18469 | 6 май 2015 | 12:53
Пасеше си овчарчето Серафимчо стадото, на тучна паша го водеше и дуеше дудук, огласяйки околността с мотиви от „Вълшебната флейта“, които на ухо му подсказваше новичкият му iPode. Но, не щеш ли, в един хубав ден, който нямаше да е повече такъв, забеляза вълк. Вълкът нагло се облизваше и фиксираше с кръвожадно око едно поотлъчило се агънце-багънце.
- Помооощ! - взе да вика по джиесема си овчарчето. - Вълк! Вълк!
Тревогата стигна до авджиите в селото, тъкмо бяха в кръчмата.
- Ха! Серафимчо - възкликна най-дъртият, - това е твоят глас!
Авджиите грабнаха чифтета и хайде на баира! Изкачиха го с изплезени езици, но тук вълк, там вълк - няма го вълка. Гюрултията ли беше го подплашила, овчарчето ли лъжеше - авджиите взеха да умуват...
- Нема к'во да умуваме - почеса се по темето най-дъртият, - лъже! Само се изпотрепахме от търчане...
- И огладнехме! - обадиха се хорово другите авджии.
- Ами да! - съгласи се най-дъртият. - Затуй викам да гътнем едно агне за компенсация, да го врътнем на чеверме и да си направим работен обяд!
И гътнаха онуй, дето се беше поотлъчило, та да не се поотлъчва вече. Хапнаха юнашки, па шляпнаха Серафимчо по вратлето - друг път да не лъже. И се разотидоха.
Подкара пак овчарчето Серафимчо стадото, дуейки си мотиви от „Вълшебната флейта“, но след някой и друг ден: ей го кръвожадния вълк, фиксира една мериносова овца.
- Помооощ! - пак взе да вика по джиесема. - Вълк!...
Пак наскачаха авджиите.
- Абе - запъхтени си разправяха пътьом, - лъже овчарчето, нал’ има пакет от безплатни минути, ама все пак да видим...
Поогледаха - никакъв вълк... И гътнаха баш мериносовата, та хубав курбан стана за компенсация. А на тръгване шляпнаха Серафимчо така, че вратлето му стана алено.
...Днес тъй, утре тъй - посъкратиха се овцете в стадото като във фирма пред фалит. Току се появи кръвожадният вълк с фиксиращ поглед, Серафимчо се развика по джиесема, дотърчат авджиите с изплезени езици, па гътнат бройка за компенсация.
- Бе знаем, че лъже - викаха си пътьом, - ама да идем все пак...
Само едно шиле остана накрая в стадото и него го врътнаха на чеверме за компенсация... Тръгна тогава овчарчето самичко, но тъжно звучаха мотивите от „Вълшебната флейта“. И изведнъж усети, че някой го фиксира кръвожадно.
- Помооощ! -викна по джиесема Серафимчо. - Вълк!...
Наизскочиха авджиите, па се почесаха по теметата.
- Бе докога ще ни лъже туй овчарче - рече най-дъртият. - Какъв вълк при пълна липса на овце?!
- Стига ни е лъгало, мамка му и овчарче! - ревнаха авджиите.
Па се разотидоха. И повече не чуха джиесема на Серафимчо. Нито нещо за него. Е, колчем някой се сетеше да го потърси, женски глас му съобщаваше, че телефонът на абоната е изключен или е извън обхват. И второто беше по-вероятно.
Мобилна верси
RSS
