29835 | 13 авг. 2026 | 16:58
Що е деолигархизация и какво предвижда програмата на „Прогресивна България“ за демонтаж на модела?
Понятието „деолигархизация“ бе използвано от премиера Румен Радев при представянето на основните приоритети, които ще следва правителството в рамките на управленския си мандат.
В сряда, 12 август, преди заседанието на министрите си Радев съобщи, че кабитетът ще приеме, а след това ще публикува управленската си програма, като чрез нея следва да се реализират предизборните обещания на „Прогресивна България“ – „деолигархизация, утвърждаване на закона, оптимизация на администрацията, грижа за сигурността, здравето и доходите на хората.“
По-късно публикуването на програмата стана факт, а първият й прочит сочи, че тя доразвива в конкретни мерки предизборните обещания и основни линии на ПБ. Линии и обещания, които осигуриха на партията пълното мнозинство от 131 депутати в Народното събрание.
Безспорно е, че един от двигателите на електоралната енергия бе заявката на разграждане на олигархичния модел на управление, който предизборно бе наречена пирамида и възел от сложни зависимости. Казано с други думи, олигархичният модел не се изчерпва с няколко имена, а е конструкция, която изисква последователни действия според прогресистите. Имаше обещания в посока на установяване на сметки в чужбина, на свързани лица, на изсветляване на медийната собственост и т.н.
И сега, новата, подробно разписана програма прави уговорката, че „политическите фигури, срещу които бе насочен персонално гневът на българите по време на масовите протести в края на 2025 г., са само върхът на тази мощна пирамида, просмукала се във всички нива на държавните органи и съдебната система.“
Какво конкретно се предлага сега? Що е то деолигархизация, представена през законодателни решения и мерки на ниво изпълнителна власт?
От общо 208 страници близо 10 страници заемат раздела (раздел I) за демонтаж на олигархичния модел и антикорупционните политики.
Като първи приоритет в него е посочено отстраняване на олигархията от достъп до публичните ресурси.
Наред със законодателните мерки, за които е предвиден по-дълъг хоризонт (юли 2027-а и 2028 година) подробно са разписани стъпките, които изпълнителната власт да приприеме бързо. За някои от тях срокът е декември 2026 година.
Това важи на първо място за ревизията на ключови обществени поръчки. Предвижда се следното (посочваме само част от набелязаните мерки, първо тези, които са с близък хоризонт):
- Санкции за неизпълнение и лошо качество при изпълнение на възложени обществени поръчки. (Срок: постоянен)
- Изготвяне на публичен регистър на компрометирани изпълнители. (Срок: декември 2026 г.)
- Идентифициране на лицата, изпълняващи ролята на посредници между върха на олигархичната пирамида от една страна, и министерствата и правоохранителните органи от друга, и определящи техните решения и разпределящи публичния ресурс. Изсветляване на връзките им със служителите в администрацията. (Срок: декември 2026 г.)
- Установяване на подставените лица в бизнеси и собственост и засилени проверки за съответствие с доходите. (Срок: декември 2026 г.)
Както и (с по-далечен хоризонт):
- Създаване на механизъм за недопускане до процедури за обществени поръчки на участници, по отношение на които е установено, с решение на Комисията за защита на конкуренцията, участие в тръжна манипулация по друга поръчка. (Срок: декември 2027 г.)
- Повишаване на обществената и институционалната осведоменост относно подхода Follow the Money/Проследи парите. (Срок: декември 2027 г.)
- Изграждане на специализиран капацитет в ДАНС и МВР за финансово разследване чрез внедряване на съвременни аналитични инструменти за проследяване на финансови потоци и установяване на схеми за изпиране на пари. (Срок: юни 2028 г.)
Ключови мерки при този приоритет изглежда създаването на регистър – тоест, списък – от фирми, за които има установени нарушения в процедурите/изпълнението на обществени поръчки, както и идентифицирането на всички посредници и подставени лица, които обслужват върховете на олигархичната пирамида.
Като следващ приоритет в раздела за деолигархизацията е посочено освобождаване на бизнеса от рекета на олигархията. Като мерки, които са в обема от действия на изпълнителната власт, е посочено следното:
- Окуражаване на бизнеса да подава сигнали и да сътрудничи на разследващите при всички опити за превземане на активи и собственост.
- Гарантирана защита на бизнеса при случаи на посегателства.
Как точно ще бъде окуражаван бизнесът за подава сигнали на този етап не е известно.
В изпълнение на третия приоритет - укрепване на правоохранителните органи и засилване на техните контролни и разследващи функции - се предвиждат промени в закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, с които се въвежда европейска директива от 2024 г. относно възстановяването и конфискацията на активи. Тук, забележете, срокът за изпъление е месец ноември тази година.
Предвиждат се и промени в НПК, в закона за мерките срещу изпирането на пари, в закона за държавния служител, закона за МВР, като се посочва, че те са във връзка с повишаване на интегритета сред лицата, заемащи публични длъжности; въвеждане на тестове за почтеност на определен кръг държавни служители, заемащи длъжности с най-висок корупционен риск.
Правителството пък трябва да вземе мерки за реформиране на специалните служби и МВР; да си взаимодейства с партньорски служби и правителства за установяване на банкови сметки, имоти и активи зад граница с незаконен и неясен произход на български граждани; установяване на банкови сметки и други активи в страната и чужбина на разследвани лица, за установяване на парични трансфери на средства, придобити по престъпен начин.
До декември 2026 година трябва да станат факт и тестове за почтеност на държавни служители, заемащи длъжности с най-висок корупционен риск в централната изпълнителна власт.
Като четвърти приоритет е посочено засилване на националното и международното сътрудничество при финансовите разследвания, проследяването, обезпечаването, конфискацията и отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност.
За изпълнението му се предвижда изготвянето на законодателни промени и засилване на координацията между институции и органи с правомощия в този сегмент: МВР, ДАНС, Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, НАП, БНБ, митници и др.
Предвижда се и развитие на международното оперативно сътрудничество с Европол, Евроюст, Европейската прокуратура (EPPO), CARIN, Интерпол и др.
Приоритет №5 - засилена антикорупционна политика и превенция, като тук е залегнало приемането на нов закон за Комисията за противодействие на корупцията.
Приоритет №6 - изваждане на България от т. нар. „сив списък“ на групата за финансови действия (FATF)
Седмият приоритет в раздела за предстоящата деолигархизация е свързан с много чувствителната тема за медиите. Като се посочва нужда от оздравяване на медийната среда управляващите предвиждат следните мерки:
- Промени в закона за радиото и телевизията с цел прилагане на два европейски регламента – първият е обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар (Европейския акт за свобода на медиите), гарантиране на медийния плурализъм, редакционната независимост и прозрачността на собствеността на доставчиците на медийни услуги; вторият е свързан с политическата реклама.
И още: актуализиране на законодателните разпоредби, които регламентират регистрите на медийната собственост, както и концентриране на мерките за прозрачност на медийната собственост в един държавен орган.
Тъй като срокът на тази мярка е декември следващата година, има достатъчно време управляващите да обяснят какво точно имат предвид. Какъв ще е този държавен орган, какви ще са неговите правомощия, как ще се постига прозрачността през регистритите на медийната собственост?
Само ден след публикуването на управленската програма вицепремиерът Иво Христов заяви, че „олигархията е превзела и българските медии“, и изненадващо допълни „БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи, трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио. Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите.“
Само като реверанс към домакините от БНТ ли беше тази реплика и защо БНР бе извадено пред скоби?
Да, въпросите за деолигархизацията (не само в медиите) очевидно са много и предстои да нарастват.
Очакваните ефекти от мерките, свързани с медиите, звучат иначе много добре:
- Прозрачност на медийната собственост.
- Независимо управление на обществените медии.
- Ефективна защита за редакционната независимост.
- Законодателна инициатива за изваждане на обществените медии от политически контрол.
- Независимо бюджетно осигуряване на обществените медии и прозрачност при разпределението на държавните средства за реклама;
- Засилена защита на журналистическите източници и разследвания и подкрепа за разследващата журналистика.
Осмият приоритет в първия раздел на програмата е дигитализация и прозрачност на публичните ресурси, а като инсрумент срещу скритите зависимости е посочена системата СИГМА (Система за Интегриран Граждански Мониторинг и Анализ), чието прилагане вече започна и предстои да се усъвършенства.
За изпълнението на основното си обещание за нов модел и за справедливост „Прогресивна България“ предвижда и сериозни промени в съдебната система и дори в Конституцията, като в рамките на конституционните промени ще бъде предложено да се приемат основания и процедура „за предсрочно освобождаване на съдия в Конституционния съд при тежки или системни нарушения, несъвместими със статута на длъжността.“ Както и възстановяване на свободната преценка на президента при „назначаване на служебно правителство при запазване на постоянно действащо Народно събрание.“ Казано другояче, предвижда се така наречената „домова книга“ да бъде премахната.
В обобщение: що е то деолигархизация става все по-ясно, но дали тя има почва у нас (ако перефразираме класика Димитър Благоев)? Ето това предстои да видим.
Мобилна верси
RSS
