4721 | 21 ноем. 2022 | 14:22

Двете партии предлагат 14 депутати - по двама от всяка парламентарна група, да са нейни членове

ПП и ДБ внесоха в парламента предложение за временна комисия по Изборния кодекс. То носи дата 18 ноември 2022 г.

Според идеята на двете партии комисията трябва да е съставена на паритетен принцип - по двама представители от всяка парламентарна група, и да се състои от 14 народни представители. Срокът й на действие се предлага да бъде 1 месец.

Изненадващо, в дух на търсене на консенсус и диалог,  лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се съгласи с опонентите си да има комисия, но поиска тя да работи само 1 седмица.

И получи отпор.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов буквално го посече - какво ще се реши за една седмица?!

Вносителите на искането за временната комисия, на първите места сред които са съпредседателите на двете формации Кирил Петков и Христо Иванов, са посочили следния аргумент в мотивите си:

"Създаването на временна комисия е предвидено в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание именно като способ за подобряване на законодателния процес и неговото подпомагане. Дискусиите и дебатите от последните седмици доказват, че измененията на изборните правила налагат подход на задълбочено и публично представяне на възможните промени с цел постигане на висока степен на обществен консенсус, който е единственият път към повишаване на доверието към изборния процес."

Идеята за временната комисия е да се отпуши работата по промените в Изборния кодекс. Според депутати с дългогодишен стаж, най-вероятно създаването на временната комисия ще влезе за разглеждане на заседанието на парламента в сряда. А това означава, че по същество тази седмица няма да се разглежда Изборния кодекс, защото политическите сили ще се съсредоточат върху търсенето на допирни точки по измененията му.

Една от идеите на ДБ и ПП е промените, които бяха гласувани на среднощното 18-часово заседание на Правната комисия,  да бъдат оттеглени и да се започне "на чисто". Според юристи обаче това не е възможно, тъй като обсъждането на промените е вече на второ четене, те са минали през парламентарните комисии и вече не са предложения на една или друга политическа сила, а са оформени като решение на парламента.

Каква е процедурата оттук-нататък?

Във вторник обикновено се провеждат заседанията на парламентарните групи, на които те набелязват тактиката си за седмицата и на кои законопроекти ще държат.

В сряда сутринта е Председателският съвет в парламента, който най-вероятно ще се даде зелена светлина за включване на предложението за временната комисия в дневния ред.

Ако в пленарната зала депутатите го приемат, Комисията има шанс да се сформира и да заработи до края на седмацата.

Отделен въпрос е колко време ще дебатира тя, тъй като времето на действие на всяка временна комисия може да бъде удължавано с решение на депутатите в пленарната зала. За което също е необходимо предложение от парламентарна група или отделен депутат, което да събере 50% плюс един от гласовете на присъстващите народни представители.

Как се заплете възелът?

ПП и ДБ лансираха идеята си за временна комисия по Изборния кодекс в петък като отпор на силовото приемане на изменения в Изборния кодекс по време на маратона в Правната комисия.

Малко по-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че най-голямата политическа сила в парламента ще я подкрепи. Борисов обаче подчерта, че 1 месец е загуба на време и предложи комисията да работи 1 седмица. Сега ГЕРБ имат избор - или да внесат свой проект за временна комисия, или да предложат изменения в проекта на ПП и ДБ.

Разглеждането на промените в Изборния кодекс зацикли след 18-часовия маратон в Правната комисия, започнал в сряда следобед и приключил в четвъртък сутринта. Основната промяна бе връщането на възможността да се гласува с хартиена бюлетина успоредно с машинното гласуване. Промените бяха подкрепени от ГЕРБ - СДС, ДПС и БСП. На другия ден парламентът осъмна без кворум, защото в знак на протест заради ремонта на Кодекса от ПП и ДБ отказаха да се регистрират. А малко по-късно лансираха идеята за временна комисия.

Какви политически последици виждат анализаторите?

Политолози и политически анализатори в един глас твърдят, че промените в изборните правила непосредствено преди провеждането на избори не допринасят за повишаване на доверието в изборния процес, а напротив. И затова е много възможно избирателната активност, която на последния вот бе рекордно ниска - 39,41%, да спадне още.

Практиката в България е точно такава. Сега действащият Изборен кодекс също бе прекроен на среднощно заседание и бе въведено изцяло машинно гласуване по време на 45-ото Народно събрание и също под диктат - тогава на ИТН и "Изправи се! Мутри вън" - две партии, които вече не са в парламента.

Почти няма избори в последните 30 години, преди които правилата на вота да не са пипани. Днес едва ли някой си спомня, че едно от обещанията на новоизгряващата политическа сила ГЕРБ през 2009 г. бе да прекрати тази практика. И, ако изменя Кодекса, да го прави поне година преди вота.

Специалисти по изборни практики предупреждават, че смесването на двата вида гласуване в една и съща секция ще създаде бъркотия. Тагова е становището и на дългогодишния член на ЦИК и говорител на изборните надзорници Цветозар Томов. Според други машините се превръщат в обикновени "принтери", след като разписките от тях ще се броят заедно с хартиените бюлетини. Такова е становището на Стоил Цицелков, член на Обществения съвет към ЦИК. Тези анализатори обръщат внимение и на това, че хартиената бюлетина е защитена, докато разписката - не е.

Тезата, че машините ни предпазват от хилядите недействителни бюлетини също не е безспорна. Според Полина Витанова, която е и член на ОИК в София недействителните хартиени бюлетини са плод на правото на избор на хората да изразят вота си като надраскат нещо, нарисуват или напишат. Тезата, че действителни бюлетини умишлено биват превръщани в недействителни от членове на комисии, е обидна за всички, които взимат участие в процеса.

Математикът проф. Михаил Константинов твърди, че около 600 хиляди души не са гласували заради машините и посочва, че това на практика е възпрепятствие да се упражни вот, за което по Наказателния кодекс се полагат 3 годни затвор.

Според проф. Константинов в момента битката е за тези 50 депутата, които някои губят заради липсата на възможност за гласуване с хартиена бюлетина. „От тези 50 депутата, които отидоха при прогресивните сили, а ги загубиха традиционните сили – 15 са на БСП. Те сега имат 25, а иначе щяха да имат 40. Много хора се отвратиха и не вярват в технологията на машините“, категоричен е той.

Засега е ясно едно - депутатите още дълго ще спорят по изборните правила, ще се замерят с обвинения за купуване на гласове, с което на практика ще отправят към обществото едно послание - не се грижим за вашите проблеми, а за своите - как отново да станем депутати, защото май идат нови избори.