104178 | 26 апр. 2016 | 00:04
Договор за започване на работа по частичната реставрация на централната висока част на Голямата Базилика в Плиска подписаха директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров и представителят на Обединението „Армира 2013” Красимир Кирилов. Двамата си стиснаха ръцете, след като консорциумът спечели обявена обществена поръчка, а освен това отмина и необходимият законов срок за евентуално обжалване. На 9 март с решение на Министерския съвет бяха отпуснати 770 хиляди лв., с които да бъде реставрирана и довършена централната част на храма на уникалния за България и за Европа археологически обект.
Работата по реставрацията на Голямата базилика и на свещения кладенец в Плиска ще започне веднага след Великден, обяви пред Епицентър.бг Красимир Кирилов след подписването на договора. Проф. Димитров не скри задоволството си от тази новина и обясни, че ще бъде изградена централната част на църквата почти до покрива. „За съжаление, на този етап не се предвижда да има покрив, защото няма одобрен план за това и все още се водят яростни дискусии дали Базиликата да бъде покрита”, обясни директорът на НИМ.
Той обаче заяви, че ще нанесе тежък удар върху противниците на идеята църквата да има покрив. Историкът сподели, че вече има неоспорим документ – новооткрита римска гравюра от 1450 г. на първообраза на Голямата Базилика, за която отлично се знае, че планът й е донесен от римския епископ Формоза Портуенски. Той е бил назначен от папата за ръководител на българската църква в петгодишния период, в който цар Борис I е подчинил българските християни на Папството - 865-870 г.
Изключително ценната гравюра е открита от нашия посланик в Рим Марин Райков, който я издирвал доста време. И след като се натъква на нея, той веднага я изпраща до проф. Димитров. „Сърдечно съм му благодарен – с този документ той решава два въпроса – въпросът с покритието на църквата и с мястото на свещения кладенец или т.нар. аязмо”, отбеляза още историкът.
Знае се, че епископът е донесъл плана на това, което в историята на Рим се нарича Старата базилика „Сан Пиетро” (Свети Петър). На мястото на днешния „Свети Петър” до XVII век е имало базилика с вида и размерите като на тази в Плиска - показва гравюрата. Освен това изчезна и проблемът как е изглеждал покривът – точно така, както много днешни реставратори го чертаят в книгите и макетите си, такъв го виждахме и ние, посочи проф. Димитров. Базиликата е същата и по размер, сравнена с римската църква във Ватикана „Свети Петър”.
Единствената разлика е в полза на Плиска – разбирайки какви са размерите на църквата в Рим, цар Борис I нарежда българската да е по-голяма с 2,5 метра. Така Голямата Базилика става най-големият катедрален храм в Европа за онова време, а и векове след това. При това българският храм се гради не от тухли и дребен ломен камък, каквато е тогавашната практика в Европа, а от грамадни, добре обработени четвъртити мраморни блокове, всеки от които тежи над 500 кг.
„Сега има една съществуваща колона с капитела, която ще я възстановим и ще й направим анистилоза (вграждане на оригинални стари материали). Тя е почти цялата, от нея ще вземем калъп и ще направим и другите колони и капители”, разказа пред Епицентър.бг Красимир Кирилов. Световната практика е да има поне 10-15% анистилоза, което се смята за супер качество. А ние ще имаме над 80 на сто анистилоза”, похвали се директорът на НИМ.
Отделно ще започне и реставрацията на свещеното аязмо, за което ще се използват само средства от дарения, набирани с кампанията, която Епиценър. бг води. В момента архитект Юлий Фърков изготвя проекто-план за издигането на кладенеца в първоначалния му вид.
На гравюрата в центъра на атриума се вижда свещено аязмо с кладенец. Това означава, че той може да поеме и 1000 човека, да има опашки и т.н. Напълно възможно е и в Плиска да е било така. „При разкопките на макета се вижда нещо кръгло, начертано е някакво водно басейнче. Изглежда и при нас чрез тръби са успели да прокарат водата в центъра на Голямата Базилика, за да могат повече хора да се напръскат със свещена вода, да пият или да си вземат за вкъщи. И ние ще го направим по същия начин.”
Това каза проф. Божидар Димитров и уточни, че изграждането на кладенеца ще струва около 185 000 лева - такава е сметката на арх. Фърков. Оскъпяването ще дойде от това, че водата ще преминава през сребърен филтър, който ще я пречиства. Според историка това едва ли е необходимо, но заради невярващите в качествата на водата, ще трябва да се сложи този филтър.
Още Баба Ванга е предрекла, че „България ще се оправи и ще тръгне напред, когато бликне отново Свещеният кладенец в Плиска.”
За направата на аязмото ще трябва да се съберат още 100-120 хиляди лева, за което ще разчитам и на читателите на „Епицентър”, заяви проф. Димитров.
В деня след Великден – на 2 май, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще кръсти поне 30 деца – толкова са се записали досега. Бройката може да нарасне, защото записването продължава.
Точно преди една година - на 2 май през 2015 г., по време на тържествата за отбелязване на 1150 години от покръстването на българския народ по времето на цар Борис I, бе взето и решението за възстановяване на Голямата базилика като действащ християнски храм, както и на манастирския комплекс около нея. Пак тогава десетки български деца бяха кръстени в православната вяра.
Банковата сметка за дарителската акция е:
СДРУЖЕНИЕ „ПЛИСКА”
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД
Кл.София
IBAN: BG47 BPBI 7939 1087 7828 01
BIC код: BPBIBGSF
Мобилна верси
RSS
