Има три начина човек за излети от балкона и да намери смъртта си. Единият е падане при тежък запой, когато един мъж/жена се надвесва над балкона, загубва баланс и полита надолу. Случва се и при крадец, който се спуска от покрива към един балкон, с цел да проникне в даден апартамент. Палестинецът, баща на три деца, очевидно не попада в тази категория.
Вторият възможен случай е самоубийство. Омар Зайед, член в миналото на Народния фронт за освобождение на Палестина, обвинен в Израел за съучастие в убийство на евреин преди повече от двадесет години, го очакваше екстрадиция. И за да я избегне, се укрива в палестинското посолство. Но там му се осигурява само временно убежище и той е бил подканян да си търси друго място. Пред перспективата да бъде екстрадиран и да прекара остатъка от живота си в израелски затвор може да е предпочел смъртта. Такъв вариант теоретично е възможен, макар че в подобни случаи самоубийците оставят някакво предсмъртно писмо.
Третият вариант е да е бил бутнат от балкона и съмненията падат върху МОСАД. Омар Зайед веднъж се е измъкнал от израелското правосъдие, като е избягал от болница след продължителна гладна стачка. След като е изчезнал от дома си в София и се е укрил в палестинското посолство, МОСАД може да са решили, че той се подготвя да изчезне някъде зад граница, където трудно може да бъде открит, и са решили да отсъдят правосъдие на място.
Такава вероятност допуска английският "Гардиън", който в коментар за неговата смърт на 26 февруари писа, че "Израел има дълга история на ликвидиране на палестинци, подозирани за убийство на израелци". Последният такъв случай е от 21 декември 2015 г., когато в Дамаск е убит Самир Кунтар, заемащ висш пост в Хизбула, лежал 30 години в израелски затвор за убийство, и освободен при размяна на палестински затворници от Фронта за освобождение на Палестина срещу евреи.
Третата версия на теория е меродавна, но трудно доказуема. При всички случаи обаче, за България не говори добре, че от страна на палестинското посолство многократно са искали да бъде възстановена охраната на сградата, свалена през 2007 г., а Външно министерство е отказвало. Позовавайки се на това, че от такава не е имало нужда, тъй като сградата не е била обект на посегателство от 20 години.
Въпросът след такъв аргумент е реторичен: Това ли трябва да бъде основание да се постави охрана на едно посолство в София - да се случи посегателство и едва след това да се вземат съответни мерки?
13038 | 28 февр. 2016 | 18:50
Мобилна верси
RSS
