Дето и да минеш, ще чуеш: баси държавата! Но пък това май й е хубаво на демокрацията - едно време не ни даваха да псуваме държавата, а сега вече ни дават. Всеки на воля вика: баси държавата! То всички станахме басисти - няма соло, няма ритъм...
Думата ми е за моя приятел Митето. Той имаше трабант. Чудо голямо, ще кажете, и Мони Паси имаше трабант. Но на мене Пасито ми е последна грижа, а Митето ми е приятел. Тоя трабант на Митето му го подари сестра му, когато той навърши петдесет. Голяма черпня беше... Но после на Митето му се наложи да сменя табелите на трабанта, защото такова било изискването на Европейския съюз.
- Баси държавата! - вика Митето. - Ми то табелите по-скъпи от самия трабант! А и секаш аз ще ръгнем из Европата с него.
- Не е баш така, Мите - обяснявам му. - Самите ние сме Европата и не може трабантът да стои пред твоя европейски дом със стари табели.
И той отиде да ги сменя. Връща се от КАТ и вика:
- Баси държавата! Моят трабант се оказа с пренабити номера!
- И не те ли опандизиха? - питам го.
- Катаджията излезе човек. Бегай, вика ми, да не ставаш за резил, а и мене ще ме вземат на подбив, ако ти запрем трабанта!
Много разстроен беше Митето, обаче ме почерпи. Защото е готин. А нали и аз съм готин, не му отказвам.
- Мите - викам му, - излиза, че живееш като мутра.
- Как така? - чуди се той.
- Трабантът ти с пренабити номера. А като те питат отде го имаш, „сестра ми го подари за пеесегодишнината“!
- Баси държавата! - блещи се Митето. - Верно излиза, че съм живял като мутра, а да не знам.
Размина му се - никой не го потърси за тоя съмнителен трабант. Иначе с години сигурно щяха да го разкарват по съдилища... Но да не се отплесвам. Вчера Митето пак идва и пак ме черпи. Защото е готин. А нали и аз съм готин, не отказвам.
- Какъв е поводът? - питам, понеже виждам как се е нагиздил като за сватба.
- Ще купувам кола! - пъчи се.
- Каква кола? - не мога да повярвам.
- Много стар вартбург, ама много запазен. С оригиналните гуми е и само на двайсе хиляди километра!
- Ама и километраж ли има? - опулвам се.
- Е, па има.
- Хм - замислям се, - щом има километраж, нищо не му пречи да си стои на двайсе хиляди километра. А за колко я купуваш тая такова... кола?
- За четиристотин лева.
- Мите - поглеждам го внимателно, - не е ли скъпо?
- Как ще е скъпо - отвръща, - дават ми го заедно с коня и циганина!
- Евала - викам, - Мите! Голям удар правиш. Не само купуваш кола, а и работно място откриваш. Ако те види социалният министър, направо ще те разцелува!
- А може на коктейл да ме заведе - размечтава се той.
Баси държавата ли? Докато има такива предприемчиви хора като Митето, тая държава няма да погине!