16330 | 4 окт. 2020 | 08:35
Спускаме се да пътуваме, за да отворим очите и сърцата си, за да научим нещо ново, такова, което го няма във вестниците и в учебниците. И пътуваме, за да забавим времето и да се влюбим“, казва американският есеист Пико Айер.
Първото ни пътешествие в Покана за пътуване е до Пакистан. Държавата, с която имаме дипломатически отношения от 55 години, но не знаем много за нея. Преди да отида на официална среща в посолството надникнах в интернет, колкото да разбера, че
Ислямска република Пакистан е втората по брой население мюсюлманска страна в света след Индонезия – цели 211 милиона души.
Бреговете й се мият от Арабско море море на юг. Граничи с Индия, Афганистан, Иран и Китай. Освен, че се гордее с величествени пейзажи, културни традиции и гостоприемни хора, Пакистан оспорва лидерството на Египет и Месопотамия като люлка на древни цивилизации.
И тъкмо заради това според британското списание Економист туристическата индустрия се разраства.
Е, от гугъл научих и доста любопитни, но ненужни факти. Че там се произвеждат 80 процента от всички футболни топки в света и че ако ученик закъснее дори с две минути за клас, в продължение на осем часа трябва да чете Корана.
От разговора ми с временно управляващия дипломатическата мисия на Пакистан, Негово превъзходителство Маруан Алекс Аийаш се обогатих с много по-стойностни сведения за далечната страна. С превода в ефир помага Акрам Хан.
Негово превъзходителство Маруан Алекс Аийаш, обеща още много инициативи на посолството, с които да се опознаят двата ни народа. Пък като отминат „странните времена“, кой знае, можем да отскочим до там.
Животът на следващата гостенка в Покана за пътуване – Людмила Кирилова, е по-пъстър от рисунка върху японска ваза.
След дългогодишна кариера в киното се обръща към източната философия и по нейна инициатива катедра Японистика към Софийския университет създава двусеместриална програма „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“.
Ясно е, че преподаватели като маестро Йордан Камджалов, професор Мая Келиян, доц. Гергана Петкова и журналистката от БНТ Надя Обретенова няма да обучават студентите как да не се изложат пред чужденците, а ще накарат умовете им да се потопят в умението за комуникация на духовно ниво.
Но нека Людмила Кирилова сама разкаже за себе си. Надя Обретенова също споделя своето виждане.
Людмила Кирилова – кинопродуцент, йога, преподавател по японска литература и идеолог на двусеместриалната програма „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“ в Софийския университет разказва за приключенията си в Индия.
През дългите години когато е влизала и излизала от йогистки ашрам тя е изгубила илюзиите си по отношение на индийците, но това не означава, че не ги обича. По същата причина тя харесва Япония, но никога не би живяла в нея.
Людмила Кирилова радикално променя живота си от задъхано кино с много отговорности към източен осъзнат покой.
Надя Обретенова разкрива своя поглед към двусеместриална програма „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“ в софийски университет, където ще преподава редом с Людмила Кирилова и диригента Йордан Камджалов.
Мобилна верси
RSS
