11735 | 1 май 2015 | 08:00

Твърд характер или меко поведение

Тримата велики - Сталин, Рузвелт, Чърчил - водят преговори в Техеран, на Хитлер му се вижда краят. Срещите се редуват в съответното посолство. По време на разговорите в съветската амбасада Рузвелт подава бележка на Чърчил. Английският премиер се усмихва, връща му отговор. Рузвелт къса листчето на парченца, хвърля ги в кошчето. Срещата приключва. Съветските служби мигом се хвърлят към кошчето. Сглобяват бележката. Четат: „Не бой се, ястребът е стар, няма да излети.“
Отговорът на Чърчил влудява шифровчиците. Сталин им дава едно денонощие да разгадаят написаното. Привлечени са най-големите капацитети, математици, кодиращи гении. Никой не може да вдене какво е написал Чърчил. Див и бесен, Сталин уволнява - добре, че не ги праща в Сибир - десетина от най-добрите майстори по комбинаторика. След години преводачът на разговорите среща в САЩ Рузвелт и го пита: „Извинете, помните ли в Техеран, че подадохте една бележка на Чърчил, а той ви отвърна: „Не бой се, ястребът е стар, няма да излети.“ Какво му написахте на Чърчил? Президентът: „Спомням си. Написах му, че дюкянът му е отворен.“

Тази документирана в няколко източника история подсказва какво свещено значение има дюкянът. Неговото скрито съдържание не може да бъде разгадано от най-великите дешифровчици, защото не разполага с код. В дюкяна се намира свещена стока. Великото средство за още живот. Благодарение на което човечеството има продължение.

Дюкянът съдържа и победи, и поражения, добри сделки и фалити, съдържа индивидуалност, собствен нрав и талант. Възходи и комплекси. Твърд характер или меко поведение. В него са вторачени милиони изповеди, копнежи и поетеси. Милиони, защото всички жени са поетеси. Някои - мутреси. И тук вече се намесват народопсихологията и националната генетична програма. Няма сведения български дюкян да е посетен от кралска особа, например. Нашата срамлива документалистика не разполага с имена. С някои изключения, по-нашумели преди Девети септември - преди народната власт да национализира освен всичко друго и всенародния сексуален подем. От него изпадат имената - чукането е, общо взето, тъмна дейност, дамгосана от новите морални ширини, които не искат да признаят никакви теснини. Дори нашите знаменити царе са оставени без любовници. Ще рече човек, че никога не са си отваряли дюкяна. С малко изключения, някои особи са белязани с една щипка женско присъствие, приглушено име, нищо по същество. Историците не обичат да ровят в спалните, защото си мислят, че историята е изтъкана от морал. Археолозите не обичат да се шегуват. Авторите на учебници - да бъдат откровени.

А по света шестват велики куртизанки. Като почнем от Клеопатра, тази несметна египетска машина за секс и политически интерес - в толкоз голяма доза, че вина- ги ги обърква, ако объркването не е случайна менка, а програмирана игра. В онези години, за разлика от днес, всяка менка-заменка се наказва. Цезар не понася, че Клеопатра е влязла в дюкяна на най-добрия му приятел Марк Антоний. Озверява само от мисълта, че Клеопатра се е качвала по друг, несъмнено по-млад обелиск. Че в магазина имало и чувства. Според Шекспир Клеопатра страдала дълбоко. Ко-
гато от битката стигнала вестта, че Марк Антоний е покосен, възкликнала в чисто неин стил: „От мъката ми стана леко.“ Историята помни Аспазия, любовницата на Перикъл - истински вулкан от творческо вдъхновение, заредила с порив десетки политици, писатели, художници, музиканти. Каквито и музикални
форми да ползвала, така и не станала законна съпруга на Перикъл.

Да не се връщаме в нравствената естетика на Борджиите, Медичите и други фамилии. Аналите отбелязват поименно купувачките от дюкяните на великите, някои - на абонамент. Наполеон предпочита да побеждава и в спалнята, оттам още се чуват стенанията на любимата му метреса Мария Валевска, която пъшкала с полски акцент. Жана-Антоанет Поасон, популярна като Мадам дьо Помпадур, сваля френския крал Луи ХV на един маскен бал, изтръгва любовната му мъка по предишната метреса, разтваря толкоз нашироко душата му, че дори става приятелка на кралицата. Тя пък хранела метресата с бая съчувствие -все пак, чудела се, какво толкоз намира в този магазин.

Много е намирала Одет дьо Шандивер в постелята на френския крал Шарл VI. Той бил малко шизофреник, та законната съпруга Изабела Баварска решила да назначи по-младата Одет за негова болногледачка, толкоз предана, че извадила от дюкяна бая бижута и други придобивки. По-всеяден е Чарлз II, широко отворил портите на описаната като чаровна актриса Нел Гуин, на Барбара Палмър и на още ято птички, които не се притеснявали да посещават дюкяна по всяко време.

Тук, забележете, не става дума за насилие, за тирани като Трухильо и други изверги, които превръщат дамите или в средства за кратко ползване, или в жертви. Началникът на политическата полиция на Сталин Берия дебнел от служебната си волга девойки по улиците на Москва. Харесаната била отвличана от чекистите, насилвана през нощта и на сутринта убивана. Десетки подобни изпълнения, за които няма как Сталин да не е бил информиран. Доброволното начало е най-доброто начало.

Някои от търсачките на приключения са описани като истински скръндзи - правели всичко възможно така да затворят дюкяна, че да не влиза друга клиентела. Пак тази красавица Нел Гуин вдигала такива скандали заради досадни пациентки, че Чарлз II решава да я прати два пъти в бременност, откъдето проблематиката изглежда по друг начин. Агнес Сорел, фаворитката на Шарл VII, също предпочитала да забременява, за да не се вглежда много-много в допълнителните играчки на краля.

Ражда му три деца. Не е много сигурно кой я отравя, докато е бременна с четвъртото. Диан дьо Поатие е печена мадама, на 35, когато засича 16-годишния френски крал Анри II. Не страда от педофилия, която сексуалните психопатолози от миналия век ще обкичат с престъпни определения. Чука си краля. И му гледа децата от Катерина Медичи. Според описания Диан била широко скроена. Толкоз много, че от спалнята директно попадала на писалището, за да редактира едиктите на абсолюта. По-духовна е Елизабет Розана Гилберт.

Тя постепенно - или успоредно - става метреса на Александър Дюма, на композитора Ференц Лист, на още творчески работилници и се кротва едва в обятията на немския крал Лудвиг I. Не дюкян, а истинска сергия от любознание и любопитство. Но пък ако няма жени като Елизабет, за какво да пишат поетите. Нещо като американката Лили Лангтри. Макар и семейна, започва да вдъхва енергия на Едуард VII. Както и на сър Артър Конан Дойл.

Без нея и на Шерлок Холмс нямаше да му бъде вдъхновено. Стотици жени изпълват галерията на сексуалните иновации. Не жени, а музи. Останали в историята, защото имали шанса да обкичват известни мъже. Да не вадим какви гениални проникновения произвежда епохата Коко Шанел. Колко творци е родила френската бохема. Какъв метрески импровизионизъм!

В аналите не е останало името на нито една българска метреса. Не са имали шанса да попаднат на велик мъж. Великият мъж прави великата любовница. Без него тя е само жена. Българската реалност е скромна. Или изтъкана от фалш. Последното двайсетилетие произведе мутреси, толкоз. Мутресата е анонимното издание на метресата. Плагиатът на музата. Жалко, малък дюкян - слаба стока. Не че ястребът не излита, ама каца или на битака, или на някоя цъфнала магнолия.