярност към собствените ми принципи. Човек не може да прескача от партия в партия, както правят някои политици.
- Някога хрумвало ли ви е, че моделите могат да престанат да се появяват в главата ви?
- Има и такива моменти, когато в главата ми трудно се появяват модели. Човек се изморява, идеите се изчерпват и така.. до следващото ревю. Най-трудно винаги е началото. Най-много ми идват идеи накрая, когато няма време за реализирането им.
- Очаквате ли малката ви дъщеря Андреа да ви помага?
- Не знам още какво ще реши. Тя завършва догодина бакалавър по моден дизайн. Аз бих искала да ми помага с нейните си идеи, да направи по-младежка линия. Проектите й за завършването на тази учебна година бяха много интересни, но нека тя да си реши дали ще продължи с дизайна и доколко са реални възможностите й за реализация извън България, което е страшно трудно. Да си седи тук на едно ниво е безмислено. За разлика от мен, когато започнах от нулата, Андреа има базата, производството, опита на служителите ми. Ако реши да прави нещо различно, аз ще я подкрепя.
- А голямата ви дъщеря Людмила?
- Тя завърши в Ню Йорк и вече работи там в отдела за интериор на архитектурна фирма, но каза, че иска да се връща в Европа.
Мобилна верси
RSS
