12714 | 1 февр. 2016 | 11:12

Зад името на червенокосата палавница се крие съкращението от Първи Истински Приятелски Игри и правенето на занимателни дървени играчки

Ралица Филипова, специално за Епицентър.бг

Заглавието е е вярно с изключение на едно нещо. ПИПИ не е рижавокосото момиченце от нашето детство, а името на мъничко ателие за производство на ръчно направени детски играчки. Фабриката, в която ПИПИ „живее“ е бившата ТПК „Освобождение“, в която по времето на социализма са били изработвани всички мебели и обзавеждания на Парламента, резиденция Бояна и други важни партийни домове.

Днес погледната отвън тя повече прилича на декор за фентъзи филм и трябва много силно въображение, за да си представиш че вътре в нея се въртят, тракат с колела или пък се разглобяват многоцветни играчки за маляци. Техният автор и майстор е Анатоли Попов. Първото, което забелязваш в него е усмивката му. След това се опитваш да отгатнеш на колко години е. Не успяваш и искаш помощ. „На 33, иначе се чувствам на 14-15.“ Вярваш му защото още от началото на срещата усещаш, че му е по-добре в света на децата, отколкото на големите.

„Чувствам се некомфортно в техния свят. Като ученик тревнеското училище ми даде огромни крила и тогава започнах да вярвам, че човек успява когато прави това, което обича. За съжаление възрастните се вълнуват от изкарването на колкото се може повече пари и някакви текущи забавления, но има период, в който хората разбират, че трябва да правят това което е най-голямата им страст, за да са истински щастливи. Дълго събирах сили, за да пробвам дали мога да живея със страстта.“

От една година Анатоли се опитва да се справя с живота като изработва само това, което истински го вълнува – дървени детски играчки. Преди това като студент е работил в мебелна фабрика и изкараните си пари е влагал в пътувания. Днес си мечтае само да отиде до планетата на Малкия принц, а в другото време да работи над проектите си.

„Не мога да се впиша в среда, в която да не работя. Един ден ми е достатъчен да заредя батериите си. На втория започвам да чувствам, че си губя времето.“ Когато не е в ателието, художникът проектира на компютъра си. Измислил е играчки за деца от нула до шест годинки – декорации за детска стая, дрънкалки, патета, влакчета, игри.

Материалът, от който ги изработва е липа. „Тя е бяла, мека и нежна.“ За оцветяването им използва цялата палитра, въпреки че най-много обича жълтото и синьото. Избягва да използва бяло, сиво и черно. Тях би премахнал и от пейзажа на София, ако можеше. Другото, за което си мечтае е да има власт, за да върне всички възрастни поне за 24 часа в детството им.

Не е сигурен какво точно ще се случи с тях, но се надява, че „ако започнат да се радват на заобикалящия свят искрено като децата, нещата биха били великолепни.“ А докато това се случи Анатоли подхранва добрата си нагласа към света с работата в ателието и бягствата сред природата. Там няма опасност да види начумерен заек или мрънкаща катерица и затова при всяка възможност през лятото взима колелото и прави своите малки пътешествия.

„Преди две години извъртях близо 2000 километра. Обичам да съм сам с природата, небето, мислите си. Когато ми се доприказва спирам в някое село да изпия кафе и да си побъбря с хората.“ Друга негова страст е скалното катерене и плаването с лодка по Дунава или Янтра. Има и още интересни занимания , но за тях накратко, за да му остане време и да поработи в неделния ден.

Приятелите ти са … преди всичко хубави хора.
А ти си … богат човек в много отношения.
Книгите, които четеш са … за психологията на човека.
Във възрастните не харесваш … че не правят това, което искат
След 5 години … иска ми се да продължа да правя играчките си, да привлека още хора към идеята си и марката да се разрасне.
Любимата ти част на деня е … от рано сутрин до рано следобед. След това леко ме примързява.
Обичаш да ядеш… А, де!
Кафе … по много пъти на ден
ПИПИ означава … Това е марката на моите играчки и означава Първи Истински Приятелски Игри.